Андрей Гяуров
Андрей Тодоров Гяуров е роден на 14.11.1856г. в село Плевня,Драмски окръг,Македония.
Завършил училището в родното си село, той учителства в него в продължение на три години.При посещение на гръцкия владика,който се държи обидно с българите,Андрей влиза в сблъсък с него и се налага да бяга в Лозенград.Андрей Гяуров,свещеник Партений и Андрей Букурещлиев са едни от най активните членове на българската църква и училище в Плевня.Той дарява бащината си къща за училище.
Учителства една година в Одрин и две години в Цариград(1881-1882),назначен от Екзархията.
През 1882-1885г.е студент в Московския университет,като стипендиант на Източно румелийскто правитество.
Завърнал се в България работи като гимназиален учител в Казанлък,Стара Загора и Пловдив.
Противник на гръцкото влияние в Пловдив, се включва активно в борбата с гръцкото духовенство.Той повежда българите към църквата „Света Марина“ и запявя славянските песнопения,събира в сандък гръцките църковни книги и ги изгаря в квартал Бунарджик.Понеже владее говоримо и писмено гръцки език,заедно с други граждани отива в Гръцкия клуб,където намират доказателства връзките на пловдивските гърци с андартските чети,каквито книжа намират и в гръцката митрополия.
Андрей Гяуров владее няколко източни езика.Известен е случаят с посещението на иранския шах в Пловдив.Гаяуров го поздравява на арабски и шахът,силно впечатлен,му подарява пръстен,който сваля от ръката си,и наргиле.
Журналистическата дейност на Андрей Гяуров включва статии във вестниците на неговия близък приятел, журналиста Никола Митаков(баща на правосъдния министър Васил Митаков).
Печатал е в“Светлина“исторически статии за възраждането на българщината в Одрин.
Сътрудничи на „Вечерна поща“на Стоян Шангов.
През 1899г.издава книгата“Кратки бележки за миналото и сегашното на Пловдив“,както и книга за историята на Цариград(ценен източник за българското присъствие в града)
В София е назначен за инспектор в Министерство на финансиите.
Андрей Гяуров умира през 1910г
