ГЕНЕРАЛЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
доц. д-р Петър Ненков
Генералът от пехотата Николай Григориевич Столетов е роден на 13 ноември 1834 г. в град Владимир в семейство на местен търговец. През 1854 г. завършва Физико-математическия факултет на Московския университет. По това време се води Кримската война . Вместо да избере бляскавата кариера на млад и перспективен учен , той решава да се запише доброволец в руската армия и заминава за Крим. Проявява се, като храбрец в боевете с англо-френците при обраната на Севастополската крепост и Инкерман и е произведен в първи офицерски чин.
След Кримската война Николай Столетов остава в армията, завършва Генералщабна академия през 1859 г. и е изпратен в Кавказ. Там той служи под командването на бъдещия военен министър, граф генерал Дмитрий Милютин, с когото завързват близки, приятелски отношения. През 1865 г. Столетов е прехвърлен в Ташкент и играе активна роля при руските завоевания в Средна Азия. През 1869 г. участва в основаването на град Красноводск край Каспийско море . Заема различни командни длъжности. Ръководи и една научна експедиция по старото корито на река Амударя.
В навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. генерал Николай Столетов е назначен за командващ новосформираното Българско опълче- ние. Отначало опълчението било наричано Почетен пеши конвой на главнокомандващия на руската Дунавска армия и не било предвидено да участва в бойни действия, а само да извършва охранителна и конвойна дейност. Благодарение на усилията на генерал Столетов, обаче Опълчение- то се включва в Предния отряд на руската армия, командван от генерал Йосиф Гурко и проявява чудеса от храброст в боеве с войските на Сюлейман паша при Стара Загора и Шипка .
На 31 юли 1877г. българското Опълчение получава своето бойно кръще- ние в боя при Стара Загора . Под напора на превъзхождащия ги враг, руските воини и българските опълченци защитаващи града, са принудени да отстъпят към Казанлък и старопланинските проходи. Командващият на Централната турска армия, Сюлейман паша изгаря до основи Стара Загора. Междувременно Предният отряд е разформирован и отбраната на старо- планинските проходи е възложена на корпуса на генерал Фьодор Радецки, който назначава за началник на отбраната на Шипченския проход генерал Столетов.
Въпреки предупреждението на генерал Столетов, че срещу прохода настъпва 27 хилядна турска армия на Сюлейман паша с 42 оръдия, командирът на 8-ми армейски корпус в Търново, генерал Фьодор Радецки не изпраща подкрепления на малобройния българо-руски отряд.
Той е убеден, че турците не ще похлопат на “заключената врата” защото проходите в Източна Стара планина са по-лесни за преминаване и не се охраняват от руска войска. И това за малко не обръща изхода на войната на 180 градуса.
Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша се съсредоточава около село Шипка в състав: 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда баши- бозук и 8 батареи – общо към 27 000 човека с 48 оръдия.
Срещу тях генерал Столетов противопоставя 36-ти пехотен Орловски полк и пет опълченски дружини – общо около 6000 човека и 27 оръдия и четири сотни казаци. Отбранителната позиция около връх Свети Никола се командва от полковник, граф Толстой, който е командир на 3-та опълченска бригада. Левият фланг на отбраната, където основно са българите се командва от полковник, княз Вяземски – командир на 1-ва опълченска бригада, а позициите от север се командват от полковник Фьодор Де Прерадович.
Свирепите боеве за отбраната на прохода започват на 21 август 1877г. Турците налитат като бесни , защото знаят , че боят за Шипка може да реши изхода на войната и да спасят от разгром обсадената армия на Осман паша в Плевен. Най- яростните боеве се водят през дните 23, 24 и 25 август. Падането на върха виси на косъм. Българо-руският отряд е обхванат от три страни от настъпващия аскер и башибозук .
На 24 август 1-ва, 2-ра, 3-та и 4-та опълченски дружини, които за четиридневните боеве са изгубили 40 % от офицерския и 26% от войнишкия си състав, се изтеглят за почивка и превъоръжаване в Габрово, а 5-та опълченска дружина остава на позициите до 31 август. На 25 август боевете се разгарят с нова сила.
Самоуверен, Сюлейман паша телеграфира в Цариград: ”До довечера ако е рекъл Аллах и ако противникът не се опита да избяга, аз ще го смажа! До довечера проходът ще падне и войските ми ще минат през Балкана!”
Положението е критично! Минутите са решаващи, а секундите – фатални! Победата клони към турците, птичето на военното щастие е вече кацнало на рамото им.
В критичния момент на сражението се чува нареждането Самарското знаме да бъде свалено от дръжката му и изгорено, за да не попадне в плен, затворите на оръдията да се извадят и дори предупреждение към генерал Столетов да се спасява, тъй като турците отрязват пътя за отстъпление към Габрово . Патроните са привършили, щиковете са пречупени и орлите вече не летят към тях, но остават прикладите и онази стоманена вяра,за която куршуми няма открити!
Орловци плачат като деца и молят своите командири да не предават Шипка. На командира на сапьорната команда, поручик Романов, е заповядано всеки момент да запали фитилите на фугасите, с които е миниран върхът.
Силите на защитниците на прохода се топят непрекъснато. Окопите пустеят, пълни с трупове. Патроните и снарядите свършват. Жаждата е вопиюща и смъртта надвисва като костелива вещица над последните защитници на прохода, те изпъчват геройски гърди и с един нямаш аналог в световната военна история дух извършват нещо невиждано дотогава – с камъни и дървета, със строшени пушки и колела на оръдия,с труповете на своите другари отблъскват бесните турски талази.
Дърветата се превръщат в мечове, камъните в бомби, всяко нещо в удар, всяка душа в плам и турците побягват, друг път не видели в едно да се бият и живи, и умрели. Последният напън на Сюлеймановите пълчища вече е настанал и изведнъж Радецки пристига с гръм! На 26 август от Габрово пристигат 200 руски стрелци, качени по двама на коне и от движение атакуват врага! Турците са отблъснати. Шипка е спасена !
След боя, обхождайки позицията, генерал Столетов забелязва в един окоп седнал офицер, подпрял главата си с ръце а до него налягали десетина войника. Той го попитал:
-Какво става? Спят ли бойците ви?
-Спят, Ваше благородие и никога не ще се събудят- отвръща спокойно офицерът.
– А, вие, какво правите ?-попитал слисан генералът.
– Чакам реда си !….
Когато прибират убитите опълченци, на нито един от тях не намират рана в гърба. И както древните 300 спартанци на Термопилите, те се хвърлят като лъвове в боя, защото за тях е позор да побягнат от бойното поле и защото знаят, че на Шипка се решава съдбата на България!
След боевете на Шипка, на всяка опълченска дружина са раздадени по десет ордена за храброст. Генерал Радецки казва: ”Ако трябва да назова герои на Шипка, то трябва да назова всички опълченци и руси, отбраняващи прохода.“
През есента и зимата започва прословутото „стоене на Шипка”, при което ще изгубят живота си стотици руски войници, загинали от свирепите снежни виелици, артилерийската стрелба и изненадващите турски атаки. Но всеки ден към главната квартира на руската армия, полевият телеграф ще съобщава от върха : “ На Шипка всичко е спокойно !”
Генерал Николай Столетов остава със своите опълченци до края на войната, като ги ръководи и в решителната битка срещу Централната турска армия на Вейсел паша в укрепения лагер при Шипка- Шейново, през януари 1878 г. и дава своя принос за победата над нея
След края на Руско-турската война 1877-1878 г. , генерал Столетов е изпратен с дипломатическа мисия в Афганистан. По същество той се явява първия руски посланик в тази размирна азиатска страна до която се домогват и англичаните . Генерал Столетов е посрещнат с почести от емира в Кабул. Той постига дипломатически успех, като спечелва неговото приятелство и провокира избухването на Втората англо-афганистанска война. През 1898 г. генерал Столетов е повишен в генерал от пехотата, а през 1899 г. става член на Държавния съвет.
Когато през 1902 г.е построен храм-паметникът “Рождество Христово” край село Шипка, в памет на загиналите руски войни и български опълченци в Руско-турската Освободителната война 1877-1878 г., на откриването е поканен генерал Столетов.Храмът е построен по инициатива на Граждански комитет, начело с граф Игнатиев и Олга Скобелевна -майката на генерал Михаил Скобелев и официално е открит на 28 септември 1902 година.
Освен генерал Столетов на откриването на храма – паметник , от Русия идва цяла делегация от участници във войната начело с граф Николай Павлович Игнатиев и генерали Михаил Драгомиров, Константин Чиляев, граф Михаил Толстой и други знатни руски пълководци, които са посрещнати възторжено от местното неселение.. На тържеството по откриването на храма, присъстват останалите живи български опълченци и множество българи от цялата страна.
Генералът от пехотата Николай Столетов умира на 10 юли 1912 г.в Царское село, но остава завинаги в сърцата на признателния български народ, като един от най-обичаните руски генерали от Освободителната война 1877-1878 г. , наричан от него с любов „генералът на българите!”
