….
…Най-ранните сведения за първата църква са от 1754 г. Тази година е гравирана с гръцки надпис („ΕΤΟΣ ТНΣ ЕКΛ. 1754“) върху мраморно коритце с похлупак за света вода, съхранено е под светия престол. В сегашния си вид е издигната през 1830 г., което се разбира от вградена мраморна плоча на южната външна стена на храма, там също е упоменато, че това е “българска православна църква”. При строителството от 1830 г. взимат участие и русите на генерал Дибич Забалкански. По време на Руско-турската война (1828-29 г.) руските войски пребивават за осем месеца в Малко Търново и настаняването им в български квартири през зимния сезон се отразило благоприятно на обществения живот и църковното дело в града: изградена била новата църква, доставени били руски икони и богослужебни книги, из града се чувала славянска реч.
През няколко вековното си съществуване църквата „Успение Богородично“ е била център на духовния живот в града и крепител на българския дух. Покрай нея се заражда църковната дейност и първата църковна община в Малко Търново. Предполага се, че последната възниква още със самото заселване на селището в началото на XVII в. Доказателство за съществуване на църковно настоятелство в далечното минало са запазените спомени за свещеници от преди около 300 години, а именно – поп Яни и поп Никола, които са родоначалници на големия малкотърновски Поповски род. Те дошли тук от колиби Попова кория, които се чеислели към заличеното от турците село Сушица (на 6 км северозападно от Малко Търново), и поставили началото на махалата Кукузела. След първите служели свещеници, произхождащи от същия род – поп Яни (Втори) и поп Стамо. Последните били заместени от поп Никола и синът му поп Стоян от Поризановият род. Те са заместени от поп Михо, баща на поп Тодор Иконом (1786-1866 г.), който пък е баща на поп Георги Икономов – бащата на българския революционер капитан Стамат Икономов (1866-1912 г.).
Първите свещеници и църквата били предпоставка за уреждане на църковна енория с църковно настоятелство, което в последствие се развило в авторитетното по време на османското робство църковно-общинско самоуправление. До учредяването на Екзархията в 1870 г., тези институции не били признати официално от турската власт. Въпреки това, наред със старейшинския и чорбаджийския съвети, те били търсени от турските управници заради влиянието и обществената роля, която играели сред българското население.
За пореден, трети път, църквата е обновена и осветена на 9 май 1899 г. Последното голямо преустройство на храма е извършено през 1932 г., когато е съборена старата дървена камбанария и е издигната днешната, монолитна, придаваща величествен вид на църквата.
В архитектурно отношение църквата „Успение Богородично“ представлява трикорабна базилика без притвор и с долепена към западната фасада камбанария. Размерите на сградата са: дължина – 25 м, широчина 13 м и височина – 9 м. Вкопана е с три стъпала в земята. Подът на централния кораб е покрит с каменни плочи, донесени тук от местността „Мишкова нива“, а двата странични кораба – с дъски. Таванът е дървен, сводест. Женското отделение и мястото за църковния хор са в западния край на храма, над входа. При южния вход на черквата, в стената са зазидани две плочи с барелефи на тракийски конници и един каменен фронтон, донесени тук също от езическото светилище на „Мишкова нива“.
В малкотърновската църква „Св. Богородица“ има съвсем малко стенописна украса, за разлика от други странджански църкви строени през XIX в., в които тя изцяло липсва. В полуцилиндричния свод на храма има знаятчийски (примитивно) изписани стенописи на Христос и евангелистите.
За разлика на оскъдицата от стенописи, в църквата има богато изобилие от икони. Със съхраняваните в църквата около 150 икони, тя е превърната в истинска художествена галерия, в която може да се проследи развитието на странджанската възрожденска иконописна школа. Тук се срещат икони от края на XVIII в. до XX в., накои от които изпълнени с голямо майсторство. Най-старият образец е един диптих-поменик от края на XVIII в. Сред най-ценните произведения попадат иконите на Никола Зограф от Одрин – един от големите представители на странджанското изкуство. Негово дело са надписаните с гръцки надписи икони: „Св. Модест“ (1865 г.), най-ранната запазена на този светец в Странджанско; „Св. Василий“; забележителният „Богородичен акатист“ (1866 г.); „Въведение Богородично“ (1868 г.); „Св. Илия“. Иконата „Св. Св. Кирил и Методи“ от 1870 г. е дело на друг добър странджански образиписец – Сократ Георгиев от Созопол. Тя е с размери 83 х 113 см и е надписана: „Българскьi просветители от Преславъ IX векъ (861)“, а подписът на автора е на гръцки. Между иконите се среща и една икона на Св. Димитър от неизвестен майстор, която според стила ѝ на изпълнение ще да е от XVII-XVIII в. Църквата пази (ла) икони и на късния прдставител на странджанското изкуство лозенградският зограф Ставро Михайлов. Тук се срещат неговите най-стари изображения на Благовещението (1882 г.), нарисувани на царските двери. Големите иконостасни окони от 1832 г са били заменени в ново време с доста посредствени, без особена художествена стойност.
В малкотърновските икони освен подражание на старата гръцка иконопис се забелязва и едно ново и оригинално обагатяване, привнесено от българските майстори зографи. Ясно се откроява стремежът на тези наши образописци в по-реалистично изрисуване на образите. В една икона на Св. Трифон от 1837 г. светецът е изобразен в цял ръст с лозарски сърб в ръка, така че напомня на раннохристиянска мозайка. В много от иконите се срещат битови особености. Такава е иконата от 1841 г. на Св. мчк. Георги Янински и Св. Антоний. Св. Георги е изписан като строен момък с мустачки и ален фес, облечен със сърмени дрехи, бяла албанска фустела, обут с опънати тесни потури, обточени с гайтани, с бели чорапи и плитки обувки. Авторът на това произведение е неизвестен, но добре се вижда неговото хармонично чувство и реалистичен усет.
Трябва да се знае, голяма част от гореописаните икони днес не са в храма, през годините на атеистичния комунизъм те са били откраднати, някои от тях вероятно изнесени зад граница и попълнили нечии частни колекции….
Иконостасът на храма представлява обикновена дърводелска работа. Той е направен по време на последните големи преобразования на църквата през 1899 г., когато е заменил старият възрожденски иконостас, за който няма данни как е изглеждал. За изящната му изработка можем да съдим по някои запазени малки фрагменти – фигурка на ангелче, фигура на птица, която е служила за украса на амвона. Никаква дърворезбена украса няма и в амвона и владишкия трон, където могат да се видят големио постижения на пластичното изкуство…
