ЗАТВОРЕНО ПИСМО ДО СЛАВИ ТРИФОНОВ
Днес прочетох изявление на Слави Трифонов, че бил готов да стане премиер на страната. Та реших да му кажа няколко неща.
Скъпи Слави,
Преди време в една телевизия ме попитаха защо не вляза в политиката. Защото преди 1989 година са ме арестували за стиховете ми, след 1989 година пак ме арестуваха (това бе и поводът да се появя преди време при тебе за първи път) за книга, която дори бе забранена за известно време. Отговорих на водещия, че няма да вляза в политиката, защото имам няколко развода зад гърба си. И не е морално човек, който не е могъл да се справи с едно семейство да се опитва да оправя Държава. В този смисъл да те попитам – ти дори не можеш да направиш подобна стъпка, не можеш да се ожениш, да провериш дали ставаш за семейство, а си тръгнал да оправяш държава. Марксизмът, колкото и да се опитват да го отричат има оня постулат за макро и мини семейството. Енгелс има една такава книга, а той е човекът, който дори осиновява едно дете от Маркс, за да спаси на приятеля си семейството и да прикрие връзката му с прислужницата. Както и да е… Слави, ти освен че нямаш развод зад гърба си, нямаш и брак. Да не забравяме, че историята ни е пълна с царе, които стават такива само след като сключат брак с друга знатна особа. Не зная като как си представяш семейството, но то не се затваря в „едно ферари с цвят червен“. Има случаи и такива ферари-та да катастрофират с нахакани селяндури зад волана, решили, че в големия град могат да правят всичко. Скъпи Слави, държавата не е чалга. И, като казах чалга. Ти през цялото време доказваш, че можеш да правиш компромиси само в името на парите. Нима не направи компромис с виолата. Нали нея замени с микрофона, защото във виолата няма пари. Или това ти се изплъзва от биографията. Нямам нищо против парите ти – аз съм устроен просто по друг начин. Не правя компромиси. Особено естетически. И не бих позволил да ме управлява човек, който, в името на парите е готов да смени класическата музика с чалга. Вероятно е прекрасно, даже убийствено прекрасно да се возиш, охраняван с пилотни коли. Вероятно е прекрасно да гледаш как талантливи актьори и музиканти около тебе опростачват нацията – няма друга дума. Какво ще правиш като премиер – концерти? Ще разсмивате с Шишо Бакшишо нацията? Момчетата от „Куку бенд“ ще забравят тоналностите, бичейки в развален седем осми такт. Та виж си текстовете на песните. Всъщност, заслепен от собственото си благоденствие ти дори не можеш да прецениш какъв кич и далеч от литературата са подобни текстове. Слави, ти дори не подозираш как, създавайки някакъв кръг около себе си благодарение на умелото усвояване на някакви пари всъщност съсипваш животите на иначе талантливи актьори и музиканти. Ние сме талантлива нация – и нея ли ще опростачиш, пардон, доопростачиш?!… За съжаление те правят компримиси – господи, какъв сатирик и писател бе Иван Кулеков… Какво, ще назначиш за министър на културата Иво Сиромахов ли? Вземи прочети Даниил Хармс и ще видиш как е овладял друга стилистика, как се прави на актьор и създава илюзорната представа в младите, че щом той може да е артист, актьор, писател – значи и за тях ще е лесно. Лесният начин на правене на пари не значи, че управляването на държавата е лесно. За това трябва държавническо, а не чалгарско мислене. Защото приоритетите на една кабеларка не са приоритетите на една България. Държавата е друго нещо . В нея може да има чалга, но в нея има и класика. В тази страна има художници, писатели, музиканти (истински музиканти), шлосери, спортисти, кравари, овчари… Ти изкарвал ли си стадо на паша – би трябвало, все пак, за разлика от мен, градския човек, ти си от село. И ако си изкарвал стадо на паша и имаш спомен за това ми се иска да ти кажа – нищо общо няма подкарването на стадото с народа на една държава. Нищо общо… Единственото общо между стадото и народа си ти – защото нито с едното можеш да се справиш, нито с другото. Защото си мислиш, че първото е като второто. Само че тия номера ги върти на бенда и на съсипаните си актьори… Ами, толкоз…
