По следите на българския елит
Ген.Асен Василев Пападопов е роден в Котел на 10 юли 1864г. Завършва Военното училище в София (1885) и Италианската академия на Генералния щаб в Торино (1893). Участва в Сръбско-българската война (1885), след което служи в Генералния щаб при Военното министерство (1900). През 1905 е военен аташе в Санкт Петербург,отразява военните действия по време на Руско японската война ,подпомага болницата на БЧК в Гунджулин.От 1909 до 1911 г. е военен аташе във Виена. През Балканската война (1912 – 1913) изпълнява длъжността началник-щаб на 1-ва армия, а в Междусъюзническата война (1913) – началник-щаб на съединените 4-а и 5-а армия. По време на Първата световна война (1915 – 1918) командва 6-та пехотна Бдинска дивизия в състава на 1-ва армия (1915). С нея участва в Моравската операция против Сърбия. Уволнен е от цар Фердинанд заради бавното настъпление на дивизията в началото на операцията. Причините за неговите нерешителни действия са политически. Той е русофил, твърдят някои ,женен за рускиня. С нерешителните си действия като началник на дивизията фактически бойкотира нейното настъпление против руския съюзник Сърбия.Тези твърдения трябва да се потвърдят или отрекат от военните историци. Преминава в запаса на 11 октомври 1915 г. Ген.Асен Пападопов има огромни заслуги за приемането и устройването на руските бежанци в България,лично и като председател на Комитета по делата на руските бежанци/КРБ/.Негова съпруга е руската дворянка Анна Сергеевна Истомина,фрейлина на Великата княгиня Мария Павловна Мекленбурска,германска принцеса,съпруга на Великия княз Владимир Александрович и снаха на цар Александър Втори Освободител.Фотографията представя Великата княгиня Мария Павловна Мекленбургска и нейните три фрейлини-Анна Сергеевна Истомина-Пападопова,София Александровна Арапова и Марианна Федоровна Мансурова/Ратькова Рожнова по втри брак/на костюмирания бал през 1903г. 
Генералът и съпругата му помагат за оцеляването на десетки,стотици изпаднали в беда руски белогвардейци.Техният дом е отворен за техните тревоги и материални затруднения. Анна Сергеевна е известна в средите на висшата руска аристокрация.Сестра й Вера Сергеевна Ратькова Рожнова също намира спасение в България,заедно със съпруга си,Николой Николаевич Ратьков Рожнов и тримата си сина.След 110 години фотографията на фрейлината Анна Истомина от легендарния маскен бал през 1903г.буди възхищение-красота и величественост излъчва руската аристократка в костюм на болярка от 17 век.Последният маскен бал на императорска Русия се състои на 13 февруари 1903г.в Ермитажния театър на Зимния дворец,Санкт Петербург.Това е последният бал на династия Романови в Русия .В София тя е известна не само с външността си и красивите бижута,но и със своето благородство и доброта. През 1926г.срещаме името й в списъка с почетните членове на Съюза на руските инвалиди в България.Анна Сергеевна Пападопова взема активно участие в събирането на средства за белогвардейските емигранти и военно инвалиди.В тези благотворителни акции участват Мария Паница,полк.Никола Карагьозов,комендант на София,г-жа Груева/съпруга на царския секретар Павел Груев/,г-жа проф.Данаилова,ген.Велизар Лазаров,Андрей Ляпчев,Вера Кулева,съпруга на министъра на правосъдието…….Атанас Буров… В софийските салони на българския елит се носят легенди за уникалните бижута на генералшата,изработени от прочутите ювелири Карл и Евгений Фаберже.Карл Фаберже,придворен ювелир на руския императорски двор,на норвежкия и датски крале,както и на британския крал получава ордени за уникалните си изделия-руския орден Станислав и Св.Анна,,българския командорски орден/негови клиенти са първият български княз Александър Батенберг и княз Фердинанд Български/.Някои от тези бижута тя губи по време на болшевишката революция.В тайниците на петербургския дом на бижутерската династие Фаберже/Большая Морская 24/се съхраняват много от оставените за почистване и поправка бижута на руската аристокрация,на стойност 7,5 милиона златни рубли.Ценностите дадени на съхранение били описани от Фаберже и копие от този списък се намира в архива на правнучката му Татяна Федоровна Фаберже.В този списък откриваме името на Анна Сергеевна Пападопова.През 1927г.Евгений Фаберже съставя списък с ценности озаглавен“Къде са скрити нашите ценности“.По спомени на Дими Паница,г-жа Пападопова споделила с майка му,че се наложило да продаде някои от бижутата си,за осигури храна и подслон за руски бежанци. Неизвестна е съдбата на благодетелката на руските емигранти!Ген.Асен Пападопов умира през 1944 ,погребан в Софийските централни гробища,парцел 31.Има някаква непроверена информация,че Анна Сергеевна умира в Париж,но кога и как? Българският народ е известен със своята толерантност, благородство и човечност-приютява арменските бежанци,след това руската бяла емиграция и спасява от смърт своите евреи.Благодарните арменци и евреи засвидетелстват своята почит и уважение.Руските спасени засега мълчат,имената на ген.Асен Пападопов и съпругата му Анна Сергеевна Истомина тънат в забрава.Силно се надявам,че някоя от организациите на руските белогвардейски емигранти ще почете, дори с една църковна служба своите благодетели Анна и Асен Пападопови.
