Срещите”ми с Мехмед Синап
/Епозидични разкази от местни извори,литературни и исторически податкиза живота и подвизите на легендарния борец за социални правдини Мехмед Синап,подтикнали ме да напиша биографичния очерк за него/
По-скоро си мисля да говоря и за”запознанства” с Мехмед Синап.И така мама ми бе и е най-близкия ми и най-скъп източник на информация за онуй време.Винаги,когато съм оспорвал отрицания на спорящи за преживяното съм казвал”От мама го знам.Мама не може да ме е лъгала.
„Мехмед синап ,син, са е радил с риза-още в спомените си слушам мама,притихнал в скута и в кусни доби до любимото родно огнище.Една парчица от ризана му е защита пад кожана на челоно.Куршум да га не фата…”
Чичо ми Халил Чуралски:”Каинча му дигнал силехан срещу него.Искал да га убие.Пукнал кайнчата,но го е удрил.”То ей тей се не пука,ам ей сей.И Мехмед Синап га удрил право в сарцено…Койну иска да влезе в дружина му го борснел на сухо ат долу на горе.Койну издаржел приимал го”
Мама:”Ашевица син е наш раннина,ам и на Мехмет Синап.кощана хи бе дену сега е кощана на /Мехмед Лоховски/Даиче ти му даде парцела,без да ни пита.Мехмед Синап с людете си седеше на Хайтовоно.Ат тага му викат Хайтовото.Аннош дакарал иеди тавара сас злато.Атишал синапа у Ашевица и пайскал да заровят златоно в дворан хи.Та не дала оти са уплашила да йе не заколет.Така зьол Мехмеден трима дюлгере.Адинен имал дощерка.И та торнала с бубайку си,оти нема кой да йе чува.Атишли с таварене вас”Крива йела”И там нейде зарили златоно.Три дена рекаса е варвела мотна.Дюлгерене,синызаклал да не казват,а мамиченцено избегало нах турско…”
Мама”фатили ,син,Мехмед Синап.Много го женлатовали дуде го убьот.”Стига сте ме желатовали-рекол хми Синапе-разпарайте челосо ми и извадите мускоса”разпрали челоно му и кайдисали чилечекан.Отсекли му главона на адин камен в горцко.синапов камен му викали.Бубайку ти е ходил до Синапав камен и ми казваше,че ат него още течел корф…”
Като поотраснах и взех да чета.Не ме задоволяваха учебниците ми,но и взех да вземам книги от библиотеката на местното ни училище.Библиотеката се държеше от първия ми братовчед Ферад Чуралски.Той извади от библиотечката книгата на Людмил Стоянов „Мехмед Синап.Прочетох я,препрочитах я.Не било случайно.Първопознанието ме подтикна да търся данни за Мехмед Синап.
Срещтнах се с ГОЛЕМИТЕ Васил Дечов и академик Николай Хайтов.После ми попадна книга пригодена за сцена.На сцената на град Смолян пиесата не веднъж е играна.Клиенствах в библиотеките на града.Мехмед Синап с цялото си величие на поборник за национални правдини влезна в сърцето ми с цялото си величие.Вече далече,далече четящ и зрящ обяснимо си отговарях на въпроса защо и кои не допускаха в героиката на родопчани героичния поход на дружината на Мехмед Синап за хляб и свобода.Защо ли ?Защото няма аналог в родната ни героична летопис въстание величаво по размах,неповторимо по овладяване на територия от Машаркедик до Вакарелските височини за цели 14 години.Да няма такова социално антиимерско въстание, с таково масово участие на народ и такава масова поддръжка.Как да се признае това.Та то ще засенчи други почти маломащабни и без реална масова подкрепа социални движения и прожения,сиреч народни вълнения.
Било през лятото на 1941 година.Родопите загубват и един от своите свидни синове Васил Дечов-краведа,изследователя истинския поборник за истини святи,благодарение ,на които се е крепяла Родопската крепост.По този повод поетът Кирил Маджаров пише знаменито си произведение „На Васил Дечев”/май 1941/.
Те идват на тълпи огромни,
готови да положат клетва
за скъпата всеотдайна жертва
в борба с неправдите вековни.
И мълния нахлу внезапно
в кръвта им,гняв душите сграби…
И блясват огнените саби
след коня на Мехмед Синапя…
Вълната народна за правдини и свободи човешки се надига и помита и с духа на „страшния чиляк”Мехмед Синап злото.”Страшният чиляк” е опасен ,той е отровата ,която може да порази масите и ги поведе на масов щурм за правдини.
Никола Чуралски
