НА 4 АВГУСТ СЕ НАВЪРШВАТ 104 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯ БЪЛГАРСКИ БОЕН МАРШ “ ВЕЛИК Е НАШИЯТ ВОЙНИК“
доц.д-р Петър Ненков
„Велик е нашият войник” – е най-известният и обичан български боен марш. Той е написан край Охридското езеро през 1916 г. от Михаил Шекерджиев, роден на 5 декември 1889 г. в Габрово. Завършва Софийската духовна семинария с отличие през 1911г. Там изучава цигулка при Наумов и композиране при Добри Христов.Става учител в Държавния институт за слепи деца, където минава целия му живот. През войните той служи, като войник в 23-ти пехотен Шипченски полк. В двете Балкански войни участва в боевете за Одрин, Чаталджа, Султан тепе, а в Първата световна война воюва при връх Китка и изминава целия път на полка до Струга.
Когато полкът е на позиция край Охридското езеро Михаил Шекерджиев се запознава с подпоручик Константин Георгиев . Той е роден на 27 май 1884г. в Казанлък. Учи във военната гимназия, а през 1905г. завършва ВНВУ. След производството си минава в запаса и заминава да учи право в Русия. Не се дипломира, поради избухването на Първата световна война. През 1915г. е мобилизиран в 23-ти пехотен Шипченски полк. Участва в боевете при Дрин и Струга и излива възторга си от скромния и несломим български войник в безсмъртното стихотворение.
Михаил Шекерджиев много харесва стихотворението му – за два дни написва музика към него и така песента „Велик е нашия войник“ през 1916 година поема своя славен път, за да достигне до наши дни. Въпреки, че има и друг марш на 23-и Щипченски полк, песента на Георгиев и Шекерджиев е по-известна.
Съвсем скоро маршът става много популярен в цялата българска войска, с ентусиазъм го запяват и гражданските хорове и той се превръща в една от най-любимите войнски песни.
На няколко пъти по политически причини текстът е променян, особено след 9 септември 1944г. Маршът е толкова обичан от всички българи, че комунистическата власт не успява да го забрани, както се случва с другите войнски шедьоври. « Шуми Марица» и «Един завет».
Под различни текстове „Велик е нашият войник“ съществува без прекъсване повече от 100 години, а на 31 май 2001г. бе обявен за химн на Българската армия, със заповед на министъра на отбраната Бойко Ноев.
В чест на марша през 2017 г. бе издигнат скромен паметник в Казанлък
Този боен марш е такова върхово постижение на българското музикално и поетично изкуство, което не може да се повтори и остава уникално в пълния смисъл на думата.
Никой, никога, при всяка смяна на политически режими не можа нито да отрече този марш, нито да го забрави. Той остава в сърцето на българина, като негово достойнство, негова опора и вяра.
Великъ е нашиятъ войникъ!
/ оригинален текст/
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прѣцапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лѣсковикъ,
черта му пѫть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снѣгъ,
съ рѫцѣ прѣмръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пѫть за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“
Картините „Сянката на Самуил поздравява българските воини при Охрид“ – художник Петър Морозов, „На нож“ – художник Ярослав Вешин, командирът на 23-и пехотен Шипченски полк, полковник / по-късно генерал-майор / Иван Пашинов и паметникът на създателите на бойния марш „Велик е нашият войник“ – Константин Георгиев и Михаил Шекерджиев.
