Дописка од Битола за првото чествување на Илинденското востание во свобода, 2 август 1916 год. На празненството учествуваат и држат говори, дел од водачите на ВМОРО и ВМРО – Ѓорче Петров, Антон Кецкаров и Георги Поп Христов.
Во тоа време тие се на државни служби во Царство Бугарија – Ѓорче Петров е претставник на окружната постојана комисија, Антон Кецкаров е директор на прогимназијата во Битола, а Георги Поп Христов е член на комисијата по празнувањето на годишнината од востанието.
Антон Кецкаров и Георги Поп Христов, 26 години подоцна – во 1942 год., повторно присуствуваат на празнувањето на Илиденското востание во Битола.
На Илинденското празненство во Битола во 1916 г. е присутен и генерал Климент Бојаджиев – роден во Охрид, кој што тогаш е главен командант на Првата бугарска армија.
„При великолепно време и обща радост Битоля отпразднува днес за първи път свободно тринадесеттата годишнина от Илинденското възстание. В ранна сутрин клепалото възвести народния праздник. Живописно множество се отправи към църквата Св.Неделя, край града към прилепското шосе, на божестветната служба, извършена от митропилите Авксентий с целото българско духовенство. Присъствуваха: командуют първа армия генерал Бояджиев с щаба си, много офицери, много граждани и селани. Подир службата, в двора на черквата, посред тържествена и красива обстановка между тополи и акации, владиката отслужи панахида за падналите през Илинденското възстание и освободителните борби ратници.
Редко религиозна церемония е имала такъв дълбок исторически смисъл. Портретите на Гоце Делчев, Груев, Сарафов, Сугарев и други народни водители, носени от юнаци-гимнастици, призоваваха славния спомен от епичните борби за освобождението.
Над тях се вееха петдесет знамена на разните битолски еснафи и дружества, които представляват организираната национална енергия на българина на тия западни покрайнини. Дворът и целата околност бяха изпълнени от тържесвующ народ в празднични премени. След свършването на панихидата през време на която пееше войнишки хор, бидоха произнесени речи от претставителя на Окържната постоянна комисия г. Г.Петров и войника Св.Добрев. Последният говори пламенно и вдъхновенно. Речта му, която припомни великите фази на борбите за народно обединение и завърши с недавнешните подвизи на българския войник, отговараше тъкмо на тържествеността на момента преживеан от битолчани и техните гости. От черквата, множеството в гъсти струи, се проточи към града.
Директорът на прогимназията г.Антон Кецкаров приветства с трогателни думи генерала и българската армия посред френетични викове „ура“. Генералът който очевидно е любимец на тукашното население, отговори с мощен глас, в който звучеше победния вик на българския въоружен народ, отговори като исказ почит към загиналите борци и призова силата на българските национални традиции в западна Македония. При викове „Да живее обединена България!“ Да живее цар Фердинанд!“ шествието продължи по улица „Престолонаследник Княз Борис“ и достигна до двора на българската църква Св.Богородица, гдето се приключи с речи от градоначалника Бояджиев и члена на комисията по праздненството Георги Поп Христов. Подир обяд имаше народни увеселния.
В праздненството участва целото население, в това число и другородните елементи. По распореждание на еснафите, всичките дюкяни се затворени и къщите окичени със знамена. По Широк Сокак на много места се хвърляха цветя и ботби, както при особено щастливи церемонии. Всички граждани с ужас говорят за сръбския режим и благословяват Бога за възтържествуването на народното дело, за което те са дали съзнателно такива скъпи жертви. Комитетот по отразднуването е отправил поздравителни телеграми до Царя, министър-претседателя д-р В.Радославов, главнокомандующия генерал Жеков, фелдмаршал Макензен, началника на 11-та дивизия полковник Протогеров, задграничното представителство на вътрешната организация, както и до кметовете на всики градове в царството, които са дали борци за освобождението на Македония.“
Публикувано во вестник „Нов век“, 4 август 1916 год.
