ИЛИНДЕН – 1903 г.
ДА КОЛЕНИЧИМ ПРЕД
ПОДВИГА НА ИЛИНДЕНЦИ И ПРОДЪЛЖИМ ДЕЛОТО ИМ!
В едно от многото интервюта Иван Михайлов, лидерът на македонското освободително движение казва:
„Времената все повече налагат като голем дълг на участниците във ВМРО да бранят гордо всичко, което нашите противници най-много мразят и отричат.
ВЪПРОС: В какво се състои тази нейна самоличност?
ОТГОВОР: В основните й идеи, между които на първо место идва защитата на нашата българска народност. За нас, както и за борещите се при въстанието румънци, националността е стояла винаги най-високо. Идеята за независимост на Македония и от румъни и от нас идва на второ место. Ако не беше така изглеждало би, че ние сме влюбени не толко в националността ни, колкото в некакви термини от политически речник, които могат да бъдат много на брой – автономия, независимост, федерация, конфедерация, административна автономия и прочее.
А винаги много по-важно е да знаем какво не требва да вършим, отколкото какво да вършим….
Свободата не докарахме, защото други пречеха, а не защото е било излишно да я искаме. Успехме, че чрез борбата ни се афирмирахме като народ със съзнание, а не останахме население без физиономия. Между двете световни войни английският депутат Дейвис заяви – ако се не лъжа пред хора на МПО – че той, като чужденец, смета за позор ако македонският българин не се бореше против онова зло, което г. Дейвис бе видел в Македония да се налага над българското население. Брой немат знаменитите личности всред разните народи, които са насърдчавали борбата срещу тиранията и безправията. “
––
Сър Едуард Бойл, председател на Балканския Комитет в Лондон преди Втората световна война, голем приятел на македонските българи казва:
“ Ако имаме впечатлението, че славянското население, населяващо територията, която днес образува Южна Сърбия, бе почти изключително българско, защото представителите на Негово Величество върху самите места, сметаха, че то бе българско и се декларираха готови да дадат най-големата част от това, което сега е Южна Сърбия на България като територия неоспорвана.“
–-
ЛЕОН ЛАМУШ,
полковник от френската армия:
“ Но дълбокото ми познаване на българската душа и на българското сърце дължа на пребиваването си в Македония от 1904 до 1909 год.
Пристигнах там наскоро след големата и кървава македонска епопея – Илинденското въстание. Там чувствувах как силно бие в македонските гърди българското сърце. Видех и разбрах борбите, мъките и страданията на българите в Македония. “
––
НЕЩЕМЕ НИЙ БОГАТСТВО
Нещеме ни богатство,
нещеме ни пари,
но искаме свобода,
човешки правдини.
Зората вече грее
ще стане кървав бой.
За брата кой милее
да встъпи в общи строй.
Напред, напред
в бой да вървим,
доста сме страдали,
стига да търпим.
Доста сме лежали
в робски пелени,
време е да станем
свободни хора ний.
С тази песен на уста македонските борци се хвърляха в пламъците на Илинденския бунт.
ПОКЛОН!
