На Преображение Господне честваме Сотировден и изпращаме лятото
На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне.
Преображение Господне или Сотировден е християнски религиозен празник. Според евангелията (Мат.17:1-13; Марк 9:1-9; Лук.9:28-36) Иисус Христос и апостолите Петър, Яков и Йоан се качват на планината Тавор и там Иисус се преобразява пред тях: „…лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.“
Тази сутрин Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан оглави света Божествена Златоустова литургия в храм „Св. Богородица“ в гр. Нова Загора.
Според народните традиции на този ден се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи.
Преобрежение Господне е отчасти тъжен празник, зашото времето се преобръща – това е края на лятото и началото на есента. И в морето водата “се обръща” става по-студена и студените течения се засилват покрай брега.
Малките лястовички на заник слънце летят заедно с големите лястовици и кръжат над града.
За празника:
Установен още в първите векове на християнството, Преображение Господне ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.
Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.
Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!“ (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: „Станете, не бойте се!“ (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.
Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.