На 13 август 1934 г. в гр. София умира Георги Минчов Вазов. Той е български и руски офицер (генерал-лейтенант), военен министър. Той е сред основните организатори на проруския преврат от 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг. По време на Балканската война командва Източния сектор при обсадата на Одрин, където е извършено настъплението, довело до превземането на града.
Георги Вазов е роден на 17 януари (5 януари стар стил) 1860 г. в Сопот. Той е пето по ред дете в семейството на търговеца Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова-Вазова. Той е брат на писателя Иван Вазов, лекаря Кирил Вазов, генерал-лейтенант Владимир Вазов, политика Борис Вазов. Баща е на режисьора Александър Вазов и чичо на политика Иван Вазов.
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Георги Вазов работи като писар в руската администрация в Свищов.
През пролетта на 1878 година под ръководството на губернатора на Свищов Найден Геров се провежда конкурс, благодарение на който 10 момчета имат възможност да учат в Одеското юнкерско училище в Русия. Един от десетте щастливци е и Георги Вазов. В началото на месец май групата е събрана и бъдещите юнкери се подготвят за заминаване за Одеса. Пристигат там през юни и започват своята три месечна подготовка за полагане на приемните изпити във Военното училище. Строевата му подготовка преминава като „доброволец“ в 55-и подолски полк на Одеския гарнизон. Вазов полага изпита си на 1 септември 1878 г. и след като е приет е зачислен в състава на 2-ра юнкерска рота. Проявява особени наклонности към военната тактика и артилерията. Завършва обучението си на 1 септември 1880 г. с чин старши портупей юнкер и се завръща в България.
При пристигането си във Варна в произведен в чин подпоручик, с което е приравнен със завършилите втория випуск на Военното училище в София. На 8 октомври 1880 г. подпоручик Вазов в 1-ва на княз Алескандър дружина с длъжност субатльор офицер във 2-ра рота, а на 9 септември 1881 г. е назначен за завеждащ вещевия гарнизонен склад. Длъжността не се харесва на младия офицер и със съдействието на брат си Иван Вазов, който по това време пребивавал в столицата на Източна Румелия – Пловдив, на 26 ноември същата година той е прехвърлен в Източнорумелийската милиция.
В Пловдив Георги Вазов е назначен на 11 декември 1881 г. отново като субатльор офицер в 1-ва пловдивска дружина. Усърдността и интелигентността на Вазов не остават незабелязани от генерал-губернатора на областта Алеко Богориди и той е назначен за негов трети адютант. Георги Вазов става част от свитата на княз Богориди при срещата му със султана в Цариград през 1882 година.
В качеството си на източнорумелийски офицер, на 2 ноември 1882 г. подпоручик Вазов заминава за Санкт Петербург, където първоначално учи в Инженерното училище, а от 2 ноември 1883 г. продължава обучението си в младшия клас на Николаевската военна академия, като след успешно взетите изпити от първата година, на 20 ноември 1884 г. е прехвърлен в старшия клас. Още през 1881 г. Вазов написва първата си монография „За военната гимнастика в училищата и в обществото“, която излиза в София по времето на следването му в Русия. На 10 септември 1885 г. Вазов се връща отново в България, за да вземе участие в Сръбско-българската война.
През Сръбско-българската война (1885) Вазов изпълнява различни функции в Пионерната дружина и артилерията. Включва се в авангардния отряд на майор Петко Стоянов и взема участие в боя при Цариброд (12 ноември *). Провежда разузнаване в тила на противника, с което пленява противникови войници на (14 ноември *). Награден е с орден „За храброст“ IV степен.
След войната води курса по фортификация във Военното училище в София.През 1886 г. е сред ръководителите на проруския преврат, целящ детронацията на княз Александър I Батенберг, а след контрапреврата емигрира в Русия. През 1888 г. завършва Николаевската военно-инженерната академия, след което остава на служба в руската армия. Под негово ръководство е възстановена крепостта Кушка в Средна Азия.
След размразяването на българо-руските отношения в края на 90-те години, през 1898 г. Георги Вазов е върнат на служба в Българската армия. През 1899 – 1900 г. работи във Военно-инженерната инспекция, след това е командващ 2-ра пионерна дружина (1900 – 1903 г.), началник на инженерните войски (1904 – 1905 г.) и инспектор на инженерните войски (1908 г.). През 1906 г. е повишен в първия генералски чин генерал-майор. По-късно е обвинен в корупция при доставките на взривни вещества и през май 1908 г. е уволнен от армията.
При започването на Балканската война през есента на 1912 г. Георги Вазов е мобилизиран и е назначен за началник на военните съобщения и транспорта.На 22 ноември* става военен губернатор на Лозенград, а от 1 февруари* е началник на Източния сектор при Одрин, който ръководи и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет. На неговия участък са превзети първите фортове Айвазбаба, Айджиолу и др. Участва в пленяването на Шукри паша. За участието си във войната генерал Вазов е награден с орден „Св. Александър“ II степен, който му е връчен на 25 юни 1913 г. във военното министерство.
На 12 март 1913 г. в 8 ч. 30 м. след пладне генерал-майор Георги Вазов – началник на българските войски, обсаждащи Одрин в източния сектор издава своята забележителна заповед № 2887 за атака и овладяване фортовете на крепостта. Точка 6 от нея е останала в историята, тя и гласи:
„ Трѣбва да се помни, че въ тази нощь е необходимо да се рѣши сѫдбата на Одринската крѣпость.
Връщане назадъ нѣма!
Противникътъ трѣбва да бѫде сломенъ!
Напрѣдъ ни чакатъ слава и миръ, назадъ – безчестие и смърть!
“
След започването на Междусъюзническата война (1913) Георги Вазов е назначен за министър на войната в правителството на Стоян Данев (11 – 17 юли* 1913 г.) и в правителството на Васил Радославов (17 юли-4 септември* 1913 г.) и е повишен в генерал-лейтенант. Подава оставката си заради политически различия и се уволнява от армията.
През септември 1914 г. е приет за член на „Славянското дружество“ – дружество създадено през 1899 г. от български граждани за прослава на славянството и в частност в прослава Русия и другите държави спомогнали за Освобождението на България. Работи съвместно с изтъкнати руски интелектуалци за подобряване на руско-българските отношения. На 15 март 1915 г. 115 членове на Народната партия, в което число е и генерал Вазов изпращат писмо с молба за ненамеса на България във войната.
На 12 май 1915 г. е избран за общински съветник в София, на който пост остава до 1919 година.
На 10 септември 1915 г. в Софийския военен клуб запасният генерал Вазов, в качеството си на председател на Софийското бюро на Народната партия, събира всички председатели на опозиционните партии. Там се гласува телеграма до правителството, в която се изтъква важността на ненамесата на България в Първата световна война или ако такава намеса е наложителна, то България да застане на страната на Русия. Телеграмата е представена от Александър Стамболийски на аудиенция при Фердинанд, но той отхвърля категорично този вариант на действие.
През 1920 г. здравословното му състояние силно се влошава и той е принуден към края на годината да замине във Виена на лечение. Болестта му налага сложна хирургическа операция, която е извършена през февруари 1922 година. Рехабилитацията му трае почти две години, които той прекарва по санаториуми в Швейцария, Германия и Италия. През 1922 година в Женева написва своите „Спомени от Балканската война“.
Георги Вазов се завръща в България на 24 май 1924 година, а 4 дена по-късно ръководството на опълченското „Дружество Одрин“ организира в негова чест тържество, на което е официално приет за член на дружеството. От анкетата направена през 1926 година от военното министерство се вижда, че Вазов се е отдал на работата си над историко-мемоарни съчинения. По това време са готови ръкописите на „Монография за участието на българите в Освободителната война“, „Спомени от Съединението и Сръбско-българската война“, „Укрепване на северната граница на България“ и „Българската флотилия“. През 1919 година генерал Вазов обнародва спомените си „В пустините на Средна Азия“. Генерал Вазов е автор на десетки статии в областта на военното дело.
Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 13 август 1934 г. в София. Тленните му останки са поставени върху оръдеен лафет и под звуците на траурна военна музика е погребан в Централните софийски гробища.
