113 години от гибелта на ПАНДО КЛЯШЕВ
„Епохата преди хуриета е най-мрачната, най-кървавата в историята на Костурско. В тези най-критически за българщината там времена, опепеленият беззащитен роб бе заставен да се бори с турци и гърци, за да запази своето съществуване като българска единица. И той отстоя мъжки в борбата, геройски, без да се откаже от дадената си клетва за свободата. Всичко там българско остана до край под грижите на Българската православна праотеческа църква и в редовете на ВМОРО…Пандо Кляшев от с. Смърдеш, свършил курса на Българската класическа гимназия в Битоля, млад момък, наскоро издигнат до степента ръководител на народо-освободителното дело в околията и член на Управителното тяло на Окръжния революционен комитет, по извършено грозно предателство най-трагично завърши живота заедно с цялата си чета при село Дреновени…“- Георги Константинов – Бистрицки, ,,Българско Костурско“ стр.22,50
http://www.strumski.com/…/G_Konstantinov_Bulgarsko_Kostursk…
„Минахме двете Дреновени — Долно и Горно — и скривихме по тясната пътека край гората, наречена Дреновски усой. Кой костурски четник не е денувал в тая гъста и прохладна гора, в която мъчно прониква слънчев лъч? И кой не я познава по многото схватки и изкопани гробове? Седнахме да починем край самата гора. Дреновчани са заобиколили с дървена ограда, изпочупена и почерняла от времето, едно малко пространство, по което личат безредно разхвърлени плочи. Това е гробището на петнадесет момчета, загинали в Дреновския усой преди шест години. Селяните ни сочат плочата, под която лежи незабравимият Пандо Кляшев. – А тук лежи моето братче … – прошепна мрачно Чекаларов и ми посочи друга плоча. След хуриета той е навестил гробището и е запомнил местата, заети от най-скъпите за него покойници: Пандо Кляшев, верният и неразделен другар и съселянин, и братчето, пронизано от турски куршум всред разцвета на своите осемнадесет години. Мълчаливо съзерцавахме братското гробище, върху което вечерната заря хвърляше своя печален отблясък…“- Хр. Силянов, ,,От Витоша до Грамос“ стр.111
https://archive.org/stream/otvitoshadogramo00sili#page/n0
„Към м.август 1907 г. получих последното писмо от Кляшев, от него писмо се вижда как е предчувствувал смъртта си. Писмото, отправено до мен, гласи:
„Драги Пандо, печален е засега нашият край, сполетелите го нещастия оставят такива дълбоки и грозни следи, сякаш скръбта ще свие там завсякогаш гнездо. Неумолимата смърт коси всичко по-живо, по-доблестно, по-надеждно в тоя толкова горд в борбата с неприятелите край, като че ли провидението е отредило да сломи с нещастие след нещастие подема му към благоденствие…Ако бих успял да закрепя онещастеното родно място, ще съм щастлив – пък и иначе, ако падна убит наскоро, не ми е жал, тъй като скъпите ми другари трябва да ме чакат, а при тях аз бих бил едва ли не по-щастлив. Ако ти си истински син на опечаленото Костурско, веднага ела, Костурско те вика…“
Щом получих писмото, въпреки неоздравял, явих се пред задграничното представителство, като помолих Сарафова да ми разреши да замина. Преди това за Костурско бе изпратена чета от 45 четници с войводата Христо Цветков…Като стигна в Ресенско, към него се присъедини и Пандо Кляшев. От Ресенско през Преспата всички заминаха за Костурско, за с.Дреновени, като останаха да денуват в гората южно от с.Дреновени. Тук бяха издадени от Динето Семерджията от същото село. Аскерът още в тъмни зори ги обгражда и напада бивака. Завързва се сражение. Тук паднаха убити всички останали четници заедно с Пандо Кляшев…“- Пандо Сидов, Записки от четническия ми нелегален живот – Спомени
http://www.strumski.com/books/P_Sidov.pdf
Пандо Кляшев – Спомени https://www.scribd.com/…/Liberation-struggle-in-Kostur-regi…
