Погановски манастир
| Погановски манастир
Манастир Поганово
|
|
|---|---|
Католиконът на манастира
|
|
   Местоположение в Цариброд |
|
| Вид на храма | православен манастир |
| Страна |  Сърбия |
| Населено място | Поганово |
| Вероизповедание | Сръбска православна църква |
| Епархия | Нишка |
| Време на изграждане | XIV век |
| Съвременен статут | действащ |
| Погановски манастир в Общомедия | |
История
На кръгли каменни плочи, взидани в западната стена на манастирската църква, са изсечени имената „господин Константин“ и „госпожа Елена“. Повечето сръбски учени предполагат, че става дума за владетеля Константин Драгаш и за неговата дъщеря Елена, съпруга на византийския император Мануил II Палеолог. Последната би трябвало да е продължила строителството на обителта след гибелта на баща ѝ в битката при Ровине (1395). Според сръбския изкуствовед Гойко Суботич, обаче, манастирската църква е издигната около 1415 – 1425 г. от някой местен владетел на име Константин, комуто Елена е била най-вероятно съпруга.[4] Други учени застъпват тезата, че става въпрос за Св. св. Константин и Елена, патроните на манастира. Д-р Спас Сотиров, голям изследовател на Погановския манастир, е на мнение, че през XIV-XV век, когато военните действия с османците се изтеглят далеч оттук на северозапад, манастирът е възстановяван и изографисван от исихасти, дошли от Атон, които наред с предишните патрони Св. св. Константин и Елена приемат и нов патрон – Св. Йоан Богослов.[5]
Надпис на вътрешната стена над входа в църквата съобщава, че изписването ѝ е завършено през месец октомври 1499 година. Стенописите, дело на майстори от Костурската художествена школа, заемат площ от общо около 360 m² и са сред най-добрите образци на църковното изкуство от онова време на Балканите.[6]
От 1871 г. манастирът е под ведомството на Българската екзархия. От Освобождението (1878) до ноември 1920 г. той влиза в границите на България, след което по силата на Ньойския мирен договор (1919) бива предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци и подчинен на Сръбската православна църква.
От Погановския манастир произхожда една двустранна икона, дарена (според получетлив гръцки надпис върху нея) от „царица (βασίλισσα) [Еле]на“ и обикновено датирана към 1396 г. От едната ѝ страна са изобразени в цял ръст Света Богородица Убежище (Καταφυγή) и св. Йоан Богослов, а на другата – Видението на пророците Йезекил и Авакум или „Чудото в Латом“ (Латомския манастир в Солун).[7] През 1920 г. тази икона, иконостасът на църквата (1620)[8] и други манастирски ценности[9] са пренесени в България; сега те са изложени в криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София.
Пренасянето на иконите, както и на други ценности от манастира (Поменикът на българските царе, камък с надпис от комина и стари ръкописни книги) е извършено от отец Василий в навечерието на Сръбско-българската война през 1885 г. и е продиктувано от една кражба от килията му на ценности (евангелие от XIV век и др. книги) от страна на сръбския историк Мита Ракич, който отнася откраднатите документи в Народната библиотека в Белград.[10]
Днес Погановският манастир е мъжки. Той е домакин на участниците в Международен художествен семинар „Погановски манастир“.
Бележки
- Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.50
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.50, стр.55
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.50
- ↑ Суботоћ, Г. Једна градитељска радионица из друге деценије XV века у граничним пределима Бугарске и Србиjе. – Зборник радова Византолошког института, 50, 2013, 811 – 834.
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.50-51
- ↑ Schmit, Th. Die Malereien des bulgarischen Klosters Poganovo. – Byzantinische Zeitschrift, 17, 1908, 121 – 128; Вълева, Цв. Сцената Рождество Христово в Кремиковския и Погановския манастир в контекста на костурската художествена продукция. – Ниш и Византиjа, 4, 2006, 297 – 306.
- ↑ Pentcheva, B. Imagined Images: Visions of Salvation and Intercession in a Double-Sided Icon from Poganovo. – Dumbarton Oaks Papers, 54, 2000, 139 – 153, с илюстрации.
- ↑ Гергова, И. Иконостас из Погановског манастира. – Ниш и Византиjа, 8, 2010, 407 – 413.
- ↑ Гергова, И. Фелон из Погановског манастира. – Ниш и Византиjа, 9, 2011, 367 – 378
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.52
Литература
- Грабар, А. Погановският манастир. – Известия на Българския археологически институт, 4, 1926 – 1927, 172 – 209.
- Миятев, К. Погановският манастир. С., 1936.
- Стефанов, П., йером. Погановският манастир – история и иконография. – Духовна култура, 1980, № 3, с. 27 – 32.
- Погановският манастир EN
