ой е племенник на поета Никола Йонков Вапцаров, когото Иван Михайлов наричаше
„пролетарния поет“.
Чета в негово изложение в некаква програма „Без граници“ не само за многото срещи с „Ванче“/Ванчо/Михайлов в Рим но и пасквили по мой адрес и моята сестра.
Погледнах в български тълковен речник значението на думата“ лъжа“ в по-широк смъсъл, за да бъда точна, когато я употребявам.
ЛЪЖА: неистина, измислица. На лъжата краката са къси. Измама, подлост…
Никола Вапцаров НИКОГА не се е срещал с Иван Михайлов по насрочена от Иван Михайлов среща.
През декември 1981година Никола Вапцаров е идвал в Рим и изпрати картичка, от която ние даваме снимка, че желае да се срещне с Иван Михайлов. На получената картичка Иван Михайлов поставил надписано листче, че „са търсили връзка но е отбегвана“.
В това време редакторът на „Македонска Трибуна“ Антон Попов го беха „временно“ отстранили от вестника службите: УДБА и Държавна Сигурност чрез своите пипала, за които ние ще пишем.
През следващата година 1982, май месец, Никола Вапцаров, настоятелно държи за среща с Иван Михайлов и повиква на помощ Георги Младенов, от Торонто, Канада/впрочем те беха много добри приятели в името на „техната“ българщина/.
Георги Младенов настоятелно по телефона молеше Ванчо за среща, но не можа да убеди Ванчо за подобна среща.
На другия ден, некъде към 10 часа преди обед звънна некой на външната врата на зданието, в което живеехме. Аз натиснах копчето, като сметнах, че е пощата. След секунди чувам гласът на Георги Младенов: „Идвам с гости…!“ Отворих вратата на апартамента и изненадващо с висок глас извиках Ванчо. Той остана шокиран. Другият гостенин бе Никола Вапцаров, когото Ванчо не желаеше да срещне, а и аз не познавах.
Беше бърз в действията си Ванчо. Обърна се към Георги Младенов и му каза:“ Ако бехме в Стария край, за тази постъпка ти щеше да бъдеш наказан с 19 + 6 пръчки по гърба“ . Поздрави Никола Вапцаров и му каза: „Приемам те като внук на баба Елена…., която не мога да забравя, заради нейната доблест и преданост.“
Останаха неколко часа. Темата бе обикновенни разговори ; Ванчо се предпазваше. По едно време Георги Младенов се отдалечи и Никола Вапцаров, който носеше чанта предложи на Иван Михайлов 25.000 /двадесет и пет/ хиляди долари за съвместна работа. Иван Михайлов отказа с думите: „Немам нужда от пари…“ Той знаеше много добре какви са комунистическите служби.
След като си заминаха каза ми: „Никога да не работите за службите, а само за народа и с народа. Те ще си намерят пропаднали типове: женкари, пияници, продажници за пари, шпиони. Вие да си останете верни на народа.“
На другия ден пак ни посетиха и даже обедваха при нас. Аз бех сама с малкото ми синче, което тогава имаше седем месеци, племеничето ми /сина на сестра ми/. Сестра ми бе в София требваше да взима изпити по медицина в софийския университет/. Мъжът на сестра ми работеше в Рим, в едно книгоиздателство.
Това е истината за „срещите“ разказани от Никола Вапцаров.
Защо Иван Михайлов не е искал да срещне внука на Йонката Вапцаров, след като дедото е бил комита през турския режим и въобще познат в Банско, което той, Йонката, го е чувствувал все едно е господар на Банско?
В том IV „Спомени“ Иван Михайлов пише, започвайки от стр. 832 за Йонката и неговото участие в атентати срещу ВМРО в Банско. Описва случая за извършен атентат на Георги Цаков член на организацията, който едва остава жив но загубва едното око. ВМРО наказва атентаторите. Стига се до арестуване и съд. На съда е изправен и Йонката като виновен от страна на дейци от ВМРО. Атентата е подготвен в къщата на Йонката Вапцаров с докарани тайно взривни материали от Варна, където е сина му поета Никола. На съда свидетелствува срещу Йонката самата му съпруга Елена и дъщерята Райна. Съпругата се провиква: „Как не те е грех бре Йонка. В къщи у нас правехте бомбите, за да убиеш тия млади комити ли що си ги носил тук да им готвя, храня и да ги пера! Кьйорав да ходиш…“ А дъщерята Райна търсила е пистолет да убие баща си.
За известно време Йонката Вапцаров, дедото на лъжеца в тия писания Никола Вапцаров, заминава за Щатите но е гостенин при крилото на Георги Пирински и говори срещу хората на МПО. В Банско не се връща, а живее в София до края на живота си. Приготвял е и бомби при случай на евентуално гостуване на цар Борис в Банско.
ВСИЧКО, което говори по мой адрес и по адрес на сестра ми е друга клевета.
Аз завърших Охридската гимназия, учих две години в Белградския университет и учих пет години политически науки в Римския университет.
Моята сестра Благуна не е работила в Шесто отделение, а бе в затвор /в килия/в това Шесто отделение, задето докара от Рим „Македонска Трибуна“ и брошурата „Как пишеха нашите народни будители и герои“. Щом ги е писал „фашиста“ Ванчо Михайлов те са неприятелски брошури, въпреки че се пише за българите в Македония!
Колкото за приказките, как е завършила моята сестричка медицина в София, нека направят изявления самите професори. По това време Никола Вапцаров бе секретар на Славянския комитет, с други думи, комитетът на Държавна Сигурност, който имаше за цел да руши Македонските Патриотически Организации и нашите черкви, единствени, които работеха за свободата на Македония и нейната българщина.
След това Никола Вапцаров бе изпратен да изпълнява в Торонто, Онт. Канада консулска длъжност. Живи са хората, които се оплакват, че били ограбени, заблуждавани, че ще открива бизнис.
Никола Вапцаров показва и некакви „досиета“ с мое име. Той знае ли, че може да отиде на съд за тези фалшификации?
Снимката пък Георги Лебамов с Добри Величковски нема нищо общо с мен.
Нека ви кажа и следното:
След като създадоха македонската държава официално бех повикана в „Гранд хотел“ в Рим на среща от един от съветниците на Киро Григоров, който бе мой другар от ученическите ми години. Ванчо бе вече на другия свет. Бог ме е възнаградил с качеството да предвиждам общо-взето некои моментни събития. Взех с мен книжката“Младини“ на Иван Михайлов. На тази среща за пръв път срещнах Добри Величковски от службите на УДБА.
На въпроса им поставен да работим заедно за Македония аз извадих от чантата книжката „Младини“ и предложих да я отпечатим така както е в оригинал. Съветникът, след като ме информира, че е изпратен от Киро Григоров за тази среща, не само че отказа, но ми подчерта, че не ще мога да посетя Македония. А при случай, че бих се съгласила щели да ми подарят вила и апартамент.
Благодарение на здравото ми домашно възпитание и това на македонското движение ето ме, с гордо дигнато чело, продължавам по начертания ни път от дедите ни и съвременните последни революционери на ВМРО.
–––
Снимка на картичката изпратена от Никола Вапцаров и ръкописното
Своеръчна бележка на Ванчо
