През 2019 г. се навършват 140 години от създаването на Българските военноморски сили. НИМ се включва в честванията с различни инициативи. Част от тях са самостоятелна изложба в музея и виртуално представяне на снимки, документи и предмети от фондовете на НИМ свързани с българската военноморска история.
Българските военноморски сили водят началото си от далечната 1879 г., когато на 12 август руската армия освободителка оставя на новосъздаденото българско княжество няколко малки парахода, парни катери и гребни лодки, от които е сформирана първата българска военна плавателна част – Дунавската флотилия, в град Русе. Това е само началото на една история, изпълнена с успехи, трудности, победи, героизъм, саможертва и безпрекословно изпълнение на дълга към родината. Незабравими за историята на флота са редица събития като: основаването на първото морско училище в Русе – 1881 г.; създаването на флотски арсенал и военноморски щаб във Варна; попълването на редиците с нови кораби като крайцера „Надежда” и шестте торпедоносеца „Храбри”, „Смели”, „Строги”, „Летящи”, „Шумни” и „Дръзки” между 1897 и 1909 г.; първите победи по морските вълни, най-ярката, от които е торпилирането на турския крайцер „Хамидие” от „Дръзки” през ноември 1912 г.; първата подводница – „Подводник № 18”, постъпила на служба през май 1916 г.; първият морски десант при Балчик през септември 1916 г.; навлизането в нови акватории по време на войните за национално обединение – в Мраморно и Бяло море, Охридското езеро, а през 1969 г и в Средиземно море; реформите след 1989 г.; влизането ни в НАТО през 2004 г. и дейното ни участие в ученията на Пакта. Изброените събития определят достойния път на всички офицери, матроси, инженери и корабостроители, посветили години на усилия, лишения и тежък труд за опазване на териториалните води на България. В историята са останали и имената на някои от флотските ни военни деятели, прославили се в служба на родината: капитан Симеон Ванков, командир на Дунавската флотилия през Сръбско-българската война, снабдявала и поддържала гарнизона на Видинската крепост; капитан II ранг Димитър Добрев, водил ескадрата миноносци срещу „Хамидие“; мичман I ранг Георги Купов, командвал „Дръзки“, чието торпедо изважда от строя турския крайцер; полковник Милтиад Железов – създател на българската брегова артилерия; Рашко Серафимов – първият български офицер – подводничар; първият български контраадмирал Сава Стефанов; първият български действащ контраадмирал Иван Вариклечков. Тези достойни българи изпълняват не само войнския си дълг, но голяма част от тях участват активно и в политическия, икономическия и обществения живот на Третата българска държава.
Флотът на Княжество България, Царство България, Народна Република България, а понастоящем и на Република България винаги е защитавал с чест, умения и жертвоготовност морските граници на държавата ни. 140 години от създаването му са един хубав повод да си спомним за историческия му път и многобройните му успехи. И да бъдем сигурни, че в бъдеще неговите офицери, матроси и моряци ще продължават да бъдат верен страж на родните брегове.
