Още преди да дойдат на власт някои от комунетата са я искали за жена на които е отказвала
Когато и казвах,че е била красива и са я искали,то тя винаги ми отговаряше,че всичко е било заради авторитета и богатството на баща и,който е войвода от ВМРО и кавалер на ордени за храброст.
Такъв е бил един от братята Карамфилови от които единия беше после известния генерал Карамфилов,който е по-малък,но е бил от шумкарите/избягал като войник……/По-големия му брат все я е търсел,но тя винаги му е казвала,че няма как да е приятел с брат на шумкарин и че са им различни идеологиите а той е казвал,че ако поиска той щял да се откаже от целия си род…………./лъжи на които не се е връзвала/.Другия е единия брат Гулев,който после става началник на ДС и е водел някои от разпитите и….
После повечето кандидати се женят все за нейни съученички а имаше и един зам.директор на нашето училище/без образование…..Марчев и с него имаме сблъсъци и ние с брат ми по-късно……/
Та един ден бяхме на минерални бани в нейното село,където сега е известния профилакториум на минерални бани село Огняново срещу който имаме 10 декара земя,която не ни връщат до ден днешен
Аз бях на 14-15 години .Баща ми все се бавеше повече и аз бях запазила места в автобуса,който беше препълнен.Когато майка ми и баща ми се качиха на задната седалка имаше други мъж и жена,които аз не познавах,но още с влизането на майка ми и мъжа и каза:
-Ей фашист жива ли си още?
А майка ми му отговори кратко:“Не ти ли омръзна да ме наричаш както ти дойде?Жена ти ми е съученичка ако си забравил името ми.“
Но той не спря и продължи да се заяжда с нея а тя не издържа и започна:
– Спри се вече с идиотщините.Сигурно помниш една сутрин когато ме изведоха от ареста до тоалетната на двора в чичовата къща,която бяхте направили затвор след като го бяхте убили като първия действащ кмет на Неврокоп/всъщноист това е брат на свекър и,който е чичо на баща ми,но става и неин чичо/
Бяхте седнали с някакъв разложанин,който явно ми водеше и разпитите без да го виждам,но се познаваше по диалект и на маста в двора и играехте карти а ти като ме видя и пак започна по същия начин:
-Ей фашист,какво ли си мислиш там долу в килията-какъв ли началник ще стана някога?
На което аз ти отговорих,че аз пак мога да стана началник,защото имам образование а ти си без образование на което ти ми отговори,че ще стана началник само ако аз се омъжа за теб а ако се омъжа за онзи долу/баща ми ,братята му са били в другите килии/,то все ще сме по затворите и ще сме разделени в далечни затвори а аз ти казах,че все ще дойде време да се съберем а ти да смениш темата ми каза,че са пуснали баща ми а аз ти предложих ябълки,които бяха донесли сестрите ми,но ти отказа,че съм щяла да те отровя а разложанина попита къде е бил баща ми като му отговорих,той се ядоса,че съм била много намахана и нахална на което ви отговорих и на двамата,че аз не съм нито криминална,нито морално пропаднала а ме държите в ареста,защото не понасям лъжливаите ви идеологии на което явно много се ядосахте и наредихте по-бързо да ме затварят в килията………
ЦЕЛИЯ АВТОБУС БЕШЕ ПРИТИХНАЛ И ВСИЧКИ СЛУШАХА МАЙКА МИ А ГУЛЕВ ОТГОВоРИ,ЧЕ НЕ ПОМНЕЛ НА КОЕТО МАЙКА МИ МУ ОТГОВОРИ,ЧЕ ПОМНИ МНОГО ДОБРЕ,НО НЕ МУ ИЗНАСЯ………..
Баща ми и неговата жена си мълчаха както всички в автобуса но така стигнахме и до Гоце Делчев с притихнал автобус и само гласа на майка ми,която не траеше много,много.Явно Бог я пазеше както и семейството ни…………
Само искам да ти кажа,че не е само заради семейството ми а и аз лично бях потърпевша чрез учители,работодатели…………
Както и брат ми също.Та аз още на 5 годинки разбрах,че не сме като другите………..Това за брат ми мисля,че съм ти го писала,когато учителите и директорите в училище се опитваха да го правят еничар още докато беше в трети клас а аз бях на 5 годинки…………
Ама техните наследници не бяха дори така гонени и репресирани,както ни имаха нас.Аз още на 5 годинки разбрах,че не сме като другите,когато започнаха да тероризират брат ми,който беше на 9 годинки в 3 -ти клас.Един ден дойде у дома/живеехме в една стая при леля ми,защото не им връщаха къщата след изселването и майка ми, като също трябваше да сме на квартира, се нанасят там с големи перипетии а аз съм била и бебе и са ме заключили и не са допускали нашите,но свекъра на леля ми разбива вратата и застава срещу пистолетите им решително……………
Дойде брат ми запъхтян и пита къде са родителите ми и като казах,че са излезнали ми каза да им кажа да отидат в училище при него.Тръгна,но явно се усети,че може да си забравя и ме заключи в нашата стая.Плаках,ритах и съм заспала пред вратата.Като се връщат родителите ми и ме виждат така и ме разпитват и аз им обясняввам,че е дошъл батко и е казал да отидат в училище и ме е заключил.Баща ми се ядоса много и започна да вика,че каква ли беля е направил,та го викат в училище.Оставиха ме да си играя на двора и излязоха.Отиват в училище и всички са в час.Тихо по коридорите,
питат за директорската стая и отиват там,влизат и виждат няколко учители,зам.директора и директора зад бюрото и брат ми прав насреща им,като подсъдим.Баща ми веднага пита какъв е проблема а те започват виновно да се шуглят и да обясняват,че няма никакъв проблем.Баща ми пита брат ми,но и той навел глава и мълчи от страх.Никой нищо не обяснява и тогава баща ми казва на брат ми,че ако не обясни,ще му удари шамар и той започва да обяснява,че от няколко дни,докато другите са в час на него в дирекцията му обясняват,че няма Бог и баща ми лъжел бабите,отишли са в космоса и никъде не са видели да има Бог……………
БАЩА МИ ГО ПРЕКЪСНАЛ И ГО ПРАЩА В ЧАС,НО ТОЙ НЕ СМЕЕ ДОКАТО ДИРЕКТОРА НЕ РАЗРЕШИ,НО БАЩА МИ ГО ХВАЩА ЗА РЪКА И ГО ИЗВЕЖДА ОТ СТАЯТА!!!
Ние сме малък град и се познаваме и много добре ги познават и кои комуняги са директорите и учителите и само дето не им посегнал…………………….ТА НАШИТЕ ПЕРИПЕТИИ СА ОЩЕ С РАЖДАНЕТО НИ И СИ ЗНАЕХМЕ,ЧЕ СМЕ РАЗЛИЧНИ ОТ ДРУГИТЕ,ДОКАТО НЕ ОСЪЗНАЕМ КАКВО ТОЧНО СТАВА.
Съдбата на нейните роднини също е различна . Калеко и бил връщан няколко пъти , докато гърците не направили лагери по островите . За да се махнат от Гърция са им искали гаранти и така попада в Торонто с гарант емигрант македонец . Гърците докато не е била построена телената мрежа по границата не са закачали нашите българи , които са идвали да си наглеждат имотите . Асимилацията , която правят и днес е чрез училища , детски градини , които са безплатни за българите . Това пораждало противоречия в душите на децата , защото питали родителите си на какъв език учат . Нейният чичо попада в Бразилия , но климата не му понася и умира млад през 1950 г
Самата Евгения съдбата я свързва с Егейска Македония омъжвайки се за потомък на такъв род , а нейната братовчедка се свързва с грък . Споменавам този факт , защото между двамата се поражда приятелство , което прораства в едни добри лични взаимоотношения .Куриозното в случая , че и двамата са служили на границата и при един конфликт от Студената война е било възможно да се срещнат . Дружбата между двамата поражда съвсем други помисли . Дали за сегашната омраза между българи и гърци не са виновни политиците и накрая кому е нужно всичко . Двамата наистина са пример – българин и грък , но българското му семейсто го приема и всичко си протича по житейското русло . В такива случаи ще оставя вратата отворена , защото враждата между двата народа ще затихне тогава , когато седнем и си кажем истината за всичко за да се помирим. Ще оставя нещо лично настрана , а ще се спра на един друг факт . Когато говорихме за малцинствата в Гърция тя ми спомена , че около Комотини , Александруполис е трудно дори и да чуеш гръцка реч , защото ситуацията там както тук около Кърджали . Според нея турците в България са си запазили повече езика , отколкото българите в Гърция . Сложни се оказаха нещата при Евгения . Потомка на именити войводи , но въпреки всичко това макар и задочно от разговорите с нея се усеща един несломим дух . Чувствува се непреклонността в нея и я разбирам напълно . Личният момент , че когато е раждала се е наложило хирургична операция и това е уплашило дори и хирурга , но майката категорично е наредила да я извърши , за да спаси дъщеря и .
Трябва да издържи.Ти знаеш от какво семейство е .При нас няма жалост и страх“ – това са думи на човек с твърда воля , който е способен на всичко в името на целта
Интересно нещо е съдбата . Първоначално с Евгения така жестоко се счепкахме , а сега изпитвам преклонение пред нейния род и двамата изпитваме взаимно уважение . Аз наистина се радвам , че нещата така се подредиха , че съдбите ни пресякоха в един момент и за мен бе истинска чест , че Евгения ми довери толкова неща за себе си и за рода си
