УСТА КОЛЬО ФИЧЕТО
доц. д-р Петър Ненков
Никола Фичев е роден в 1800 г. в Дряново .През 1803 година баща му Йован умира, оставяйки майка му Мария вдовица.Едва 10-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори – дюлгери.
На 17-годишна възраст учи каменоделство при майстори от западнобългарската строителна школа в Корч, а след това усвоява строежа на църкви, мостове и камбанарии от брациговските майстори.
Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 год. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф. През 1824 година Никола Фичев започва да работи при роднината си Станю Марангозина в неговото търновско ателие. Окончателно се преселва в Търново със семейство- то си през 1830 година, когато вече е бил калфабашия.
През 1836 година започва строителство на черквата „Св. Никола“ в старата българска столица. През 1841 година започва мащабни градежи в Килифаревския манастир. В продължение на две години той последователно издига ново жилищно крило, с чудесна архитектура и голяма съборна черква в манастира.
Развитието на архитектурните идеи, заложени при съборната черква на Килифаревския манастир, изкристализират с пълна сила при следващата черква на майстора – „Рождество Пресветая Богородица“ в Търново (1842-1844). В 1846 г. завършва живописната черква „Успение Богородично“ в село Присово.
През 1849 г. започва едновременно строителството на черквите „Св. Димитър“ в Лясковец, „Св. Никола“ в Горна Оряховица, „Св. Николай“ в Дряново и „Св. Марина“ в Търново, както и на някои къщи в старопрестолния град, между които се откроява къщата на Никола Коюв, известна под името „Къщата с маймунката“. През 1850 година изгражда и хана на Хаджи Минчо Цачев в Търново.
Тази широкомащабна строителна програма, подета от него през 1849 година, той приключва успешно за три години, което показва удивителна трудоспособност и организаторски талант. През 1849 година са завършени жилищно-търговската сграда на Никола Коюв и черквата „Св. Димитър“ в Лясковец. На следващата 1850 година са завършени „Св. Марина“ и хана на хаджи Минчо в Търново, в 1851г. са завършени църквата“Св. Никола“ в Дряново, а през 1852 година е завършена църквата „Св. Никола“ в Горна Оряховица.Кольо Фичето знаел турски, гръцки и румънски езици.
Известен е с това, че когато построил мост над река Янтра при град Бяла, при изпробването му застанал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите.
Кольо Фичето умира на 27 ноември 1881 г. в Търново. Той е дядо на генерал Иван Фичев – началник на Щаба на Българската армия през Балканската война 1912-1913 година.
На снимката : „Портрет на майстор Кольо Фичето“- художник Румен Статков
