Има футболист на годината, мъж на годината и дори банкер на годината. Всеки обикновен човек обаче си има свой собствен ден, различен от другите. Ден или миг, който не се забравя. Аз го преживях в селото на „дедо“ ми, село което България печели и губи два пъти. Там имам братовчеди, които посещавам редовно. Те говорят стар български диалект. Наричат го „македонски“. С взаимни усилия и търпение, ние се „разберваме“ защото сме си „сой“. За да не съм в тежест на никой, аз отсядам в един малък хотел „KONTOSOROS“, който държат две сестри Елефтерия и Петра. Чистотата е изрядна, а кухнята между най-добрите в цяла Гърция. Петра се посвещава повече на ястията, а Елефтерия – на обслужването. Сутрин тя ми прави „яйца по македонски“, които са нещто като панагюрски, но без кисело мляко, поръсени със зехтин и червен пипер. 3-4 домашни конфитюра, „македонски“ чай, който е нашия „мурсалски“. И обезателно няколко „благини“ – сладки нейно производство. Преди да тръгна, тя ми прави кафе „експресо“ и докато го пия ние разменяме няколко последни „лафа“. На изпроводяк, Елефтерия ми пожела „Добър път“ и прошепна много ясно: На „македонски“ Елефтерия се вели: СВОБОДА!