„Сърце след сърце върви, сокол при сокола отива!“
“Не плачете, братя! И ви заклевам в едно!… Удряйте, братя, здраво, удряйте!… България, изправена, настръхнала гледа вашите дела! За мен, не се грижете. Сигурно няма да ме бъде, но ме оставете тук да умра щастлив! Нали помните, че две смърти няма, а без една – никак не можем! Пазете България! Това е най-важното!“
ПОДПОЛКОВНИК СТЕФАН СТОЙЧЕВ КУРТЕВ
Роден: 22 .03.1879 г. в Сливен.
Образование: ВНВУ в София (1900)
Военна служба:
13.08.1896 – Постъпва на действителна военна служба
1900 – Зачислен е като младши офицер в състава на 11-ти пехотен Сливенски полк
1912- 1913 – командир на 3-та рота на 11-ти пехотен Сливенски полк в Балканската война. Участва в боевете при Константиново, Мурачлъ, Кайпа, Куруджикьой, Бунархисар и река Пуралия, Тарфа, Чаталджа;
04-05.11.1912 – Тежко ранен при първата атака на Чаталджа при Тарфа в крака от картечен куршум и е изпратен на лечение във военната болница в Сливен
06 – 07.1913 – командир на 3-та рота на 11-ти пехотен Сливенски полк в Междусъюзническата война. Сражава се в Македония
18 – 24.06.1913 – Сражава се при Драгоево и Топлик и при гара Криволак за завладяването на Криволашката позиция и за унищожаването на сръбската Тимошка дивизия
7 – 8, 14-15.07. 1913 – сражава се срещу гръцките и сръбските войски за превземането на Беяз-тепе;
16 – 17.07.1913 – сражава се срещу сърбите при върховете Кавица, северно от Пехчево, при Голак и Понорица в Осоговската планина;
01.1914 – пролетта на 1916 – дружинен командир в 40-ти пехотен Беломорски полк в Дедеагач
15.03.1916 – командирован във ВНВУ в София и назначен за командир на рота
15.03 – 11.06.1916 – ВНВУ в София
11.06.1916 – командирован в Школата за запасни подпоручици в Скопие
11.06 – 04.08.1916 – дружинен командир и преподавател в Школата за запасни подпоручици в Скопие (Дранговата школа)
08.1916 – назначен в 11-ти пехотен Сливенски полк
23.09.1916 – пристига на Каймакачалан и поема командването на 1-ва дружина на 11-ти пехотен Сливенски полк
26.09.1916 – провежда блестяща контраатака на Каймакчалан, при която е смъртноносно ранен
Офицерски звания:
01.01.1900 – подпоручик
02.08.1903 – поручик
01.01.1908 – капитан
18.05.1913- майор –
1916 – подполковник (посмъртно)
Умира: 26.09.1916г. при атака на Каймакчалан. Умрял от рани на превързочния пункт на Каймакчалан. Погребан в отделен гроб в гробището на върха.
Награди: орден „За храброст“
Др. биографични данни: Късно вечерта на 23.09.1916 г. майор Ст. Куртев пристига на Каймакчалан и още през нощта приема командването на 1-ва дружина. Първата му задача е да укрепи позицията и да повдигне бойния дух на войниците, отпаднали физически, морално и психически от непрекъснатия барабанен огън и смазващото огнево превъзходство на неприятеля.
На 24 и 25 .09. 1916г., в разгара на боевете на връх Борис командването на бригадата, започва подготовка за контранастъпление срещу сръбските части, стигнали в непосредствена близост до билото на върха и за цялостно освобождаване на завладените от враговете участъци. Атаката е насрочена за ранните часове на 26.09. 1916 г.
Майорът повежда войниците си срещу сръбските окопи. Личният му пример вдъхновява бойците, „гладни, измъчени, премръзнали и приличащи повече на призраци“.
Куртев окрилен лети пред веригите. Ударът е внезапен и безпощаден. На сръбската позиция цари паника. Навсякъде летят мини, ръчни бомби, картечни куршуми и сигнални ракети.
Майор Ст. Куртев минава през телените заграждения и води бойците право в окопите, като не престава да ги насърчава: „Напред, братя, длъжни сме да прогоним сърбите!“ Увлечени от примера му, през проходите в мрежите, се втурват и войниците от 43-ти полк. Кипи жесток ръкопашен бой, в който сърбите не издържат и той скоро се обръща на клане.
Командирът зове: „Удряйте! Удряйте, братя! България изправена гледа вашите дела!…“, докато продължава да лети начело на зажаднелите за мъст бойци към главния окоп на противника.
Прескачайки пръв през брустверите Ст. Куртев се озовава очи в очи с цяла една изненадана сръбска полурота. Под ударите на сабята падат сръбски войници, други са простреляни от револвера му, докато от упор в гърдите го блъсва огънят на картечница.
Смъртно ранен, майорът пада на дъното на окопа, докато пристигналите на помощ бойци избиват с щиковете си обезумелите сърби.
Атаката е изпълнена блестящо. Сърбите са изгонени от върха и са върнати на позициите, от които е започнало настъплението им срещу Каймак-Чалан в началото на септември. Но победата на българите е платена с много скъпа кръв.
Бойците плачат докато настаняват ранения си командир върху пробитото от куршуми войнишко платнище. А той дори в този сетен момент не им разрешава да положат за него повече грижи, отколкото се полагат за всеки обикновен войник.
Думите, с които майор Ст. Куртев си отива завинаги от този свят са: „Пазете България, а мен оставете да умра щастлив на този чутовен връх, на който се твори нейната история!“
След атаката на превзетата неприятелска позиция остават да лежат повече от 150 тела на убити сърби, сред които трима офицери, начело с батальонния им командир. В ръцете на полугладните и изнемощели бойци, на които от месец вече не стигат хляба, бомбите и патроните, остават 2 картечници, 2 минохвъргачки, няколко десетки обикновени и автоматични пушки, сандъци с патрони, ръчни бомби и мини, телефони, каски, раници, консерви и превързочни материали.
Късно вечерта осиротелите войници погребват командира си в отделен гроб на полковото гробище на връх Каймак-Чалан. Сега гробището не съществува.
