На 27 юли православната църква отбелязва празника на свети великомъченик Пантелеймон. Роден и израснал в Никомидия (дн. Измит, Турция). Езичник с името Панталеон (от гръцки – Лъв във всичко), приема светото кръщене и името Пантелеймон (от гръцки – Всемилостив). Увличал се по медицината, ученик на знаменития тогава лекар Евфросин, придворен лекар на император Максимиан. Съсечен от императора заради отказът му да се поклони на езическите богове. Част от мощите на светеца се пазят в светогорския руски манастир „Св. Панталеймон.
Едновременно с това се почитат и св. Седмочисленици – светите братя Кирил и Методий, Климент, Наум, Ангеларий, Сава, Горазд, както и успението на св. Климент Охридски. Почитта към тях датира още от средновековието IX-X . От този период в околностите на средновековен Преслав е построен и манастир носещ името „ Св.Пантелеймон“.
Разрушен и ограбен, вероятно през 971 г. от византийците. Последвалите нашествия от печенеги и кумани също засягат манастира. Археологическите разкопки в местността „Патлейна“ започват в 1909 и продължават усилено до 1914 г. За неговото разкриване особени заслуги има преславският учител и археолог, член на БАН Юрдан Господинов. По- късно и в наши дни проучвания продължават и други наши учени.
Манастирът е разположен на близо 3 км. южно от градската крепостна стена на тясна тераса в подножието на стръмните планински склонове. Църквата с жилищните помещения са разположени в западния края на терасата. Сгради-работилници опират до самите склонове на планината от запад и север.
Най-представителна от постройките е църквата. Построена в началото като кръстовидна, куполна постройка с един притвор. По късно са подсилени страничните стени, изграден втори притвор и две странични апсиди към олтарната част. Църквата е била богато украсена – стените облицовани с рисувана керамика, а подът – покрит с рязана мраморна мозайка. Между орнаменталните фризове от геометрични и растителни мотиви от стените гледали великолепните образи на светци, ангели и мъченици. При разкопките в северна посока на църквата е открита манастирската костница с шест зидани гробни камери. Следват в две редици килиите на членовете на братството, а в приземието складове за хранителни припаси, кухня.
В манастирският двор са запазени основите на две постройки с производствен характер. В най-долната редица са се намирали ателиетата за рисувана керамика. С нейното производство са били ангажирани монасите. За изпичането и свидетелстват пещите, открити в северния край на манастирската поляна. Недалеч от тях се намират основите на съоръжение, използвано за промиване – утаяване и пречистване на суровината за това художествено производство – бялата, преславска глина.
Вероятно манастирът „Св.Пантелеймон“ още тогава е играел и ролята на важно книжовно средище в Първата българска държава и според редица проучватели тук са творили учениците на свети свети равноапостоли Кирил и Методий – Климент и Наум и други творци от Преславската книжовна школа.
При извършване на разкопките е открита керамична икона на Св. Теодор от Х в., както и керамичните икони на Св. ап. Филип, Евангелист Марко, Разпятие, бронзова матрица на икона на благославящ Христос седнал на трон, над която е поместено изображение на Богомайката „Платитера“.
С Преславската книжовна школа, светите седмочисленици е свързано голяма част от пътешествието на старобългарските книги.
Откритите Гнездовски и Миргородски надписи – най-древните руски надписи на кирилица, датиращи от първата четвърт на Х в., са почти идентични с открития старобългарски писмен паметник в Плиска през 1977 г., т.н. Лазаров надпис (Х в.), Старобългарската писменост вече е проникнала в Русия. Киевският княз Олег (882-912) сключва договора с Византия през 911 г. на старобългарски език, а по – време на Олга (903-969) извадки от български хроники проникнали в Русия. Този старобългарски език в руска редакция, русофициран, станал руски литературен език. Така България е приобщила Русия към литературното наследство на равноапостолите Кирил и Методий, а руското християнство до Владимир идвало от българска земя. „Българският цар Симеон изпрати учени свещеници и много книги в Киев“ се казва в „ Повест временных лет“/1113 г./
След 972 г. в Русия голяма част от българските книги идват отново от тук за да се открият някои от тях след векове в руски преписи: „Шестоднева“ на Йоан Екзарх, „Учителното евангелие“ на епископ Константин Преславски, „Беседа против богомилите“ на презвитер Козма, „Симеоновия (Светославов) изборник“, „Сказанието за буквите“ на Черноризец Храбър и др.,
