145 години от рождението на Петър Китанов и 140 години от рождението на Александър /Сандо/ Китанов
Заслужилите дейци на ВМОРО – братята Петър и Александър Китанови, са родени в будното горноджумайско село Лешко. Още с първите стъпки на революционното поприще се превръщат в доверени съмишленици на „сърцето“ /Гоце Делчев/ и „волята“ /Дамян Груев/ на организацията. Техният баща – чорбаджията Китан Хайдушки, също подпомага ВМОРО. Вследствие на революционната си дейност Петър Китанов е подгонен от турската власт и в края на 1901 г. избягва в четата на Христо Чернопеев.Заедно с брат си участва в най-популярната афера на организацията – аферата „Мис Стоун“. През 1903 г., по-време на Илинденското въстание, е в помощ на Разложките въстаници, а по–късно е околийски войвода в Горноджумайско, съвместно с Ичко Бойчев. Петър участва в създаването на Народнофедеративна партия /б.с./. Идеята за прилагане на широко афишираните от младотурците принципи за „Свобода, братство и равенство“ на всички националности, населяващи обширната Османска империя, привлича българския патриот, но те остават само на хартия. Жертва на последвалия терор и убийства от турската власт става и 37 – годишният Петър Китанов. Той е убит в Горна Джумая на 24 май 1912 г., в навечерието на освободителната Балканска война.
По-малкият от братята – Александър Китанов, наричан Санде или Сандо Хайдушки, с псевдоним Кожухаров, още като ученик става член на ВМОРО.В проектирания от Гоце Делчев конгрес на Серски революционен окръг през 1903 г. Сандо Китанов е избран за един от делегатите. Последният етап от неговия неспокоен и борбен живот е свързан с Дамян Груев. Деецът го придружава с четата си на път за София,но на 24 декември 1906 година са открити край село Русиново, Малешевско. При завързалата се престрелка са убити Сандо Китанов, Даме Груев и четникът Карчо.
Регионален исторически музей – Благоевград пази неугасващия спомен за Братя Китанови. Във фондовете се съхраняват оригинални снимки, писма и вещи, свързани с двамата дейци от с. Лешко. Тематичните книги от библиотеката на музея допълват разнообразието от информация за братята.
В писмо на Христо Чернопеев до Таско Стоилков, деецът отдава своята почит към трагично загиналия Петър Китанов: „Отиде си от престъпна ръка още един голям българин. Но България вечно ще го помни, защото той проля кръвта си за нейната свобода“. Тези думи с пълно основание могат да бъдат изказани и за неговия по-малък брат – „фанатично преданият и умен Сандо Китанов“.
Поклон пред паметта на Петър и Сандо Китанови!
