д-р Съба Асенова-Костова (1875 – 1958). Съба Асенова е родена в Сливен на 8 ноември 1875 г. Израства с идеите на един от най-ярките и запомнящи се за национално-освободителните борби родове на войводата Хаджи Димитър Асенов. Баща й, брат на Хаджи Димитър, участва в Освободителната Руско-турска война (1877 – 1878) и загива в нея. Брат й – войводата Кръстьо Асенов е свързан с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Заедно с Мария Дайрова и Невена Азманова от Стара Загора са първите жени, при това българки, които са приети и завършват медицина в Нанси, Франция през 1899 г. Нейната специалност е акушер-гинеколог.
След завръщането си в родината д-р Съба Асенова е първата жена-лекар, практикувала в родния си град. След известно време е назначена в Ямбол и там среща бъдещия си съпруг – военния хирург д-р Марко Костов, родом от с. Змейово, Старозагорско. Венчава ги Митрополит Методий през 1901 г. в Стара Загора, където се установяват за постоянно. Откриват частна семейна клиника. Д-р Съба Костова работи и като училищен лекар.
Стара Загора е едно от основните места за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание за освобождение на оставените под турско робство части от българските земи. Тук се подготвят и изпращат чети за Македония и Одринско. Д-р Костова е куриер и касиер на четата на брат си – войводата Кръстьо Асенов – учител в с. Дешко, Благоевградско, близък приятел и съратник на Гоце Делчев. Кръстьо Асенов загива като герой във въстанието в Македония. За него писателят Антон Страшимиров пише, че в живота си не е срещал човешки образ, който да му напомня с каквото и да било Кръстьо Асенов – един феномен по сила на духа.
Д-р Асенова-Костова е създателка и ръководителка на Дружество „Самарянка” в Стара Загора през февруари 1912 г. Една от задачите на дружеството е да подготвя доброволки с определени медицински познания за оказване на помощ на фронта по време на войни и в мирно време – при природни бедствия и епидемии. Дружеството съществува до средата на 20-те години. Известно е, че това дружество се създава по инициатива на Царица Елеонора. Балканската освободителна война (1912 – 1913) започва от Стара Загора, когато на 5 октомври в храм „Св. Богородица” Цар Фердинанд прочита Манифеста за обявяване на войната. И семейство д-р Костови е сред малкото, удостоени с гостуването на царското семейство.
Имената на д-р Костова и на съпруга й се срещат и в годините на устройването на хилядите българи-бежанци от Македония, Одринска и Беломорска Тракия, и в мащабната борба с последиците от земетресението през 1928 г. , и в десетилетните борби с епидемията на детската туберкулоза. Д-р Марко Костов се утвърждава като един от най-добрите хирурзи в Старозагорската Окръжна болница. Има и покана да работи в Япония, но той предпочита семейството си пред славата. Всеки контакт с необикновената д-р Костова оставя у пациентите и съгражданите обаянието от нейната широта на интересите, финес и интелигентност, деликатност и всепоглъщаща взаимност. Многобройни са и благотворителните изяви на семейство д-р Костови.
Имат пет деца, две от които умират като малки, а от останалите три Асен, Мария и Надежда, само синът наследява професията на родителите си. Той е лекар-хирург, съпругата му д-р Ана Андреева-Костова е лекар-педиатър. Живеят и имат частна клиника в Стара Загора. Но историята не свършва до тук! След д-р Асен Костов има още три поколения лекари: внучката – д-р Нина Костова е дерматолог-венеролог и завежда Кожно-венерологичния диспансер в Областната болница. Правнучката – д-р Анна Костова-Константинова е също дерматолог-венеролог. Съпругът й – д-р Пламен Константинов е пулмолог. Праправнукът д-р Константин Константинов е генетик.
Д-р Съба и д-р Марко Костови са носители на множество отличия от БЧК, армията и държавата.
Д-р Костова умира в Стара Загора на 2 август 1958 г.
(снимки от архива на наследниците на д-р Костова) Обширни изследвания и публикации за семейство д-р Костова има Лилия Филипова – специалист от Регионалния Исторически музей – Стара Загора.
