Днес се навършват 69 години от смъртта на Асен Разцветников – български поет, писател и преводач.
Нека си спомним за големия автор с една от неговите незабравими творби…
–––––––––
„Сънувах те до мене“
–––––––––
Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла душата ми завинаги да вземе.
Езичница сред бялата мъгла
(обвила плътно стройното ти тяло),
долиташе на ангелски крила
да станем с теб божественото цяло.
Не те изчаках, просто полетях
да те посрещна и да те погледна.
Теб, гостенко на сетния ми грях,
видение на призрачната бездна…
Звездите мигаха и чезнеха отвред
като семафори край малки гари.
И спомних си, че съм последният поет
на всички светове и всички твари.
…И знаех – ще те зърна в този миг,
в неистовото шеметно летене…
Не ще пропусна верния ти лик –
последното ми земно упоение…
Сънувах те как идваш в късна нощ
от дъното на чуждата вселена.
Най-нежната частица жива мощ,
дошла от вечността да ме превземе.
Поклон!
