Всяка година от 1 до 7 август отбелязваме Световната седмица на кърменето. Традицията продължава вече 28 години по инициатива на СЗО и УНИЦЕФ.
Необходимостта от популяризиране на кърменето и изтъкването на неговите предимства пред изкуственото хранене на бебетата се появява преди години, когато става модерно жените да не кърмят.

Според известния неонатолог и педиатър д-р Жанета Узунова причина за тази мода става еманципирането на съвременната жена – желанието й да гради кариера, вместо да отглежда децата си. Друга причина е суетния стремеж на много млади майки да запазят формата на бюста си и линията на тялото си. Причина може да бъде дори желанието за демонстрация на финансови възможности, купувайки шумно рекламирани адаптирани формули.

За щастие през последните години тази „мода“ сякаш отминава. Днес все повече майки предпочитат да кърмят децата си, а това носи много предимства както за тяхното физическо здраве, така и за чисто духовната връзка, която се появява между майката и бебето, казва д-р Узунова. За 10-те години, откакто е началник на Неонатологично отделение в старозагорската болница „Тракия“, д-р Узунова има впечатления, че поне 80% от българските майки предпочитат да кърмят децата си, стига да имат възможност да го правят.

– Д-р Узунова, колко често съвременните родилки посягат към изкуствените храни с цел умишлено да избегнат кърменето на бебето си?
– Случаите са единични и най-често са по медицински причини. Може да се случи майката да няма кърма, или пък да се налага да приема лекарства, които биха се отразили в кърмата ѝ. Причина могат да бъдат различни ендокринни или психични заболявания, но тези случаи са редки. В повечето случаи кърменето е предимно въпрос на лично желание и убеждение от страна на майката и ние в Болница „Тракия“ по всякакъв начин се стремим да стимулираме майките да го правят.

– И все пак, съвременните технологии не успяха ли да създадат максимално адаптирани формули на бебешки храни, които да са почти идентични с майчината кърма?
– До голяма степен успяха. Съществуват максимално близки формули до тази на майчината кърма, с изключение на един важен фактор – съдържанието на имунните тела, които се предават чрез кърмата от майката на бебето. Изкуственото хранене отнема и друга важна страна на кърменето – емоционалния фактор, който кърменето създава чрез допира между майката и бебето, чрез непосредствения контакт, грижата и отношението й към детето. Това е неповторима емоция и най-големия подарък, който една майка може да направи на детето си и на себе си.

– Знаем, че децата, когато пораснат, нямат памет за периода на кърмене. Защо въпреки това се смята, че този акт създава трайна невидима връзка между майката и детето?
– Да, тази връзка се ражда в процеса на кърмене. Кърмените деца са много по-спокойни, по-здрави в първите месеци, по-лесно се справят в екстремни ситуации. Кърмата на всяка майка е уникално адаптирана към нуждите на нейното си дете. Това е природен феномен! Ако детето, например, е хипотрофично и има нужда от повече белтък като пластичен материал, то кърмата на неговата собствена майка ще съдържа повече белтък, отколкото кърмата на другите майки. Ако детето има нужда от друга съставка на майчината кърма, ще я получи единствено и само от кърмата на своята майка.

– Вие сте началник на неонатологично отделение. Има ли начин кърменето да се използва и при недоносени деца?
– Когато детето е много недоносено и няма още развит сукателен рефлекс, тогава го храним със сонда, но предпочитаме да е с кърма от собствената му майка, стига това да е възможно.

– Кои са причините понякога майките да нямат кърма след раждане?
– Това се случва рядко. Обикновено, ако има хипогалактия или агалактия, тя е за много кратко време – едно-две денонощия. Майките напоследък, не е тайна, повечето предпочитат да раждат с цезарово сечение. Планираното прекъсване на бременността често заварва хормоналния апарат на майката все още не настроен да образува и отделя кърма. Това обичайно се случва след като плода напусне утробата на майката по естествен път. Тъй като секциото в повечето случаи е планирано, тези механизми се задвижват малко по-бавно. Но се случват.

– Колко време една майка трябва да кърми детето си?
– Кърмаческият период трябва да продължи колкото може повече, но не по-дълго от 1 година, според мен. Разбира се, през всеки месец отпада едно кърмене, което се замества с други храни, различни от кърма. Децата, които са кърмени, са по-здрави, в първите 1-2 години боледуват по-рядко от баналните вируси и бактериални инфекции, тъй като са получили всички имунни тела от майката чрез кърмата.

– Вярна ли е старата легенда, че бозата или други храни помагат за повече кърма?
– Установено е, че течности като бира, боза, чайове, които водят до увеличаване на диурезата, нямат пряко влияние върху увеличаване на количеството на кърмата. Или пък мнението, че ако майката приема повече прясно или кисело мляко, ще отделя повече мляко. Това не е вярно. Всичко е в настройката на мозъка на майката. Течностите, приемани от нея имат значение дотолкова, кърмачката да не изпадне в тежка степен на дехидратация. Защото, ако майката няма в организма си достатъчно течности, образуването на нормално количество кърма ще стане по-трудно. Но дори тогава природата е направила така, че майчиното тяло обикновено се справя. Съществуват таблетки на билкова основа, за които се смята, че стимулират лактацията чрез отделяне на повишено количество окситоцин, който пък стимулира образуването и отделянето на кърма.

– Как се отразиха мерките срещу коронавирусната пандемия върху работата на вашето отделение?
– Пандемията няма как да се отрази на процеса на раждане на деца, така че работата при нас си върви в обичайния ред. За съжаление продължава тенденцията да намалява броя на родените деца, но причините за това не са в корона кризата, а са чисто демографски – голяма част от българите в детеродна възраст отидоха да живеят зад граница.

От началото на годината до края на юли в Болница Тракия са родени 300 бебета, което е по-малко от обичайното. Това прави средно по 40 бебета на месец. Бихме искали да са поне 50 бебета на месец. Коронавирусната карантина обаче може да изиграе неочаквано положителна роля за подобряване на тези цифри. Надявам се при ограничените социални контакти и затварянето по къщите през тази пролет към края на годината и в началото на следващата да има ръст на новороден