Росен Елезов: Протестите налагат представата за овце и вълци, блеещи съвместно за светло веганско бъдеще, без кланици и ловни дружинки
Днешните млади ще бъдат употребени от стратегическите центрове на ДС, както бяхме употребени и ние
Росен Елезов
Не ми се иска да вярвам, че всички нормално мислещи българи заслужават подобно, кастриращо здравия разум недоразумение, като Радев
Уж разградени тайни служби и библиофилски институти искат да ни извадят от чакалнята за еврозоната и да ни вкарат в зоната на здрача, в пространството на рублите и донгите, казва още режисьорът пред Faktor.bg
Интервю на Васил Василев
– Г-н Елезов, какво се случва в държавата, протестиращите искат оставка на правителството, но не казват каква е алтернативата?
– Сърдитите млади, поомачкани от пандемични рестрикции, жертваха лятната си ваканция, за да шестват из улиците и излеят с атрактивни плакати естествения за крехката си възраст гняв срещу олигархическата мафия и корупцията. Нищо ново под слънцето от времето на студентските вълнения през 68-ма, когато поривът да се себеизразиш прерасна във всеобщо недоволство от консервативната политическа система на „бащите“, от липсата на свобода в семействата, авторитаризма на властта, и университетите. Днес младите също изживяват с въодушевление своя площаден романтизъм, както и ние през 90-те, но разликата е съществена. Тогава бяхме натикани в блатото на комунистическия банкрут на държавата, с по три доларова заплата и мрачна, мизерна перспектива. А днес сме член на ЕС със 120 милиарден БВП в евро, сериозни кохезионни фондове и отскоро в чакалнята на еврозоната – събитие, потънало в шума от вувузелите. Симпатичните млади възседнаха гребена на цунами-вълната, щастливи от предвкусваната разруха, без да си представят надеждна алтернатива на политическото „Status quo“, както и неизбежно последващото разложение и деградация. Така пълното отсъствие на що-годе действена алтернатива, породена от естествено развитие на уличните процеси, направиха вдъхващия респект протест в началото, да се маргинализира много бързо. Както нарече шествията приятел от Стокхолм: „Всичко се превърна в една безкрайна първомайска манифестация“. Вече е банално да се говори на кого слугува, волно или неволно, възстаналата улица, кои вехти, мумифицирани и изтърбушени субекти събира под знамената. Все по-отчетливо се налага представата за овце и вълци, блеещи съвместно за светло веганско бъдеще, без кланици и ловни дружинки.
– Заговори се за режисьори и за сценаристи на протестите. Като режисьор, виждате ли подобен сценарий и какво, в крайна сметка е искането на протестиращите? Наясно ли са „младите и красивите“ на площадите какво ги очаква, успя ли т.нар. „отровно трио” да ги вкара в своята игра?
– Сценарият на Христо Иванов с дебаркирането на Догановия плаж бе доразвит от драматургичните му консултанти по такъв начин, че му предоставиха само завръзката с драсването на клечката. После бързо го зарязаха заедно с читавите му последователи, викащи до прегракване срещу мафията и корупцията, под сянката именно на еманиращите мафията и корупцията: „цялото президентско войнство“, олигархическата кохорта на жокейката от Катуница, падналото на колене пред пРезидента т. нар. отровно трио, което наричам отродно, с набедената омбудсманка от аферата Костинброд, както и сричащият букви от азбуката, но и припикаващ фонтани екс вътрешен министър. Всички те бяха заобиколени от преторианците на божеството с изтърканите милиони и на белградския банкер на мафията, както и с пръсточелите възрожденци за мижави копейки. Нямаше изненадани от факта, че режисьорите тънеха в законспирирано тайнство, с едва проследими следи към мозъчните тръстове на уж разградени тайни служби и библиофилски институти. Режисьорското им майсторство бе призвано да върне страната от чакалнята в еврозоната, в зоната на здрача в евразийското валутно пространство на рублите и донгите. И най-странното е, че нормалните деца, с изострено чувство за чест и справедливост, както и ненакърнима представа за собствена непогрешимост, допуснаха нечистоплътни „протестиращи“ фанатици, болшевишки революционери и тролска пасмина и измет, да разкъсат и стъпчат синьото знаме с жълтите звезди на надеждата, да размахат плакати с малоумни призиви: „30 години капитализъм стигат!“ и „Вън НАТО и ЕС от България“. Колкото до „отродното трио“, бившите Радеви душмани и настоящи негови жреци, въоръжени с мегафони, същински катаджии-регулировчици, успешно направляваха протестиращите, а напред, а назад, при съответното антимафиотско запушване или отпушване на софийските артерии.
Тъжното е, че и днешните млади ще бъдат употребени от стратегическите центрове на ДС, както бяхме употребени и ние навремето. Дано се окажа лош пророк, но имам усещането, че прекрасните им, девствени съзнания ще бъдат изсмукани от грачещите около тях вампири, подобни на „отродното трио“ и шушулките им ще се търкалят безпомощно върху жълтите павета, носени от дубайския „вятър на промяната“…
– Как да тълкуваме поведението на президента Румен Радев, който още при първите демонстрации излезе с вдигнат юмрук на „Дондуков“ 2?
– Някой някъде бе рекъл, че всяка нация си заслужава елита. Не ми се иска да вярвам, че всички нормално мислещи българи заслужават подобно, кастриращо здравия разум недоразумение, като Радев. Поредното ми усещане е, че младите, чудесни същества от протеста, са идеалният параван за надигналата гребен и юмруче одиозна фигура на тази марионетка. Или както сполучливо го назова д-р Любомир Канов – Радешетников. Много е могъща и зловещо многобройна агентурната мрежа на Русия, за да остана любовно съзерцателен към читавата част от протестиращите, въпреки плакатите им „Ние не сме те!“. И ужасът за съдбата на явно твърде крехкия евроатлантически избор не ме напуска и на сън, и наяве. Даваме ли си сметка, че срещу нас, вече години наред, се провежда безмилостна хибридна война, целяща разбунването на страната?!
Иначе, с неадекватното поведение на пРезидента, можем вече да се гордеем и кандидатстваме в Гинес, притежавайки първия в света действащ държавен глава – революционер, призоваващ на бунт за сваляне на законно избрано правителство и срещу конституционната подредба на оглавяваната от него държава! След като прокуратурата не се самосезира, защото спазва същата тази конституция, хвърляща имунитетен чадър върху жалката му особа, то няма ли да се намери някой, който да побутне Конституционния съд за безобразното поведение на това овластено лице, откровено служещо на чужди интереси и дълбоко разделящо обществото?! А като говорим за алтернатива, безпардонно прокарващо проруска и евразийска такава! Нима случващото се не е заплаха за Конституционния ред в страната? Това не е ли отявлено популистка, инспирирана война срещу легитимно правителство и независимостта на прокуратурата, като е атакувано и свещеното разделеление на властите? Война, всяваща национална нестабилност и несигурност по време на пандемична криза и заплаха? Явно не, съдейки по „продукцията“ на активираните и превъзбудени хибридни центрове. Нима не е озадачаващо, че за разлика от пловдивчани и бургазлии, не се намериха поне неколцина софиянци да освиркат изстъпленията на самозабравилия се индивид на площада! Въпрос: Въпреки предварителните заявления на протестиращите, че нямат нищо общо с когото и да било от миналото, на софийските протести са представени само неразграничаващи се васали и верноподаници на човека със зелените чорапи ли?
– Какви са намеренията на държавния глава – да консолидира протеста, да свали правителството и да направи свой проект, или да се застрахова за втори мандат?
– Намеренията му са каквито са намеренията на неговите господари. Само пандемията му попречи да се омаскари окончателно пред Европа и съюзниците от НАТО, като се яви на парада в Москва, редом със сръбския си колега, Александър Вучич. Сега той усърдно се старае да възседне протеста, да свали правителството и си назначи свой, всъщност чужд, служебен кабинет и за седем месеца да натвори поразиите на постоянната политическа криза, предопределяща нестабилност, перманентни избори и смяна на правителства. За това, непростима грешка и неоправдан риск би било, ако се подведем от този вулгарен популизъм и се откажем от националната отговорност, оставяйки се в нечистоплътните ръце на комуноидния президент – да слепва служебно правителство по време на пандемия и на предизвиканата от нея финансова и икономическа криза.
Какво да очакваме от хаоса и стихията на протест, превърнат в ехо-пространство на разрухата, без нормален диалог и елементарно разбиране за последствията!? Ясно и твърдо трябва да доказваме и анализираме с мислещите българи, че главната причина за отсъстващата справедливост на прехода и неизкоренимата корупция са недосегаемите висши фигури от комунистическата Държавна сигурност и столетната мракобесна партия, свързани в подмолни зависимости и връзки с агресивни, експанзионистични, политически кръгове в Русия. За това лустрацията, реалната декомунизация и раздялата със съпътстващата я символика, не са закъснели и са повече от необходими в този критичен момент за европейския избор на страната. Назряло е също и времето, макар и с пресметнат риск, да се разклати скелетът от гардероба, наречен „етнически мир“ и да се отреже от властовите и финансови ресурси кагебейското формирование ДПС, с вредните за страната негови велможи, Доган и Пеевски.
– Можем ли да сравним стачките на младите хора с протестите срещу „танковете“ на Петър Младенов, Виденовата зима и кабинета на „Орешарски“?
– Тогава онези млади бяхме ние. Сравнението е повече от неудачно. По време на Лукановата и Жан Виденовата зими нацията буквално гладуваше, докато тайно се приватизираха външнотърговски дружества, а на хората се раздаваха купони, с които нищо не можеше да се купи. По Указ 56 се рояха мафиотски организации, подобни на Мултигруп, трупаха се държавни дългове и се изнасяха парите от тях с куфарчета, фалираха се пирамиди, наричани евфемистично банки. Беше хаосът на първоначално натрупване на червения капитал и трансформацията на номенклатурата в днешната олигархия. Днес аморфността на протестиращите – събраните в едно единно цяло, почтени лица и отявлените, публични мафиоти от левия политически спектър е непреодолим морален проблем. Тогава всички протестиращи имахме един враг – БКП и нямаше как Жан Виденов да оглави протест срещу самия себе си, както днес безскрупулно го прави Радев или Нинова, защото те не били вече те. Срещу КОЙ и Орешарски всички антикомунисти отново бяхме на улицата и сред нас нямаше бесепари и депесари.
– Трябва ли правителството да подаде оставка, тъй като основните искания на хората по площадите са такива – падане на Бойко Борисов и на кабинета му заради корупция?
– Основните причини защо правителството не трябва да предава властта споменах преди малко. И то не защото е успешно в по-голяма част от провежданите политики – ниска безработица – 3,8%,увеличена минимална заплата за 9 години от 240 до 610 лв., минимална пенсия със 67%, изваждане на светло на сивата икономика, вход в чакалнята на еврозоната, чужди инвестиции, комуникациите и прочие. Дори промените в кабинета бяха ненужни и отстраниха професионалисти със сериозни заслуги /не визирам единствено министъра на туризма/. Прекратяване дейността на парламента точно сега би било предателство интересите на нацията ни, дълбоко свързани с общоевропейската ценностна система и съюз. Като във всяка демократична държава, кабинетът на Бойко Борисов може да падне само след пренареждане на мнозинството в Народното събрание, след успешен вот на недоверие или на избори,които в случая са след седем месеца – точно толкова, ако уличният натиск поднесе властта на едно безконтролно и непредсказуемо служебно правителство.
