ГАЛЕРИЯ: БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРСКИ ВОЕННОНАЧАЛНИЦИ
На 1 август 1862 година е роден генерал-майор Иван Пашинов
доц. д-р Петър Ненков
Иван Пашинов е роден на 1 август 1862 г. в Свищов. През 1877 година, емигрира във Влашко. Малко по-късно същата година избухва Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878) и той прави опит да се запише като доброволец във Българското опълчение, но молбата му не е удовлетворена, поради факта, че е едва 15-годишен. На 17 октомври 1880 г. постъпва на военна служба, през 1883 г. завършва Военното училище в София и на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 11-а пеша дружина.
По време на Сръбско-българската война (1885) подпоручик Пашинов е командир на рота в 7-и пехотен Преславски полк. С ротата си участва в Сливнишкото сражение (5 – 7 ноември) и в сражението при Пирот (14 – 15 ноември).
На 24 март 1886 г. е произведен в чин поручик, през 1888 г. в чин капитан, през 1899 в чин майор. През 1900 г. е завеждащ домакинството на 16-и пехотен Ловчански полк. През 1904 г. е произведен в чин подполковник. През 1909 г. е назначен за помощник-командир на 9-и пехотен Пловдивски полк, а през 1910 г. е произведен в чин полковник. През 1911 г. е назначен за командир на 23-ти пехотен Шипченски полк.
По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Иван Пашинов е командир на 23-ти пехотен Шипченски полк. Полкът е в състава на 2-ра пехотна бригада от 8-ма Тунджанска дивизия. Във войната полкът участва в обсадата и овладяването на Одринската крепост, като част от войските на Източния сектор на 2-ра армия, начело с генерал-майор Георги Вазов, по-малък брат на народния поет Иван Вазов.
Щурмът на крепостта започва в 13.30 ч. на 11 март с мощна артилерийска подготовка, която продължава да 19.30ч. Артилерията на Източния сектор започва обстрела по- късно и го прекратява към 18.30 часа Турската артилерия отговаря на огъня и започва артилерийски двубой, в който вземат участие повече от 1000 оръдия.
В полунощ българските части заемат изходно положения за атака и под прикритието на тъмнината, спазвайки светло и звукомаскировката, без стрелба и бойния вик Ура, настъпват с щурмови колони срещу предната позиция на крепостта .
В атаката на предната позиция взема участие 23-и Шипченски полк и още няколко български полка от Източния сектор на крепостта В 4 часа сутринта те достигат до телените заграждения и телерезачите започват да устройват проходи в тях. Турците са изненадани и откриват безразборна стрелба. Там където няма проходи българските пехотинци разкъсват с лопатки и щикове телената мрежа и атакуват на нож противниковите траншеи. Част от турските войски се оттеглят към главната позиция, други приемат удара. Завърза се жесток ръкопашен бой, в който българите надделяват.
В ръцете на българските полкове падат хребетите Куштепе, Карабаир, форта Маслака и три турски батареи. До 9 часа сутринта предната позиция в Източния сектор е превзета. В плен попадат 800 турски войници и офицери, 6 тежки картечници и 20 оръдия. Дневната атака на фортовия пояс на крепостта проведена на 12 март не успява, поради силната турска съпротива и слабата й организация.
Полковете от Източния сектор на 2-ра армия, всред които и 23-ти Шипченски полк започват да се подготвят за щурм на фортовия пояс на крепостта. С изгрева на луната в 22.55ч. на 12 март българската артилерия открива интензивен огън по турските укрепления. Постепенно тя пренася огъня си в дълбочина на противниковата отбрана, с което не позволява на турците да контраатакуват.
Настъплението на пехотата започва в 23.30 ч. След направата на проходи в телените заграждания тя започва устремна и неудържима атака.
Атаката на 23-и Шипченски полк се задъхва от дадените жертви и силната съпротива на противника. Турците във форта Айвазбаба подвеждат резерви и контраатакуват полка. На молбата на полковник Пашинов за подкрепление, генерал Георги Вазов му нарежда да събере полковите поддръжки, лекоранените от лазарета, писари, ординарци и тиловаци и лично да ги поведе в атака начело с духовата музика и бойното знаме на полка.
В решителния момент на боя, конното отделение на майор Друмев се изнася в галоп и пристига на помощ на шипченци. То се развръща и открива огън с право мерене срещу форта, пред изумените погледи на турците, които се надигат от окопите, за да видят това чудо невиждано – артилерията да изпревари пехотата.
Това вдъхва кураж на пехотинците да се вдигнат отново в атака начело с командира на полка, полковник Иван Пашинов . Завързва се тежък ръкопашен бой. Малко след 6 часа турският командир на форта Айвазбаба уведомява по телеграфа коменданта на Одринската крепост, Мехмед Шукри паша, че оръдията му са унищожени, артилеристите му са мъртви, а българите навлизат в форта. След това унищожава телеграфа и се застрелва. Така страховитият форт на Одринската крепост, Айваз баба е овладян от воините на 23-и пехотен Шипченски полк, които са едни от първите, влезли в Одрин .
Във Втората балканска война юни-юли 1913г. 23-и пехотен Шипченски полк под командването на полковник Иван Пашинов води боеве със сърбите при река Брегалница, при Дегермен чифлик, Чардакли, при Осоговската планина, при Сива кобила, Чука, Ждрапаница и Балтаджиница.
В Първата световна война (1915 – 1918) полковник Иван Пашинов е командир на 2-ра бригада от 8-а пехотна Тунджанска дивизия, в чийто състав влизат 23-ти пехотен Шипченски полк, две и половина планински батареи и два ескадрона.
На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор и до края на войната е командир на 10-а Беломорска дивизионна област.
След войната, на 31 октомври 1918 г. преминава в запаса. Генерал-майор Иван Пашинов умира на 28 февруари 1936 г. в София, на 73 годишна възраст.
