ГЕНЕРАЛ-МАЙОР Стоян Стоянов – въздушен боец №1 на Царство България през Втората световна война и герой на Въздушната Ескадра от войната със САЩ и Великобритания
доц.д-р Петър Ненков
Роден е на 12 март 1913 г. в с. Галата, днес квартал на Варна. Баща му пада убит на 16 октомври 1912 г., като знаменосец на 8-и Приморски полк в Балканската война, преди раждането му, Стоян расте в интернат за сираци от войните. Постъпва в Семинария
След това завършва ШЗО, като кавалерист. Постъпва във въздушния взвод на Военното на Н.В. училище през 1934 г. Произведен е подпоручик в 1937 г.
През 1939 г. завършва в Германия школата за изтребители във Вернойхен и курс за инструктори-изтребители. Става инструктор в Изтребителната школа – Карлово.
От 1942 г. е поручик и е назначен за командир на ято изтребители Месершмит 109 в 6-и въздушен изтребителен полк.
На 1 август 1943 г., огромна армада от над 170 американски 4-моторни бомбардировачи Б-24 „Либърейтър“ и Б-17 „Флаинг Фортрис“ преминават над България – летят към базата си в Северна Африка, след като са нанесли удар по петролните рафинерии в Плоещ, Румъния. Те изпълняват операция „Приливна вълна“, чиято цел е нарушаване снабдяването на германската армия с гориво от Румъния.
В битката срещу група съюзнически бомбардировачи българските изтребители постигат първите победи за българската военна авиация: 4 свалени бомбардировача – два от поручик Стоян Стоянов и по един от подпоручиците Петър Бочев и Кръстев.
Поручик Стоянов участва в 35 бойни полета срещу англо-американските самолети при бомбардировките на София и страната. Признати са му 15 въздушни победи за четири свалени противникови самолета, за участието му в свалянето на още два и за нанасяне на сериозни повреди на други четири самолета.
След 9 септември 1944 г. участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан, а скоро след това и в чин майор.
В началото на 1945 г. пръв преминава на съветския изтребител Як-9М и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. е началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. е повишен в звание полковник и назначен за заместник командващ
на ПВО.
През 1956 г. е уволнен от армията и преминава в запаса, с малка за чина му пенсия. След това работи като статист в театър, музеен работник, хотелски служител и екскурзовод в Рилския манастир.
Единствената му отпечатана книга „Ние бранихме тебе, София” претърпява пет издания на български език и едно на полски език между 1972 г. и 2018 г. През 1992 г. е произведен в знание генерал-майор от запаса. Умира в Карлово на 13 март 1997 г.
Стоян Стоянов е пълен кавалер на ордена За храброст, единственият в авиацията носител на командирския орден „За храброст“. Първия си такъв орден той получава на 7 август 1943 г., с което става първият български офицер от Втората световна война, награден с него. Награден е и с германския Железен кръст 2-ра степен.
Последните години от живота си генерал Стоянов и жена му Мина прекараха в Карлово, в нейната бащина къща.Той често идваше във Военния клуб на който бях началник и ми разказваше с часове за своя живот и участието си във Втората световна война.Станахме приятели.
В моята книга, посветена на войнската слава на Стрямската долина, поместих очерк за него и никога не ще забравя колко се зарадва той от този факт. Винаги ще бъда благодарен на съдбата, че ме срещна с този забележителен човек, макар и в заника на неговия живот.
Когато почина на 13 март 1997 г., с командващия на ВВС, генерал Михов организирахме поклонението пред тленните му останки да се извърши във Военния клуб в Карлово.
ВЕЧНА СЛАВА И ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ !
