АВИЦЕНА https://history.framar.bg

Абу Али ал-Хюсеин Ибн Сина (известен В Европа с латинизираното си име – Авицена) е роден през 990 г. от н.е. в околностите на персийския град Бухара. Тъй като детето още от ранна възраст показва завидни интелектуални способности, родителите на Авицена са подтикнати от свои близки и доверявайки се на различни предзнаменования, се преместват в Бухара По това време градът е център на по-голяма интелектуална активност, където вече има по-добри възможности за по-добро образование. Там изключителните дарби на Авицена предизвикват приятна изненада сред научните среди.
Момчето изучава основни понятия на Евклид през 1005, с които основното образование на Авицена приключва. Той учи жадно, без почивка, винаги повече от това, което му преподават, като се бори с умората и съня с помощта на виното – порок, който запазва до края на живота си, без никой да се осмели да го порицае. Според останалите от него записки, първоначално той прочел 40 пъти „метафизиката“ на Арестотел, но не успял да я разбере. Коментарии на ал-Фараби му помогнали да вникне в написаното от древногръцкия философ, след което става един от най-вещите познавачи на Арестотел, претворявайки в трудовете си част от неговите идеи.
Авицена постепенно започва да се увлича по философията и медицината. От 16-годишен практикува изкуството да лекува, като продължава да се образова. Започва своята удивителни писателски занимания на 21 години. Около 240 съществуващи заглавия носят неговото име и вероятно са писани от него, като 40 от тях са в областта на медицината. Запазените му текстове третират теми от множество научни области, включително математика, геометрия, астрономия, физика, метафизика, филология, музика и поезия.
Често пъти младежът е въвличан в бурни политически и религиозни противоборства(включително служи в дворовете на няколко владетели), породени от динамичността на епохата.
Емирът на Исфахан Муххамад Ибн Рустам му предлага добра възможност за изолация от тази обстановка и за пръв път той се радва на стабилността и сигурността, които винаги са му е липсвала.
В този здравословен климат Авицена завършва своя труд, озаглавен Китаб ал-Шифа, пише Даниш нама-и Ала I (Книга на познанието) и Китаб ал-Ниджат (Книгата на Спасението) и съставя нови и по-точни астрономически таблици.
Достигнатото ниво на образование и обучение на Авицена по медицината окончателно определя неговия път. Той не се съобразява с традициите, по който арабите се подготвят за медицинската кариера, тъй като у тях обучението и практиката на тази професия е добре обособена в едно систематизирано цяло, зависещо и прието от дадена медицинска школа. Авицена пише, че по време на своята практика достига до изводи, които не са описани в нито една книга. Това негово неспазване на приетите медицински канони му дава възможност да стане новатор и да получи признанието на съвременниците си.
На скромната възраст от 22 години Авицена е вече признат учен и той се посвещава изцяло на лекарската професия. За награда, че го е излекувал от тежка треска, емирът Нук Ибн Мансур, го приема в двора си в Бухара и му предоставя прекрасна библиотека. По-късно тя е унищожена от пожар, който мнозина смятат, че е бил предизвикан от Авицена, с намерение да запази за себе своите открития.
Образованието и обучението на Авицена е белязано с важни негови открития: за пръв път забелязва ретината, описва менингитите като състояние на възпаление на мозъчните обвивки, систематизира основните видове жълтеница, оспорва схващанията на Гален за плеторичния характер на апоплексията, открива предаването на някои инфекции през плацентата. На него се дължи способът да се отвори трахеята в случай на асфиксия и лечението на анемично болните с костен мозък.
Трудно е да се оцени изцяло личният живот и противоречивият характер на известния персийски медик Авицена. Повечето исторически данни за характера му са открити в автобиографията на неговото дългогодишно протеже Ал Джузджани. През живота си известния медик има много искрени приятели, но също така е и хулен от немалко врагове. Ибн Сина обичал удоволствията на живота: пировете, приятната музика, виното и жените.
Негови критици, придържащи се към строгите норми на исляма, предоставят важни исторически данни за характера на персийския медик през 1030 година. Те твърдят, че философията не е успяла да изгради у Авецена благоразумие, а медицината не успяла да му дари добро здраве.
Авицена често е описван като самотна и мрачна фигура, чиито усилия за самохвалство често са калявали от скрити инстинкти за оцеляване в променливия политически свят. Въпреки силните и слабите страни на личността на великия персийски лекар, единствено неговата интелигентност, намираща приложение в теоретичните и практическите въпроси има значение.
Философията на Авицена е доста ценна, защото сравнително лесно се е вписвала в средновековната европейска схоластична представа за медицината. Неговите прозрения свързани с трудовете на Платон и Аристотел обхващат цялото човешко познание в добре организирани и достъпни текстове и правят Авицена един от най-великите умове в историята на медицината.
Така той допринесъл за запазването на древногръцкото познание, сам добавяйки и своите открития в различни научни области, като най-ценени от тях за европейците били медицинските му трудове.
Оценката на британския философ Антъни Флу за Авицена е: „един от най-великите мислители, писал на арабски“.
Източник: https://history.framar.bg