Понеже ме мъчи, та да попитам. Ген. Шивиков беше коалиционен партньор на ГЕРБ в Евроизборите… Преференциално обаче го измести Андрей Слабаков (вероятно в изпълнение на програмата да изчистим България от мръсния въздух го изпратихме да не задимява нашата Родина)… Та ме мъчи казусът с пенявенето на генералът на протестите. Дали, ако бе влязъл в Европарламента с такава страст щеше да крещи: „Оставка“… Не ми отговаряйте – аз отговорът го знам. То е все едно да попитам Сашо Йорданов защо не е на протестите – ами защото е в Европарламента…
ФИЛОСОФИЯ ЗА НЕНАСИЛИЕ
Махатма Ганди направи мирен поход и освободи страната си. Не бе от страната на управляващите. За първи път в световната история методите на Махатма Ганди се използват от управляващ. Зная, че ще се нахвърлите срещу поста ми, но това е факт след решението на Бойко Борисов да не използва сила срещу протестиращите… Ами погледнете нещата и ще се убедите… При това така иронизира протестърите със снимката с внуците. За да им каже, че са като децата – не знаят какво и как да го поискат… Научете се да се възхищавате от достойните… Крещяхте, че е мутра, а той показа философията за ненасилието в действие… Невероятен ход. Достойно ест.
ЦИНИЗМЪТ НА МАЙКИТЕ ОТ „СИСТЕМАТА НИ УБИВА“
„Тъй като уважавам проф. Искра Баева, а нейното професионално мнение, базирано на исторически факти не би трябвало да бъде пренебрегвано, променям примера с избитите деца в Ястребино. Но за сметка на това ще дам друг, по-зловещ пример: Триста избити деца в Беслан, използвани като жив щит от чеченски терористи, както и загиналите 174 заложници на чеченски терористи в театъра на Дубровка в Москва… Да давам ли още примери. Вместо тринадесет убити деца може да се дадат примери за десетки хиляди избити, превърнати в жив щит от терористи. Всъщност, протестите сега напомнят вече по тази прилика на терористичен акт…“
Гледам майките на децата в неравностойно положение и си спомням за трагедията с триста избити деца в Беслан, използвани като жив щит от чеченски терористи, както и загиналите 174 заложници на чеченски терористи в театъра на Дубровка в Москва… . Нали си спомняте, че терористите се крият зад тях – въоръжени и стрелящи, разбира се. Изкарват децата като жив щит пред себе си от училището, крият се между заложниците в залата на театъра на Дубровка…. И, разбира се, биват избити. Чия е вината за тяхната смърт… Мисля, че отговорът е ясен. Днес интервюират майките на деца в неравностойно положение извели децата си като заложници на протеста. И които говорят за цинизма на управляващите, ако извадят водните оръдия срещу тях. А те, че са извели децата на тази жега, под слънцето, сред зурните и вувузелите, свирките, крясъците не е садизъм. Едно такова дете не се шашка от тази гюрюлтия, от този шум, от тази неуправляема тълпа. Тези деца имат нужда от спокойствие. Когато излязоха преди време поставиха социални искания и те се изпълниха. Да, знам, че трябва да има дневни центрове, за да могат майките (родителите) да оставят децата си, докато работят, докато се развиват професионално. Но сега са излезли с политически искания, при това жертвайки децата си. Ами ако се намесят службите за защита на детето. Защото в момента тези деца са изложени на противоестествени за тях условия, експлоатират ги (защото това е експлоатация)… С една дума – цинизъм… Гадно ми е. Още по-гадно е, че тези деца не случиха и на родители. Гадно е да се каже, но това са фактите… И тези жени се „борят“ за доброто на децата си. Децата им все повече приличат на жив щит, на извинителна бележка за тяхната безотговорност. Защото е безотговорно това. Извинете, „безотговорност“ не е точната дума. Точни думи са „Цинизъм, садизъм, простащина“
Христо Иванов: „Димитър Ламбовски се запозна с мен на един от протестите“…
Местоименията понякога казват много. Не „запознахме се“, а „се запозна с Мен“…
Бойко Борисов, винен за азовото си говорене, не е допускал подобно нещо досега. Само това е достатъчно да си зададем въпроса какво идва с Христо Иванов…
„Хора, бдете“, казва Юлиус Фучик… Бих допълнил: „И внимавайте… Защото изненади дебнат отвсякъде“.
И каква излезе тя – 30 години не сме живели. И трябва да ги повторим. Тридесет години, които сме хвърлили на вятъра. Реденето за кисело мляко, опашките в магазините, „Ууууу“ и „Долу“, гладните стачки, спирането на тока, режима на тока, разводите на десетки и стотици семейства, защото единият бил „мръсен такъв“, другият „мръсен онакъв“… Влизането в спиралата на беззаконието (в мътни води се лови най-лесно риба), първоначално натрупване на капитала, искане национализация и искане на нова реституция… Не ми се живее отново този живот. Не искам да живея този живот – нека някой друг да ми го живее… Аз, непоправимият оптимист Христо Стоянов съм отчаян… Не ми се живее. И то не само повторението на този живот – въобще не ми се живее…
