Няма българин, който от детска възраст да не е съпричастен към трагичната съдба на цар Самуил. Разгромен от византийския император Василий ІІ, Самуил умира от сърдечен удар при вида на своите 15 000 ослепени войници. Те били пленени в битката при Беласица, известна още като битката при с. Ключ. Станала е на 29 юли 1014 г. Заради нечуваната си жестокост Василий ІІ получава прозвището Българоубиец. Самуил умира на 6 октомври 1014 г., два дни след като при него пристигат чудовищните върволици на ослепени бойци.

През целия си живот Самуил се съпротивлява срещу Византия. Успява да върне голяма част от българските територии и да ги разшири – по негово време средновековна България е била най-голяма, макар и временно. Постоянното му противоборство с Василий ІІ и борбата му за независима и силна България обаче завършват злощастно и поставят началото на края на Първото българско царство.

През 1009-1013 г. Самуил издига мащабно дървено укрепление с дължина 8 км, започващо от планината Беласица, на юг от с. Ключ и до Огражден на север. Това е било единственото място в района, през което ромеите са могли да нахлуят с войски към вътрешността на държавата. Царят решил да затвори клисурата с преградни стени.

При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред тези укрепления. Българските войски многократно отбиват опитите на византийците да превземат преградата с фронтално нападение. Един от предводителите на византийските отреди тръгва в обход на укрепленията по планинските пътеки към билото, успява да намери път към българските позиции и напада в гръб войниците на Самуил, докато Василий ІІ ги атакува фронтално. Изненадани, българите са разгромени, голяма част от войниците са пленени. Самият Самуил е ранен, но престолонаследникът Гаврил Радомир го спасява, като го качва на седлото на собствения си кон и го отвежда в укрепения град Прилеп.

След поражението при Ключ обаче Гаврил Радомир бързо успява да организира оцелелите български сили и да неутрализира по-нататъшното настъпление на византийците. Любимецът на император Василий II попада в устроена от Гаврил Радомир засада и пада убит. Това вбесява до такава степен императора, че той нарежда да бъдат ослепени пленените 15 000 български войници като на всеки 100 е оставен един с едно здраво око, за да води другите по пътя към дома. Когато ослепената войска достига Преспа, гледката така поразила Самуил, че той получава сърдечен удар и два дни по-късно умира.

Допринасяйки за падането на България под византийска власт, Беласишката битка се отразява и върху съдбата на сърбите и хърватите, които са принудени да признаят върховенството на византийския император след 1018 г. Така  Византийската империя възстановява границите си от Дунав до Пелопонес и от Черно до Адриатическо море.