Представяме ви албум ‘БЪЛГАРСКИ МАДОНИ’, който ще се обогатява с още снимки и информация. Албумът е продължение на проект ‘Изкуството на кърменето и родителството през поколенията – традиции, настояще, бъдеще’, чиито цели са принос към нормализирането на кърменето в България и осведомеността на обществото ни за важността на кърменето и подкрепата му https\://bit.ly/2oOW0sB . И тази година участниците направиха скок назад във времето, за да се потърсят вдъхновение и паралели с настоящето. Защото по-доброто разбиране на миналото би спомогнало по-доброто планиране на бъдещето. Този път на фокус беше кърменето в миналото, повлияло и НАРОДНАТА НОСИЯ. По традиция българката е кърмила рожбите си и това неизменно се е отразявало на нейното облекло. „Дълбокият пазвен разрез улеснявал обличането и събличането на дрехата, а жените го срязвали „до пъпа, да рани бебето“, т.е. да улеснява кърменето“* В някои етнографски области, като част от облеклата с по-дълбоко деколте, са се добавяли специални нагръдници, които да покриват пазвата. Днес откриваме поразителна прилика със съвременните дрехи, които са предназначени за кърмене, а някога са били част от ежедневното облекло, още от моминските години преди раждането на бебето- нагръдник при кюстендилската сая, гушале при мариовската носия, перде при старинната и по-съвременната ихтиманска носия. Освен с дълбок пазвен разрез, някои ризи са били кроени,адаптирани и разпаряни за улесняване на кърменето с допълнителни странични прорези – вертикални (капански носии) и хоризонтални (северняшки носии). Прорезите са били украсявани с шевици (ризите) и/или с гайтани (сукманите от село Мандрица и Дедеагачко). С шевиците, които за българката са имали сакрален характер, са извезвали прорезите, за да „пазят“ кърмата. Според етнографски изследвания, така открояващата се капанска шевица на гърдите на женската риза, свързвана с чувашките такива от ЧУВАШИЯ „…(ребрена-руна) е писмен знак с магическо предпазно предназначение, който се е везал за да опази кърмата на майката и да подсили нейното благотворно действие към младенеца…“** Някога обществото е приемало кърменето за единица норма и съответно кърменето навън е било обичайна гледка – на мегдана, на сватба, на пазара, на нивата. Доказателства за това са необятният български фолклор, който води началото си от далечни времена и има многовековна история – народни песни, разкази, обреди и поверия; различни етнографски данни; разкази на нашите предци; уникални стари фотографии и разбира се – произведения на изкуството на наши велики майстори, които са рисували, пресъздавайки красотата на кърмещата жена. Така красиви са и днешните майки. Така нормално би следвало да се приема майката, кърмеща своята рожба. Затова се случи и този албум с прекрасни кадри, навяващи безвремие, кадри на БЪЛГАРСКИ МАДОНИ, облечени в автентични български носии. Tекст и инициатор на проекта – Мария Кънева. Участници в подкрепа на мисията на Ла Лече Лига – предоставяне на информация и подкрепа за кърмене – от майки за майки – майки с деца от град София и град Плевен. Носиите, с които са облечени майките са автентични облекла, характерни за определен етнографски район и бяха предоставени абсолютно безвъзмездно и с много любов, специално за фотосесиите. Някои от облеклата са притежание на Атанас Бакалов и Иглика Филипова, които се занимават със събиране, възстановяване и продажба на автентични облекла, други за собственост на колекционери, а трети са семейно наследство и имат дълга история. С позволение на притежателите, споделяме, че на снимките може да видите вълненик от село Тученица, Плевенско, който е на над 170 години, както разказва баба Стоянка, както и носия, с която някога е била невеста Мария – пра-пра-бабата на Силвия Т., от село Комарево, през 1897г.. Всички северняшки облекла на фотографиите датират най-малкото отпреди 80 години, като има такива, които обхващат 3 века – създадени през 19-ти, носени и през 20-ти и достигнали до нас и запечетани в тези кадри през 21-ви век. *Мирелла Дечева, „Чертогът на българката чародейка“ **Българските шевици – произход и предназначение, Славян Стоянов, Дима Тодорова
