САМАРСКАТА СВЕТИНЯ НА БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ В РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878 Г. Е ЕДИНСТВЕНОТО БЪЛГАРСКО БОЙНО ЗНАМЕ, КОЕТО Е НАГРАДЕНО С ОРДЕН „ЗА ХРАБРОСТ“ I – ВА СТЕПЕН.
доц.д-р Петър Ненков
От едната страна на Самарското знаме е избродиран образът на Иверската Богородица, а от другата страна – образите на Светите братя Кирил и Методий. Живописните работи са извършени от петербургския художник Николай Симаков, а бродериите от монахините на Самарския манастир.
Към дръжката на знамето са прикрепени три ленти: синя с надпис „Да воскреснет бог и разточаться врази его“, червена с надпис „Самара-българския народ, 1876“ и бяла. Пиката на знамето е сребърна и е изработена по проект на граф Рошфор.
Знамето е било предназначено за въстаниците от Априлското въстание- 1876г., но бързото му потушаване от аскера и башибозука не позволява това да стане . По решение на Думата на град Самара от 17/29 април 1877 г. знамето е предадено на главнокомандващия руската Дунавска армия, великия княз Николай Николаевич, за да бъде осветено и връчено тържествено на Българското опълчение.
На Гергьовден – 6/18 май 1877 г. в Плоещ делегация от Самара състояща се от съветникът Пьотр Алабин и кметът на града Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония. Съгласно военния ритуал, знамето е приковано на дръжката си със златни гвоздеи. Последният пирон е закован от старият поборник и войвода, дядо Цеко Петков, наричан още Балканския орел .Той сваля калпак, целува знамето и с вдигнат към небето поглед възкликва:
„Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край многострадалната българска земя. Всичко нечисто, поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!“
Знамето е поверено на 3-та опълченска рота с командир, щабс-капитан Попов от 3-та опълченска дружина, с командир, подполковник Павел Калитин. За знаменосец е назначен унтерофицер Антон Марчин
Знамето се прочува по време на боя при Стара Загора на 17/29 юли 1877г., когато Българското Опълчение получава своето бойно кръщение.
Главният турски удар в боя поема 3-та опълченска дружина. Опълченците се сражават храбро и дори контраатакуват врага под свилените дипли на Самарското знаме. Турците са стъписани от героизма на опълченците и отстъпват. Сюлейман паша обаче хвърля все нови и нови сили в боя, без да се съобразява с дадените жертви и таборите му отново налитат бясно.
Те засипват опълченците със смъртоносен град от куршуми и снаряди. Знаменната рота попада под фронтален противников огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Противникът се опитва отчаяно да плени Самарската светиня. Край знамето се разгаря жесток ръкопашен бой, при който падат убити и ранени и от двете страни . То е спасено и изнесено от бойното поле от стихийно сформирана знаменна група в състав: унтерофицера Тома Тимофеев, опълченците Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, прапоршчик Стефан Кисов, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев – Дудар и други. След жестокия натиск на врага 3-та опълченска дружина е принудена постепенно да се оттегли с бой, за да не бъде обкръжена.
Самарското знаме е развявано и в епичните боеве през август 1877 г. при отбраната на Шипченския проход от руско-българския отряд на генерал Николай Столетов и в сражението при укрепения турски лагер Шипка – Шейново на 8 и 9 януари 1878 година.
След войната 3-та опълченска дружина е преобразувана в 3-та пеша Радомирска дружина. Самарското знаме се пази в гарнизона ѝ в Радомир, от където е последният му знаменосец Никола Корчев. През 1881 г. дружината получава друго бойно знаме
В периода от 1881 до 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София В 1946 г. е пренесено в Националния военноисторически музей, където се съхранява и до днес в камера при специални условия.
По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора на 19 юли 1880 г. се провежда юбилейно честване. По време на тържеството, на Самарско знаме е връчен орден „За храброст”- I степен.
Така Самарското знаме става единственото наше бойно знаме, наградено с ордена „За храброст”, като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.
