От „Барбароса“ до Одеса: юни-октомври 1941 г.
С благодарност към Венцислав Чаков!
Текст под снимката:
„Български КБ-4, № 18, подпомагащ армията двуплощник, сниман на бетоновата писта на летището в Балчик, близо до бреговете на Черно море, малко преди разузнавателна мисия. На втори план могат да бъдат видени He 111 P на “Луфтвафе“ и изключително редкия разузнавателен самолет Ju 88 B. Ju 88 V24 и V25 – двата прототипа на Ju 88 B, които са били използвани от разузнавателната група V.f.H. of 1.(F)/Ob. d. L., са въведени в експлоатация съответно на 14 и 30 април 1941 г. Фотографията е направена малко преди началото на войната срещу СССР.“
В началото на 1941 г. българското правителство одобрява плановете на военното министерство за използване на изоставеното гражданско летище в Балчик за военни цели. Първите бойни самолети базирани на летището са няколко „Хайнкел“ 111 и „Юнкерс“ 88 на немските военновъздушни сили. Самолети са изпълнявали разузнавателни полети над Съветския съюз, като остават на наша територия до началото на войната, след което са предислоцирани на изток, следвайки бойните действия, а немските им екипажи са били разквартировани във вила „Избънда“. По това време дворецът все още се управлява от румънското кралско семейство. Първото българско авиационно формирование, дислоцирано на балчишкото летището на 24.05.1941 г., е Стрелкова школа с командир Христо Спасов Христов. Тя продължава да функционира до 09.09.1944 г., като първоначално е била въоръжена със самолети КБ-4, родно производство.
КБ-4 „Чучулига II” е лек двуместен двуплощник, разработен и произведен в самолетостроителната фабрика „Капрони Български“ в Казанлък. Самолетът представлява развитие на предходния модел на фирмата, КБ-3 „Чучулига I”. Предназначен е за използване като учебно-тренировъчен, свързочен и евентуално разузнавателен самолет с близко действие. Основната разлика е, че при новия модел чехословашкият двигател Walhter Castrol II е заменен с американския 9-цилиндров радиален двигател Wtight-E1P 957 Wrilwind с въздушно охлаждане и мощност от 220 к. с., а под двигателя е монтиран маслен радиатор с диаметър 20 мм. При наблюдателя за защита на задната полусфера е добавена 7,92 мм картечница Vickers F, потопена в тялото зад кабината, откъдето се изважда в бойно положение при необходимост. КБ-4 са първите български самолети, на които фабрично е монтирано въоръжение. Предвидена е и възможност за монтиране на фотооборудване. Самолетите са приети на въоръжение и през 1938 г. е произведена серия от 28 машини.
Техническият ресурс на американските двигатели е бил изчерпан в годините когато България е във война със САЩ, поради което доставката на нови двигатели е била невъзможна. Затова на машините отново са монтирани чехословашките Walhter Castrol II.
Няколко самолета КБ-4 „Чучулига II” са използвани като свързочни самолети през Втората световна война.
Техническите характеристики на самолета са: Двигател Wtight-E1P 957 Wrilwind; Мощност – 220 к. с.; Дължина на фюзелажа – 8,615 м; Разпереност на крилете – 11,54 м; Площ на крилете – 31,87 м²; Маса празен – 1070 кг; Полетна маса – 1480 кг (съответно полезен товар – 410 кг); Максимална скорост – 208 км/ч; Далечина на полета – 700 км; Таван на полета – 6500 м; Екипаж – двама (пилот и наблюдател); Въоръжение – 7,92 мм картечница Vickers Class F.
