На Преображение, преди 117 години, българите от Одринска Тракия се присъединяват с оръжие към вече въстаналите си братя от Македония. Три месеца продължава Илинденско-Преображенското въстание, от 20 юли до началото на октомври 1903 г. Водят се над 260 сражения, в които османската армия търпи големи поражения, а съдбата на хиляди българи е променена завинаги. Категоричният резултат – жестокият план на Високата порта за етническо прочистване на българите в Македония и Тракия е осуетен! „Революцията иска жертви“, казва тогава Христо Матов. „Знаехме го, с въстанието направихме първата крачка и ще направим и другите, докато се освободим!“
В онзи исторически момент Османската империя възнамерява да реши македонския въпрос като намали числеността на българското население в двете области, така че да направи безсмислени всякакви претенции на България. Този замисъл е разгадан от ръководителите на ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание, макар и трагично, го осуетява. То не е неуспешно, защото след него е създадена Мюрцщегската реформена програма и България през 1904 г. сключва с Османската империя договор, по силата на който се дава амнистия на всички участници във въстанието, както и се гарантира правото на бежанците да се завърнат. Ако Османската империя се чувства тогава победител щеше ли да подпише подобен договор с България? Въстанието завършва с победа и защото османската армия впоследствие дълго време избягва преки сблъсъци с четите на Вътрешната организация, а десет години по-късно в Балканската война, още в първите боеве панически се разбягва в Одринска Тракия. И още нещо много важно – целият този порив и енергия за освобождение, които демонстрират въстаниците, имат изцяло български характер.
На снимката: Участници в Илинденско-Преображенското въстание, 18.07.1926 г. Снимка Държавна Агенция Архиви
Р
