Навършват се 117 години от създаването на Крушевската република
ПЪРВАТА РЕПУБЛИКА НА БАЛКАНИТЕ
доц. д-р Петър Ненков
На 2 август 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание . На следващия ден град Крушево е освободен след координарано нападение от въстаническите сили над турската казарма, пощата и общината.
След превземането на града, в него се установява въстаническият щаб на района в състав : Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, а скоро след това към тях се присъединяват и местните дейци Петър Ацев, Кирил Янков, Антиноген Хаджов, Тодор Павлов и други.
Ръководител на въстаническия щаб е учителят Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов.
Републиката е обявена в къщата на Наум и Георги Томалевски. Организа- цията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на Никола Карев и част от ръководителите на въстанието, които са тесни социалисти и членуват в така наречената Македоно-одринска социал-демо- кратическа група на Българската работническа социалдемократическа -партия .
Хиляда и двеста зле въоръжени четници са разпределени в 8 отряда начело на които застават войводите Питу Гули, Гюрчин Наумов, Марко Христов, Христе Тасев, Коста Христов, Ташко Карев, Тодор Христов и Андрей Докурчев.Отрядите заемат кръгова отбрана около градчето, с готовност да отблъснат атаките на аскера и башибозука .Отрядът на Андрей Докурчев е оставен да пази учрежденията на републиката, докато другите чети отбраняват проходите към града откъм Прилеп от настъпващата турска войска.
Щабът на крушевските въстаници свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена – по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево-българска, гръкоманска и влашка.Въстаническият щаб избира Привременното правителство в състав: Вангел Дину, Георги Чаче, Теохар Нешков, Христо Кюркчиев, Димитър Секулов и Никола Балю.
Безспорният ръководител на въстаническата власт в Крушево е Никола Карев. Привременното правителство на Крушевската република издава известния Крушевският манифест.Когато въстаническият щаб разбира, че срещу Крушево настъпва голяма турска войска с артилерия, той провежда заседание на войводите. На него те решават да напуснат града, но Питу Гули категорично отказва и решава да го защитава със своя отряд до последния човек .
На 12 август 1903 г. откъм Прилеп срещу Крушево настъпва десет хилядна редовна турска армия и башибозук, подкрепени от планинска артилерия, начело с Бахтияр паша.
Най-кръвопролитните и тежки боеве се разгарят на скалистия връх Мечкин камък, на един от склоновете на Баба планина. Тук се е укрепил войводата Питу Гули със своя отряд .Секретар на отряда е Коста Божинов, а негов помощник – Ставре Андреев. Около 70 четника от събралите се тук 240 души са без оръжие. Неколцина от тях разполагат само с брадви. Гули ги заклева да продължат да работят за свободата на родината и ги изпраща да се приберат по селата си. Така той остава със 170 души , с които започва жестока и неравна борба с неприятеля.
Той разделя отряда на девет групи – една под негово командване, а другите под командването на осем войводи от селските милиции.и държи пламенна реч пред въстаниците . Патроните са недостатъчно, затова Питу Гули заповядва на четниците си да ги пестят и да стрелят точно и от близко разстояние по неприятеля.
Турците нападат от три страни момчетата на Питу Гули . Въстаниците отбиват геройски първите яростни атаки на турските пълчища, пеейки революционни песни. Боят е неравен и продължава от 10 ч. сутринта до 19 ч. вечерта.
Цял ден аскерът и башибозукът не успяват да пречупят съпротивата на въстаниците. Един след друг загиват знаменосецът Георги Димев и заместника му Нове Смугрев.
Привечер турският обръч се свива около шепата останали живи въстаници .Боят преминава в ръкопашен. Тогава Путу Гули се изправя в цял ръст и започва яростно да стреля по враговете. Неприятелски куршум пронизва смъртоносно в гърдите смелия войвода. Последните му думи са „Не бойте се, момчета! Продължавайте борбата! Приберете ми пушката!“
По същото време Георги Стоянов защитават с четиридесет четници прохода Слива от атаките на трихиляден турски аскер, който настъпва откъм Кичево .В неравния бой той загива геройски заедно с 32 от своите момчета .
Вследствие на своето числено превъзходство, аскерът надделява над въстаниците. С последните си куршуми те се самоубиват, хвърлят се живи в огъня или си разбиват главите в скалите на Мечкин камък, за да докажат на врага, че не искат повече да живеят, като роби. Никой не се предава жив на турците. Една част от въстаниците успяват да се измъкнат от турския обръч и да се укрият в гората.
Удивен от героизма и саможертвата на въстаниците Бахтияр паша се обръща към своите войници с думите: ”Войници вижте, как умира човек за своето Отечество, за свободата и честта си. Ако и вие така можете да умирате за нашия падишах, царството ни няма да има край. Нека отдадем чест на тези герои. Огън!”- и над прохода отекват три залпа на турския аскер.
Макар боевете привечер да завършват, турците продължават да обстрелват с артилерия още дълго време Крушево, пред да нахлуят в нето .Градчето е превзето от турската армия и башибозука и над мирното население се извършват жестоки погроми . От мирното население загиват 117 души – между тях 15 жени, 5 момичета и 6 деца. 150 момичета и жени са изнасилени. Изгарят 159 къщи и 210 дюкяна.Градчето е опожарено, но славата на неговите смели защитници вечно ще живее в народната памет.
Десет дни гордо се вее знамето на Крушевската република в Баба планина – от 3 до 13 август 1903 г. , след което тя е удавена в огън и кръв. Това е първата република на Балканите и най-големият успех на Илинденско-Преображенското въстание.
На снимките: Боят на Мечкин камък, Никола Карев, Питу Гули и Иван Гарванов, Питу Гули, Никола Карев.
