ЖЕРТВИТЕ НА СКОПСКИЯ СТУДЕНТСКИ ПРОЦЕС – ДИМИТЪР ГЮЗЕЛЕВ (ДИМИТАР ЃУЗЕЛЕВ) от Дойран – деец на ММТРО, директор на Радио Скопие 1941 – 1944 г.
„Презъ 1927 и 1928 г. Македония стана страна на мъчениците, истинска долина на плача и стоновете, същински адъ и гробница на свидни синове.Само за една година отъ окт. 1927 до окт. 1928 година са станали 16 процеса съ 171 обвиняеми. Съдилищата са издали 9 смъртни присъди и са осъдили общо 463 години затвор. Следъ атентата на генералъ Ковачевич, въ продължение само на шестъ месеци, въ Щипско са били убити 143 души, а всичко въ Македония 270 души. За тия десетъ години сѫ станали около 1400 политически убийства. A броятъ на политически осѫденитѣ нѣмаше край презъ черното сръбско робство. Д-ръ Павеличъ, защитникътъ на студентитѣ и сегашниятъ Поглавникъ на хърватската държава, казваше, че около 50 000 македонски българи сѫ били обвинени въ политически престѫпления…
Има ли друга земя, където да са отредени по-ужасни аутодафета, палене на книжа, написани със светата Кириловска азбука, презрени заради българското име и унищожавани като най-опасна ерес, каквато познава световната история? Борба за „ерголем“ символизираше нашата борба за българското слово и свещената българска книга…
Македонската Младежка Тайна Революционна Организация (ММТРО) е най-големата политическа проява на българските интелигенти и младежи в Македония през непоносимото сръбско робство. С устава в едната ръка и револвера в другата, те кръстосваха поробената родна гръд – тия апостоли на българската свобода, за да разпалват факела на националното съзнание, да просветляват душите, събуждат заспалия роб и разтрогват съвестите…Организационната мрежа се ширеше незабелязано, ковеше се народния меч за бунт и ден след ден се възпламеняваше доблестния български дух…
Как се създаде Македонската Младежка Тайна Революционна Организация (ММТРО)? След погрома от 1918 г. и националната катастрофа на всички българи, Македония, като българска страна, населена с българско население, отново падна под духовното и политическото робство на сърбите и гърците. Народът остана без свои водители, защото интелигенцията емигрира в България и го остави обезглавен. Младата интелигенция която остана сама да се справя с новото положение, първа падна под ударите на денационализаторската гилотина на тираните. Тя трябваше да стане първа жертва на сръбските домогвания и опити да заличат всичко българско в душите на младите. За тая пъклена цел, те убиваха, затваряха, гонеха и унищожаваха материално старите корави българи, заклетите вемереовци, и почнаха да залъгват със стипендии, разни помощи и привилегии. С тая лукава политика на откъсване младите от старите се целеше прекъсването на духовното национално единство между две поколения. Сръбският шовинистически бес бе в кулминационната си точка когато чуеше, че и младите учещи се поколения се чувствуват като българи. Българизъмът се очертаваше като един най-опасен фронт спрямо официалната политика на Белград. При такова положение, македонската интелигенция която се чувствуваше с българско национално съзнание, трябваше да вземе по тия въпроси съдбоносни исторически решения. Безбройните Климентовци, Самуиловци, които красят нашата славна история, като строители на коравия български дух, витаеха над тех и въздействуваха със своите подвизи и морална сила. Спомените от българските училища, като част от общобългарската духовна целост и разказите на старите бойци от световната война, не само повдигаха борческия им дух, ами и разпалваха чувството на отмъщение заради всички военни поражения, причинени с измамата и коварството на сърбите. Всичко това определяше становището на младата българска интелигенция, да тръгне рамо до рамо със своите доблестни бащи от световната война в свещенната революционна борба за българска свобода, борба с която можеше само да се гордее всеки български син на Македония.
Младежката организация беше венеца на македонското освободително движение, защото тя събра цвета и елита на Македония под робство, възпита ги в един строг български национализъм, опълчи ги против тиранина и се прояви в своя апогей през Скопския студентски процес. В това единствено по рода си съзаклятие тържествуваше българскиятъ дух. Жизнената сила на българския народ показа, като стихия, своето могъщество тогава, когато в некои среди беше разяждан здравия дух на българина от различни видове пораженства. В Македония под сръбското робство българизъмът именно показа своето величие, своята динамика и своята дълбока вера в победата на българския Бог и с твърдост устояваше в събарянето зида на робството. Основната нишка на нашата агитация сред народа беше: запазване на българизъма, като най-мощен гранитен зид против домогванията на асимилаторската политика на Белград. Защото, да се наречеш българин – това беше най-преследваната революционна проява.
Сърбите мислеха, че Македония ще присвоят и национално, само ако населението се посърби. Затова и ние поставяхме: процесът на Македония ще бъде винаги жив, само ако си останем българи. Да бъдеш българин през сръбското робство значеше, да имаш една определена програма как да запазиш будно това национално съзнание, как да създадеш една българска идеология на активен деен патриотизъм…Сърбите се плашиха от дейния българизъм, който се свеждаше във въздържане от всичко сръбско, в агитация против сърбите, във величаене на всичко българско, в организиране на народа и в устройване на атентати…
Сърбите ни гонеха като дейци, организирани българи. Сърбите беха унищожили целата българска култура в Македония, затваряйки българските училища, черкви и унищожавайки всичките наши национални ценности и паметници. В този пълен мрак и общо потисничество, требваше да се създаде един мощен фактор, който щеше да продължи донекъде културно просветната задача, която под турското робство вършеха българските училища…“
http://strumski.com/biblioteka/…
