ПОГАНОВСКИ МАНАСТИР УК ОТ НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

Погановски манастир

Погановският манастир „Свети Йоан Богослов“ (на сръбскиМанастир Поганово) е православна света обител на левия бряг на река Ерма, в околностите на село ПогановоЦарибродскоСърбия. Манастирът е част от Нишката епархия.

Погановски манастир

Манастир Поганово
Poganovo monastery02.jpg

Католиконът на манастира

Местоположение в Цариброд

Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Населено място Поганово
Вероизповедание Сръбска православна църква
Епархия Нишка
Време на изграждане XIV век
Съвременен статут действащ
Погановски манастир в Общомедия

История

Историците спорят за годината на построяване на манастира. Според Д.Алексич (1886 г.) и П.Гъбюв (1900 г.), историята на манастира започва около VIII-IX век. Проф.Кръстю Миятев посочва X-XI век като важен период за манастирската обител, когато според преданието по настояване на Кракра Пернишки, който по онова време е областен управител, е издигнат големият комин на магерницата.[1] Пак според проф. Миятев, а също и според Константин Иречек в двора на манастира са открити монети от римските императори Юлий Цезар, Юстиниан, Аврелиан, български сребърни монети от цар Асен и др.[2] Така или иначе тук е съществувал по-стар манастир, върху чиито основи вече през 1425 г. според повечето изследователи започва нов градеж.[3]

На кръгли каменни плочи, взидани в западната стена на манастирската църква, са изсечени имената „господин Константин“ и „госпожа Елена“. Повечето сръбски учени предполагат, че става дума за владетеля Константин Драгаш и за неговата дъщеря Елена, съпруга на византийския император Мануил II Палеолог. Последната би трябвало да е продължила строителството на обителта след гибелта на баща ѝ в битката при Ровине (1395). Според сръбския изкуствовед Гойко Суботич, обаче, манастирската църква е издигната около 1415 – 1425 г. от някой местен владетел на име Константин, комуто Елена е била най-вероятно съпруга.[4] Други учени застъпват тезата, че става въпрос за Св. св. Константин и Елена, патроните на манастира. Д-р Спас Сотиров, голям изследовател на Погановския манастир, е на мнение, че през XIV-XV век, когато военните действия с османците се изтеглят далеч оттук на северозапад, манастирът е възстановяван и изографисван от исихасти, дошли от Атон, които наред с предишните патрони Св. св. Константин и Елена приемат и нов патрон – Св. Йоан Богослов.[5]

Погановският манастир.

Надпис на вътрешната стена над входа в църквата съобщава, че изписването ѝ е завършено през месец октомври 1499 година. Стенописите, дело на майстори от Костурската художествена школа, заемат площ от общо около 360 m² и са сред най-добрите образци на църковното изкуство от онова време на Балканите.[6]

Образи на Свети Иван Рилски и Свети Йоаким Сарандапорски от манастира.

Стенопис от църквата. Отдясно наляво: Свалянето от Кръста, Оплакването на Христа, Разрязване на празната Плащаница

От 1871 г. манастирът е под ведомството на Българската екзархия. От Освобождението (1878) до ноември 1920 г. той влиза в границите на България, след което по силата на Ньойския мирен договор (1919) бива предаден на Кралството на сърби, хървати и словенци и подчинен на Сръбската православна църква.

От Погановския манастир произхожда една двустранна икона, дарена (според получетлив гръцки надпис върху нея) от „царица (βασίλισσα) [Еле]на“ и обикновено датирана към 1396 г. От едната ѝ страна са изобразени в цял ръст Света Богородица Убежище (Καταφυγή) и св. Йоан Богослов, а на другата – Видението на пророците Йезекил и Авакум или „Чудото в Латом“ (Латомския манастир в Солун).[7] През 1920 г. тази икона, иконостасът на църквата (1620)[8] и други манастирски ценности[9] са пренесени в България; сега те са изложени в криптата на храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София.

Пренасянето на иконите, както и на други ценности от манастира (Поменикът на българските царе, камък с надпис от комина и стари ръкописни книги) е извършено от отец Василий в навечерието на Сръбско-българската война през 1885 г. и е продиктувано от една кражба от килията му на ценности (евангелие от XIV век и др. книги) от страна на сръбския историк Мита Ракич, който отнася откраднатите документи в Народната библиотека в Белград.[10]

Днес Погановският манастир е мъжки. Той е домакин на участниците в Международен художествен семинар „Погановски манастир“.

Бележки

  1.  Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.50
  2.  Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.50, стр.55
  3.  Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.50
  4.  Суботоћ, Г. Једна градитељска радионица из друге деценије XV века у граничним пределима Бугарске и Србиjе. – Зборник радова Византолошког института, 50, 2013, 811 – 834.
  5.  Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.50-51
  6.  Schmit, Th. Die Malereien des bulgarischen Klosters Poganovo. – Byzantinische Zeitschrift, 17, 1908, 121 – 128; Вълева, Цв. Сцената Рождество Христово в Кремиковския и Погановския манастир в контекста на костурската художествена продукция. – Ниш и Византиjа, 4, 2006, 297 – 306.
  7.  Pentcheva, B. Imagined Images: Visions of Salvation and Intercession in a Double-Sided Icon from Poganovo. – Dumbarton Oaks Papers, 54, 2000, 139 – 153, с илюстрации.
  8.  Гергова, И. Иконостас из Погановског манастира. – Ниш и Византиjа, 8, 2010, 407 – 413.
  9.  Гергова, И. Фелон из Погановског манастира. – Ниш и Византиjа, 9, 2011, 367 – 378
  10.  Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.52

Литература

  • Грабар, А. Погановският манастир. – Известия на Българския археологически институт, 4, 1926 – 1927, 172 – 209.
  • Миятев, К. Погановският манастир. С., 1936.
  • Стефанов, П., йером. Погановският манастир – история и иконография. – Духовна култура, 1980, № 3, с. 27 – 32.
  • Погановският манастир EN
Next Post

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

Последните публикации

Welcome Back!

Login to your account below

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Add New Playlist