• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home ВМРО

ПЪРВИТЕ ПИСМА, КОИТО ОЧЕРТАВАТ ПЪТЯ НА АНТОН НАЙДЕНОВ ПОПОВ И В СВОБОДНИЯ ЗАПАД – РАБОТА В УСЛУГА НА РОДИНАТА от ВИДА ПОПОВА

Петко Русанов by Петко Русанов
август 6, 2020
in ВМРО
0
ПЪРВИТЕ ПИСМА, КОИТО ОЧЕРТАВАТ ПЪТЯ НА АНТОН НАЙДЕНОВ ПОПОВ И В СВОБОДНИЯ ЗАПАД – РАБОТА В УСЛУГА НА РОДИНАТА  от ВИДА ПОПОВА
0
SHARES
18
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

ПЪРВИТЕ ПИСМА, КОИТО ОЧЕРТАВАТ ПЪТЯ НА АНТОН НАЙДЕНОВ ПОПОВ И В СВОБОДНИЯ ЗАПАД – РАБОТА В УСЛУГА НА РОДИНАТА
Тук ще публикуваме първите писма на лидерът на македонското освободително движение, Иван Михайлов, до Антон Н. Попов в бежанския лагер в град Капуа, Италия.
„8 Август 1956 г.
Драги Антон Попов,
Приятелът, с когото сте се срещнали, ми пише, че пращаш много поздрави и на мене и на невестата ми. Зарадвахме се искрено. Идващите от лагерите поздрави имат за нас некаква по-особена стойност, по-интимно съдържание – сякаш ни носят лъх от родния край и говорят за копнежа към свобода.
Мило ми бе да чуя, че си от Брезница. Неколко пъти съм ходил там, макар за кратко. Но незабравимо ми е едно нощно посещение, когато с голема група другари се възкачвахме към Халил-чешме/така ли се казваше? /. Двадесетина идеалисти минаха тая нощ границата и – за нещастие – не ги видех вече; повечето загинаха из Велешко, в сражения със сърбите. Това бе преди тридесет години. Често си спомням и за тия верни другари и редки борци; като да чувствувам още братското им ръкостискане.
Харесали са ми много околностите на вашето село близо до него с яворите, а и нагоре към границата. Там е сякаш избрано средище на три здрави български околии – Малешевско, Джумайско и Петричко, където от времената на дедо Илйо/ преди близо сто години/до днес не угаснаха борческите вълнения в народното сърце.
Вервам, че и вие, най-младите листя, отвеяни така далеко от родните гори, ще живеете с неугасваща мисъл за народа си и за неговата свобода. И където ви се случи да бъдете, при които обстоятелства и да действувате, не се отдалечавайте в нищо от копненията на народа ни и от неговото основно пожелание – за единство в мисли и в начинания.
Пожелавам на тебе и на другарите ти бодър дух. Понеже не мога да ви видя, прилагам една скромна сума, за да пиете по чаша бира; и ако Бог е рекъл – ще дочакаме свободата и ще се срещнем, може би, пак при Халил-чешме, където да нема вече граница и борческите легенди да бъдат вече само красиво ехо на едно минало, обогатило духа на народа ни, калило волята му и завещало му щастлив творчески живот.
С много сърдечни поздрави
Ив.Михайлов“
––
След това писмо Антон се среща с Иван Михайлов на 7 декември същата 1956 г. Срещата и вълнението от нея той го е описал сбито, ръкописно, в една страничка в тетрадката си с заглавие“ Първа среща“.
Започва да преписва изрезки от вестници за втория том на Иван Михайлов в лагерите, като взима за неколко часа под наем стая или мазе, където оставя пишущата машина и материалите за следващите дни. Прикрива се от всички, защото в лагерите има прикрити хора на УДБА а и на Държавна сигурност.
Когато излиза от печат първата книжка „Младини“ том I – СПОМЕНИ от Иван Михайлов Антон прочита книжката и пише рецензия, която изпраща на автора. Ще я публикуваме, за да се види как е бил всецело предан на свещенната ни кауза.
Като вече са близки, Иван Михайлов предлага му да вземе туристическа виза на емигрантския паспорт, за да ги придружи двамата с Менча в съседна западноевропейска страна.
Прилагаме текст на писмото на Антон до Ванчо, обръщайки се с псевдонима му „Радко“.
„21юли 1958 год.
Почитаеми
Господин Р.
Получих книгата КУРС ПО ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК. Много Ви благодаря. Получих също така и писмото Ви от 18 юлий. С дълбоко задоволство изказвам благодарността си към Вас за вниманието и грижите които проявявате по нашия въпрос с братчето ми. Ще се постарая и аз през тези дни тук да проуча всичко по въпроса.
Говорих вече с представителя на WCC в лагера за вписване на паспорта ми и въпросните страни. Той отначало казваше, че туристически визи на бежанци като нас не се дават, но след като настоявах и исках по-обширни пояснения по въпроса същия обеща да впише в пъспорта ми посочените от мен страни или общо земите от Западна Европа. Надевам се тези дни да имам резултат, за да мога след това да уреждам останалото което е необходимо за една такава визита.
Прочетохме с братчето ми книгата СПОМЕНИ I- МЛАДИНИ от Иван Михайлов. Извънредно много ни хареса. Само перото на една истинска писателска ръка може да създаде една такава прекрасна художествена творба от самата действителност. Сега я четат и други наши българи тук. Другия екземпляр от същата книга който имах при мен го дадох на Вардарев при заминаването му за Австралия.
Тези дни не съм зает в никаква полска работа, защото бех малко понастинал. Интересно, много е топло тук и все пак хремата не ме напуска. Същата омалаксаност има и братчето ми. Може би причина за това да е промената на климата на който още не сме навикнали.
Ще ми бъде много приятно в определено от Вас време да се видим.
Много сърдечни поздрави на Госпожа Вашата съпруга.
С отлични почитания
Ваш предан: Антон“
––
От писмото, отговор на Иван Михайлов до Антон, ще дадем само пасажи и снимка от оригинала на писмото.
Антон, заедно с брат си, заминава за Щатите на 15 декември 1958 година.
Иван Михайлов отговаря с дата 8 януари 1959 г.
„Драги Антоне,
Твоето писмо от 6 октомври миналата година/ последно, което си ми изпратил от Европа/ е сигурно най-изразително измежду всички писма, които в тия тринадесет години съм получил от наши емигранти; изразително чрез съдържанието си, както и чрез искреността си. То рисува сякаш и собствените ми чувства, така близки до болка, с които съм изпращал наши бежанци зад океаните, или като съм научавал за заминаване на други, които не съм могъл да срещна.
Отлично разбирам твоята тревога при получаване на визата ти. Очаквал си я години в лагера, а когато я имаш вече – в духа и в сърцето ти тя се отразява като тежко премеждие; усещаш, че отиваш на заточение, и че даже те потиска мисъл за некакво извършено родоотстъпничество
….
Повтарям,никой мой приятел, никой емигрант/ от тези, които познавам/не е имал куража така откровенно да признае и силно да изрази смущението си напускайки лагерите, до които – наистина ни се струва че достига все пак ветреца откъм нашата родина. А мнозина са заминавали с известна тъга. Некои даже много сълзи са проливали и качвайки се в кораба.
Ясно ми е, че като си минал границата над селото ти, крилете на надеждата много повече са охрабрявали духа ти, нежели тия на аероплана, с който си отлитал за Америка; защото над Брезница, под заплахата и на засадите, много по-жива е била верата ти за близко тържество на свободата.
След всичко, което досега протече от войната насам, неволно – откъсвайки се човек от нашия континент – нахлуват в спомена му и разочарованията, които проникнаха и в планинските наши колиби. Всичко вкупом ми обяснява големата ти мъка, когато ти е станало напълно ясно, че ще требва да пътуваш далече на запад. Прекрасно разбирам всека дума що си ми писал в това писмо от 6 октомври.
И при крупни успехи в Америка тези настроения, или нещо от тех, често ще те навестява. Най-ефикасното противоядие е мисълта за Македония и за родните ти предели която требва да се запази „все по-силна и по-сладка“, както хубаво се изразяваш……
При възможност нека твоя брат ни
прати и некоя своя снимка, за да го видим поне така…..
И на двама ви искрени привети,
ваш: Ив. Михайлов“
–-
Съболезнователно писмо на Иван Михайлов до Антон и брат му Митко по случай смъртта на баща им Найден Попов:
“ 10 март 1959 г.
Драги Антоне и Митко,
Приемете братското мое съчувствие. Получих писмото ви с тежката новина, която сте получили от дома. Искам веднага да ви се обадя, макар с неколко думи……
…. Не само требва да се утешите, но можете и горди да бъдете с примера на баща ви, чийто спомен никога нема да ви напусне. Отредено е било и сега, близо половин век след турското робство, наши бащи да затварят очи не само с въздишка за далеч побегнали синове, но и за елементарна свобода….
Най-добри пожелания от двама ни,
ваш:Радко“

Снимка на Вида Боева Попова.
Снимка на Вида Боева Попова.
Снимка на Вида Боева Попова.
Снимка на Вида Боева Попова.
Снимка на Вида Боева Попова.
ADVERTISEMENT
Previous Post

ПОКЛОН! НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН ОТ НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

Next Post

ЕДНО МНЕНИЕ КОЕТО НАПЪЛНО ПОДЪРЖАМ – КАСАЕ СЕ ЗА БЛОКАДАТА КРАЙ СТАРА ЗАГОРА

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
ЕДНО МНЕНИЕ КОЕТО НАПЪЛНО ПОДЪРЖАМ – КАСАЕ СЕ ЗА БЛОКАДАТА КРАЙ СТАРА ЗАГОРА

ЕДНО МНЕНИЕ КОЕТО НАПЪЛНО ПОДЪРЖАМ - КАСАЕ СЕ ЗА БЛОКАДАТА КРАЙ СТАРА ЗАГОРА

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

19
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022

Последните публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

На 7 януари 1775 г. е роден Вълчан войвода.

януари 7, 2023
145 години от Трънското (Шопското) въстание

145 години от Трънското (Шопското) въстание

декември 31, 2022
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

РИЦАРИ НА СЪВРЕМИЕТО – СВЕТЛОЗАР ЯНКОВ

януари 18, 2023
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ  / ДЕНИС ХАКАРАР/

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СИЛИСТРЕНСКИЯ КРАЙ / ДЕНИС ХАКАРАР/

януари 10, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist