ПАМЕТНИ СЪБИТИЯ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
На 9 август се навършват 134 години от преврата на група офицери-русофили срещу княз Александър I, довел до неговото детрониране
доц.д-р Петър Ненков
Предпоставка за извършването на преврата е прогресивното влошаване на отношенията между княз Александър Батенберг и руския император Александър III след провала на режима на пълномощията и Съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено без съгласието на Петербург. Недоверието към княза намира отражение и в руската политика спрямо Княжеството.
Това дава повод за яростни нападки срещу княз Александър I от страна на проруските политически групи-цанковисти, които разглеждат покровителството на Русия като ключово условие за осъществяването на Сан стефанска България. Слуховете, че Сърбия готви ново нападение, което България- отслабена материално и финансово от войната през 1885 година – няма да може да отрази, убеждава част от българските офицери през лятото на 1886 г. в необходимостта от спешно отстраняване на всички пречки за разбирателство с Русия. Допълнителен мотив за недоволството им дава кадровата политика в армията.
Организатори на преврата са началникът на Военното училище майор Петър Груев, заместникът на военния министър, капитан Анастас Бендерев, и още двама офицери от военното министерство – капитаните Радко Димитриев и Георги Вазов. В заговора участва и руският военен аташе в България полковник Сахаров.
В края на юли и първите дни на август, под предлог подготовка срещу сръбска мобилизация ,ротмистър Анастас Бендерев урежда разместване на войските около София. Верните на княза войскови части са изпратени по-далеч от столицата – две дружини от 1-ви пехотен полк да строи укрепления край Сливница, а 1-ви кавалерийски полк на учение в Самоков. Посветеният в заговора 1-ви артилерийски полк е оставен в София, а 2-и Струмски пехотен полк е прехвърлен от Кюстендил в Перник.
Превратът се забавя за няколко дни, докато заговорниците използват заплахата от сръбска или руска окупация, за да привлекат на своя страна офицерите от Струмския полк. По същото време майор Петър Груев преговаря с министър-председателя Петко Каравелов и военния министър Константин Никифоров, които се съгласяват да поискат от княза да абдикира, но изключват участие на армията в този процес и искат да се изчака до уреждане на източнорумелийския статут с османците и международен заем.
В нощта на 8 срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона. Още същата сутрин е отведен към Оряхово и оттам с кораб по Дунав до руското пристанище Рени.
Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, но се сблъскват с отказа на Петко Каравелов и други водещи политици. Привечер, след консултации с руското външно министерство, е обявен съставът на временно правителство от русофили, начело с митрополит Климент Търновски.
На 10 август повечето от войсковите части в страната полагат клетва за вярност към новото правителство.
Още същия ден обаче се появяват първите сведения, неблагоприятни за детронаторите.
Председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който в този момент се намира в Търново, се обявява остро срещу преврата. Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. 4-ти пехотен Плевенски полк, намиращ се в Ловеч, отказва да признае новото правителство, а в Севлиево либералите провеждат демонстрация срещу преврата. Във Варненския полк офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата.
На 10 август група офицери в Пловдив, начело с командващия Пловдивската бригада, подполковник Сава Муткуров, се обявяват срещу преврата. Те получават подкрепата на някои либерали, като Иван Стоянович и Димитър Тончев, както и от британското консулство. Установили контакт с полковете в Пазарджик, Хасково и Стара Загора, те започват да концентрират в Пловдив частите, неприемащи преврата и временното правителство.
На 11 август Стамболов издава от Търново прокламация, с която обявява преврата за незаконен и назначава подполковник Сава Муткуров за главнокомандващ на българската армия. По негово нареждане подполковник Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство ултиматум да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.
Преди изтичането на поставения срок майор Петър Груев и началникът на артилерията, майор Олимпий Панов се свързват със Стефан Стамболов в опит да предотвратят връщането на княза. Преговорите не водят до споразумение, а в нощта на 11 срещу 12 август срещу временното правителство въстава 1-ви пехотен полк в Сливница.
Към 12 август привържениците на преврата остават изолирани в София и Шумен, след като командването на бригадата във Видин се отмята от правителството на митрополит Климент, а командирът на Сливенската пехотна бригада, майор Аврам Гуджев, е арестуван.
Същия ден с посредничеството на управляващия руското генерално консулство в София е съставено ново правителство, начело с Петко Каравелов.Майор Груев се отказва от главното командване и бяга от столицата заедно с други от детронаторите. Войските, подкрепили преврата (Струмският и 1-ви артилерийски полк), остават още 3 дни на позиции край София срещу 1-ви пехотен полк.
Каравеловото правителство получава признание и обещание за сътрудничество от Русия, но не и от водачите на контрапреврата в Търново и Пловдив.
Страхувайки се от гражданска война и чужда окупация (като заплаха се разглеждат Русия, Турция и Сърбия), Каравелов и колегите му искат отлагане на решението за възстановяване на княз Александър Батенберг на престола до свикване на Велико народно събрание, а междувременно страната да се управлява от регентство. Стамболов, който се опасява от диктатура на пловдивските военни, отхвърля това предложение и кани княза пристигнал вече в Лемберг, Австро-Унгария) да се завърне в най-кратък срок в страната.
На 16 август председателят на Народното събрание Стефан Стамболов издава нова прокламация, в която се обявява за наместник заедно с Петко Рачов Славейков и д-р Георги Странски и нарежда на пловдивските войски да завземат София.
Последното става на 17 август, след безкръвното оттегляне на войските на преврата и оставката на кабинета на Петко Каравелов. Седмица по-късно Струмският пехотен и 1-ви артилерийски полкове са разоръжени и разформировани в Кюстендил.
Княз Александър Батенберг е посрещнат в България на 17 август, но управлението му трае само 9 дни.
След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август князът абдикира и напуска окончателно България.
Властта е поета от регентство, начело със Стефан Стамболов. Въпреки оттеглянето на княз Александър Батенберг през ноември 1886 г. в отношенията с Русия настъпва окончателен разрив. Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, организират с руска помощ неуспешен бунт през февруари 1887 г.
Вътрешнополитическата криза е овладяна след избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз през юни същата година. Отношенията с Русия са възстановени едва през 1896 г.
