На 13 август 1847 година в Калофер е роден кумът на Христо Ботев и виден политик след Освобождението, д-р Георги Странски
Георги Странски е роден на 13 август 1847 в Калофер. През 1864 заминава за Букурещ, където завършва медицинско училище, а през 1874 г. завършва и медицина в Букурещкия университет. През следващите години работи като лекар в градовете Бузъу и в Букурещ и издава книгата „Медицински беседи“ през 1876г.
Той е близък със своя съгражданин Христо Ботев, на когото става кум при венчавката му с Венета . Именно до Георги Странски, Ботев изпраща знаменитото си писмо от борда на „Радецки“, в което изповядва: „Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва.“
В Румъния Георги Странски е сред основателите на Българското човеколюбиво настоятелство и член на Българското централно благотворително общество, което наследява БРЦК след разгрома на Априлското въстание.
По време на Сръбско-турската война от 1876 г. участва в румънска санитарна мисия в Сърбия, а през Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878) е военен лекар в румънската армия.
По време на Временното руско управление д-р Георги Странски е окръжен лекар на Плевен. След това е народен представител в Учредителното събрание през 1879г. и Първото Обикновено народно събрание през 1879г.
През 1879 г. се установява в Пловдив, където работи, като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той заема последователно важни постове, като директор на финансите (1880 – 1881 г.), член на Постоянния комитет (1879 – 1880г., 1882 – 1883г.) и негов председател (1883 – 1884г.), председател на Областното събрание на Източна Румелия (1883г.).
Участва в организирането на Съединението (1885) като член на Българския таен централен революционен комитет и след преврата става председател на образуваното Временно правителство и комисар в Южна България.
След Сръбско-българската война д-р Георги Странски е дипломатически агент на България в Белград (1886 – 1887г.). След това е министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов (1887г.) и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1890г.).
Избиран е за народен представител няколко пъти. След оставката на Стефан Стамболов, Георги Странски подновява лекарската си практика. През 1897 – 1899 е управител на Александровската болница в София, а през 1899 – 1900 г. е окръжен лекар в Русе. От 1900 до 1904 е председател на Върховната сметна палата.Умира на 17 януари 1904г. в София.
