ЗА СЪБИТИЯТА В ДОКСАТ ПРЕЗ 1913 Г., ЗА ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ВАСИЛ ДЕЛОВ И КЪРДЖАЛИЙСКИТЕ ПРОСТОТИИ
Само в една от книгите на проф. Л. Милетич се споменава за събитията в с. Доксат от лятото на 1913 г. Текстът е приложен в посочения по-горе сборник за гръцкия варваризъм и наскоро Вие имахте възможност да се запознаете с него и в оповестения цялостен текст на книгата. Тук ще предложа на вашето внимание само откъсите за Доксат, тъй като те имат отношение по темата:
„…Гърците обвиняват българите за извършени жестокости в Сяр, в Демир Хисар и в Доксат. Ала в тези местности българските войски действуваха не от жестокост, нито от чувство на отмъщение, – макар че гърците нищо не пропуснаха, за да ги предизвикат, – но само вследствие на въоръжения бунт на гръцкото население и на андартите, които в боеве ред бяха открили огън против българските войскови части. Събитията в тази местност се извършиха по един съвсем друг начин от тоя, представен от гръцката версия: близо е часът, в който истината по този пункт ще бъде възстановена.“ …“ Чувствувайки се твърде слаб с измислените си доводи относително разорението на Кукуш, ректорът на гръцкия университет, за да направи по-вероятно своето изложение, е прибягнал до нова лъжа, та прибавя, какво българите уж при отстъплението си са извършили големи жестокости по турските села около Кукуш. За свидетел се посочва отец Gustave Michel от французкия манастир в Кукуш, който с очите си видял ужаси, извършени от българския четнишки войвода Дончо в някои турски села. Ала всичко туй, което тук се приписва на войводата Дончо и на негови четници, не засяга българската войска, а което е най-важно, то се отнася до събития, станали не сега, във войната ни с гърците, а миналата година — през октомври или ноември 1912 год. във войната с Турция, когато особено гърците – и войската им и населението – най-много се отличиха с нечути убийства и обири тъкмо над турското население! Ученият автор умишлено е премълчал датите – фалшифицирал е хронологията, само за да представи стари работи за сегашни.
Ето това е гръцката хитра тактика да се прикриват собствени престъпления и да се клеветят противниците. Ала въпреки това истината вече блесва, и гърците не ще могат я потули със своите викове за български изстъпления в Доксато, Сяр и Демир Хисар. Доказа се, че в Доксато гръцкото население въоръжено се е сражавало с българска войска, че в сражението са паднали множество андарти, и че сетне, когато българската войска е отстъпила, и околното турско население си е отмъстило за миналогодишни гръцки зверства та е плячкосвало и убивало гърци в Доксато.» … «За Демир Хисар знаем, че там, след като се оттеглили българските военни власти, са станали убийства на гърци, когато преди това и същевременно всъду наоколу гръцките войски всред пламналите български села масово са клали и безчестили, (вж. и стр. 43). Така нап[ример] кланетата по Кукушко и Дойранско, между които и страшната човешка касапница в селото Аканджали са извършени по-рано от изстъпленията в Демир Хисар и Доксато. Убийствата в Демир Хисар се падат на 25 юни, когато преди това — на 23 и 24 същия, месец хиляди българи са изклани или живи изгорени в дойранското село Аканджали (вж. по-долу прилож[ения] док. № 18 и след[ващите]). Гръцката кавалерия е убивала и съсичала жени и малолетни деца от двата пола в кукушкото село Гавалянци вече на 20 юни! Убийствата в Демир Хисар се падат на 25 юни, когато преди това — на 23 и 24 същия, месец хиляди българи са изклани или живи изгорени в дойранското село Аканджали (вж. по-долу прилож[ения] док. № 18 и след[ващите]). Гръцката кавалерия е убивала и съсичала жени и малолетни деца от двата пола в кукушкото село Гавалянци вече на 20 юни! Подробностите за това в приложения тук док. № 18 и фотографичните снимки на едно съсечено момче от Гавалянци, Мито Колев, доказват това. И в Патарос и Сурлево избиването на българите е станало по-рано от 25 юни (вж. № 5). Та изобщо по цяло Кукушко, Дойранско, Гевгелийско, Серско и Зиляховско вече между 19 и 23 юни стотини села са опожарени и с хиляди невинно население е избито от гърците. Един холандски мисионер е узнал, че гърците са убивали български младежи от 10 год. нагоре, че са стреляли с топове върху бягащото население от Гевгели, че масово са избивали невинни българи в Сяр и пр. (вж. док. № 36). С това се съгласяват напълно и показанията на бежанците, изложени по-долу: в Сяр и в околните гръцки села вече на 23 и 24 е имало общо гонение на българите (вж. № 47-52). И жени са били клани в Девическата гимназия в Сяр, където били доведени по-рано от 25 юни (вж. № 47, 50 и пр.). И всички тия зверства е ръководил гръцкият серски владика (вж. № 49, 54, 55, 57, 58). Не е чудно, че след всичко туй някои българи в Демир Хисар се озверили и на 25 юни нападнали тамошния подобен гръцки владика. Доксато е пострадало тепърва на 29 юни. Документите, които по-долу следват, потвърдяват всичко гореказано.» … «Като се знаеше у нас посоченият български характер на населението, още при първите известия за отстъпването на българската войска всички изтръпнахме от ужас, и то не защото смятахме гръцката победа окончателна, а защото бяхме уверени, че гърците ще използуват случая да извършат големи варварства над беззащитното българско население. Жестоката им постъпка с малкия български гарнизон в Солун на 17 и 18 юни т. г. беше явен знак, че и мирното българско население всъду зле ще пострада. Страхуването ни още повече се усили, когато от самото начало на войната зачестиха в европейския печат обвинения от гръцка страна заради някакви нечути престъпления, уж вършени от българите над гръцкото население. Известно беше, че войските ни в Солунско и Серско, малочислени и залисани в бързо и ненадейно отстъпление, не могат да мислят за такива насилия, а още по-малко допустимо беше, че те ще вършат насилия над собствения си народ, над жителите на българските села, през които нашите войски са минавали, отстъпвайки на север. Само на юг от Сяр и Драма, гдето в две-три села наши войски се срещнали с враждебно настроеното чисто гръцко население и при особено дръзки предизвикателства от страна на последното, можело е наши войници да се изкарат из търпение, както е бил случай в с. Доксато, гдето гръцкото население е стреляло против нашата войска. Близу е до ума да се разбере, че в първите дни на войната ни с гърците българската войска, която е схващала остъплението си все още като временно и наложено по тактически съображения, не е можела да се озлоби до там, щото да се реши да разрушава дори и чисто гръцки селища, които тя в течение на 8-месечната българска окупация е опазила непокътнати.» (Посочените приложения от проф. Л. Милетич може да прочетете в неговата книга и в споменатия по-горе сборник.)
На 17 май 1913 г. е подписан Лондонския мирен договор, с който се слага край на Балканската война. Предстои съюзниците от Балканския съюз – България, Сърбия, Гърция и Черна Гора да разпределят освободената след войната с Турция територия. Но «съюзниците-разбойници» (думите са на поета Любомир Бобевски) съвсем нямат намерение да делят лесно завоюваната си плячка с изнеслата на плещите си основна тежест на войната България, независимо от това, че имат договорености, а освен това са окупирали предимно територии, в които живее само българско население. След подписването на насочената срещу България Тайна военна конвенция между Сърбия и Гърция на 19 май 1913 г., Гърция прехвърля големи части от намиращите се извън гръцката армия убийци-андарти в Южна Македония и Тракия. Нито Сърбия, нито Гърция имат намерение да се съобразяват с подписаните българо-сръбски и българо-гръцки договори, залегнали в основата на Балканския съюз, но изчакват въпреки готовността си, първата стъпка да бъде направена от България. И тази стъпка не закъснява. Българският монарх Фердинанд Сакскобургготски на 16 юни 1913 г. дава заповедта да бъдат нападнати и изтласкани от завладените български територии гръцки и сръбски войски.
Лошо водената Междусъюзническа война довежда страната и народа ни до първата национална катастрофа.
Един важен и характерен епизод от тази война са събитията в село Доксат (срещащо се в литературата и като малко градче), намиращо се между Драма и Кавала. В него живее предимно гръцко и турско население. Там са съсредоточени стотици убийци-андарти имащи дългогодишен опит да се сражават само с мирно население от жени, деца и бабички, но не и с редовна войска. За това има безброй сведения в архивите. Бих си позволил да Ви посъветвам да се поразровите в съхраняваните там документи, а да не вярвате на гръцката и сръбската история, които са базирани на фалшификации, митологически разкази и народни песни и предания. (Какво ще кажете в случая – нали са „много сериозни“ гръцките и сръбските учени книги!?)
Провокациите, които извършват андартите срещу разположената в този район 11 пехотна дивизия, командвана от генерал-майор Васил Делов са прекратени и жестоко наказани според военните правила, като са взети и пленници. В дивизията служат български турци и българо-мохамедани, които изпълняват своя войнски дълг като български войници. По нареждане на генерал Делов, преди да се изтегли дивизията, на турското население са предадени пленниците и им е раздадено конфискуваното от гръцките андарти оръжие, за да се запази от нови гръцки провокации. Осигурена им е прехраната. Тези действия на генерал Делов довеждат до запазването на живота на мирното турско население и то в един момент, когато редовната турска армия и башибозук нарушават Лондонския мирен договор и преминават определената граница и започват жестоки кланета, изнасилвания на жени и деца и гонения на мирното българско население.
От своя страна въоръженото турско население на Доксат си отмъщава, както на пленените андарти, така и над мирните си съселяни гърци.
След разпространените лъжи и фалшификации от гръцка страна Карнегиевата фондация изпраща анкетьори, които да установят истината за българските жестокости над мирното гръцко население. Заключенията на Карнегиевата анкета са, че става дума за мними, т.е. измислени български жестокости. За развитието на събитията в Доксат ще имате възможност да се запознаете от първоизвора – частта от анкетата, отнасяща се до Доксат и разказите на очевидци и участници. Двата тома с материалите на Карнегиевата фондация ми бяха подарени от ръководителите на фондацията, за което им изказвам моята благодарност.
Прилагам и текстовете на документите и техните факсимилета, свързани с командваната от ген. Васил Делов дивизия, съхранявани в Държавния военно-исторически архив във Велико Търново.
Смятам, че всеки читател, бил той непредубеден или предубеден, може сам да си направи изводите, след като се запознае с приложените по-долу документи и материали.
Искам да допълня, че по тези събития няма да намерите нищо писано в българската историография, но за разлика от нея гръцката и турската историография и пропаганда продължават да бълват лъжи и инсинуации. Дори напоследък един американски лъжеисторик, турски ибрикчия, публикува изследването си, изградено на непрофесионално тълкуване на историческите извори, за вековния геноцид над турците, без дори да спомене и дума за хуманната постъпка на българския генерал Васил Делов. Но и в случая си заслужава да си спомним народната мъдрост, че който плаща, той поръчва и музиката.
Но вероятно ще се запитате къде тук е проблемът с генерал Васил Делов?
През октомври 2012 г. общинските съветници от ДПС отхвърлиха предложението генерал Васил Делов (1861, Котел – 1938, Пловдив), освободителят на Кърджали и на Източните Родопи, посмъртно да бъде удостоен със званието почетен гражданин на Кърджали. Вероятно те не са знаели и за действията му в защита и спасение от гръцките злосторници и убийци на турското население и българите-мохамедани!? Но като не знаят, както казват хората – да питат и да четат! Нали така ни съветваше един от главните кръстници по време на възродителния процес – „Четете историята!“
Та в заключение отново искам да подчертая, че генерал Васил Делов е не само освободителят на Източните Родопи, но и българския военоначалник-хуманист, спасил и турското население от гръцкото отмъщение и жестокости и то в момента, когато турските пълчища отново са настъпвали и безчинствали в българска територия. Французите казват – „На война, като на война!“ Но това не означава, че и на война трябва да загубиш човешкия си образ и същност. Генерал Делов е именно такъв пример на войнска доблест и човещина! А по отношение на ДПС, какво да кажа, то достатъчно е казано от нашите родни политикани и пишманнационалисти, но ще си послужа с думите на един от нашите възрожденци, който ДПС и техните подлоги искат да извадят от учебниците по история и литература – „Плюй и отмини!“
Цочо В. Билярски
* * *
ДРУГИТЕ БАЛКАНСКИ ВОЙНИ
ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФОНДАЦИЯ „КАРНЕГИ“, ОТ 1913 ГОДИНА В ИСТОРИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА С НОВ УВОД И РАЗМИСЪЛ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННИЯ КОНФЛИКТ НА ДЖОРДЖ Ф. КЕНАН.
СОФИЯ, 1995 Г.
Издание на Фондация „Карнеги“ и Фондация „Свободна и демократична България“, издадена на български език с разрешение на г-н Мортън Абрамовиц, президент на Карнегиевата фондация за международен мир, превод на Гочо Чакалов със съдействието на Димитър Чакалов. Изданието е спонсорирано от Фондацията „Свободна и демократична България“ и нейните учредители Ивон и Джон-Димитър Паница.
Международната Карнегиева анкетна комисия, която публикува доклада си през 1914 г. е в състав д-р Йозеф Редлих, професор по държавно право във Виенския университет (Австро-Унгария), барон д`Естурнел дьо Констан, сенатор и Жюстен Годар, юрист и член на Камарата на депутатите (Франция), д-р Валтер Шюклинг, професор по право в Марбургския университет (Германия), Франсис У. Хърст, редактор на „Икономист” и д-р Х. Н. Брайлсфорд, журналист (Великобритания), професор Павел Милюков, член на Руската дума (Русия) и д-р Самуел Т. Дътън, професор в Тичърс колидж на Колумбийския университет (САЩ).
Из ГЛАВА ІІ
ВОЙНАТА И МИРНОТО НАСЕЛЕНИЕ
(Автор на главата е Х. Н. Брайлсфорд)
2. ПОВЕДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА ВОЙНА
Обвиненията, предявени от гърците срещу българите, са вече до болка познати на всеки читател от вестниците. За разлика от българите гърците приеха на своя земя много военни кореспонденти, докато България бе изолирана и нейните телеграфни връзки бяха прекъснати. Ясно е, че някои от тези обвинения са силно преувеличени. Например вестник ,,Le Temps“ съобщи за убийството на гръцкия владика в Дойран. Два месеца по-късно ние го видяхме жив, здрав и енергичен. Заупокойна молитва беше отслужена и за гръцкия владика на Кавала; но неговото паство го посрещна отново в този град, когато ние бяхме в Солун. Кореспондентът на същия френски вестник заяви, че лично той присъствал на погребението на архиепископа на Серес, зверски обезобразен, преди да бъде убит (Писмо, изпратено от Ливоново на 23 юли). Тези убийствени страхотии ни най-малко не попречиха на този висш духовник да изпълнява и до ден-днешен най-редовно свещеническите задължения.
След като отхвърлихме тези случаи на явно изопачаване на фактите, пред нас остава все пак едно тежко обвинение, което почива на безспорни доказателства. Вярно е, че малкият град Доксат е бил опожарен и че в него са извършени убийства по време на едно българско нападение. Вярно е, че град Серес бил опожарен също по време на българско нападение. Вярно е също така, че голям брой цивилни граждани, включително владиката на Мелник и Демир Хисар, са били убити или екзекутирани от българите. Задачата на Комисията беше да се сравнят показанията и доказателствата, дадени от двете страни във връзка с тези събития, и да се оформи становище относно обстоятелствата, които ги обясняват до известна степен. Гръцките обвинения съдържат по същество известна доза истина, но в никакъв случай не излагат цялата истина.
Когато трябва да оформим мнение или становище относно поредицата от изстъпления, съпътствали българското оттегляне от Югоизточна Македония, необходимо е да си припомним обстоятелството, че българите действат като окупационна власт в един район е преобладаващо гръцко и турско население. Българските гарнизони са малки и при избухването на Втората балканска война те се оказват разположени във враждебна страна. Гръцкото население по тези краища е богато и много патриотично настроено. В някои от гръцките центрове съществуват въстанически организации (така наречените андарти). Събрано било оръжие, а няколко опитни ръководители на чети са се намирали в нелегалност, готови да поведат местното население. При съществуващите условия всичко това е похвално по отношение на гръцкия патриотизъм; гръцкият народ се е намирал тогава в положение на война с българите и по-предприемчивите и по-смелите между гърците възнамерявали да се включат като спомагателни сили към гръцката армия за изгонването на българите от тяхната страна. От национална гледна точка това бе тяхно морално право. Някои дори биха казали, че това е техен национален дълг. Но също така е явно, че в местата, където са срещали съпротивата на въоръжено гражданско население, българите са имали право да вземат предпазни мерки срещу него. На много места обаче тези мерки далеч надхвърлят границите на законната отбрана или на допустимата отплата.
КЛАНЕТО В ДОКСАТ
Доксат е бил преди войната благоденстващ провинциален град, разположен между Драма и Кавала в центъра на богат тютюнопроизводителен район. Градчето имало голямо училище и измежду неговите 2700 гръцки жители се срещали няколко състоятелни и добре образовани фамилии. Хората се гордеели със своя елински произход и образували заедно с две съседни села компактен гръцки остров сред селско население, съставено почти изключително от турци. Един член на нашата Комисия посети развалините на градчето. От неговите 270 гръцки къщи само тридесет сгради са останали незасегнати. Достатъчно е останало от стените на сградите, за да се види, че този малък град е бил добре построен и богат. Също така личи, че пожарищата са нанесли огромни материални щети на неговите жители. Броят на убитите според турците възлиза на 600 души (а първоначално се е казвало, че те са 2000). На нас ни бе изпратено извлечение от официален гръцки доклад, в който се посочва цифрата 500 убити, чийто брой е установен от външни наблюдатели.
Голяма част от хората, вдигнали се на оръжие, са били цивилни лица. Над 100 жени и деца са избити в една-единствена къща и това клане е извършено варварски. В приложение „В14“ публикуваме писмо, в което капитан Кардейл, британски офицер на служба в гръцката флота, описва състоянието, в което е намерил това градче при посещението си наскоро след извършените убийства.
В приложение „В“ са дадени сведения на българи, взели участие в събитията в Доксат. Г-н Добрев, който бил управител на Драма и се е ползвал с добро име сред гърците поради хуманното си отношение към тях (вж. Гръцката брошура „Българските жестокости“, стр. 49), разказва цялата история с очевидна откровеност (Приложение „В16“). Гвардейският капитан Софрониев, който командвал два кавалерийски ескадрона в действията срещу Доксат, описва откровено своето участие в събитията. Той ни показа доклади на неговите патрули, написани с молив на официални бланки (вж. Приложение „В15“). В своите показания поручик Милев описва извършеното от пехотата, а подполковник Бърнев обяснява своите бойни разпореждания (вж. Приложение „В 16а“ и „16б“). Тези четири показания не оставиха у нас никакво съмнение, че гърците са организирали много силно военно движение сред местното население, че Доксат е бил един от неговите центрове и че неколкостотин въоръжени мъже са били съсредоточени в градчето. Провокацията за тези събития е дошла не само от разюзданото и варварско избиване, извършено от гърци спрямо мирното мюсюлманско население, но и от едно успешно нападение срещу български конвой, извършено близо до Доксат. Следователно съществува достатъчно оправдание за дадената заповед от българския щаб да се атакуват гръцките въстаници, съсредоточени в Доксат.
От доклада на капитан Софрониев се вижда, че неговите хора са срещнали упорита съпротива от гръцките андарти и че един от неговите ескадрони е загубил 17 убити и 24 ранени по време на атаката. При нападението, с което той окончателно успял да ги разпръсне, капитан Софрониев смята, че неговите хора са убили най-малко 150 гърци, а може би и двойно повече. Той ни уверява, че всички те са били въоръжени.
За нас е твърде трудно да повярваме, че една нередовна и неопитна военна сила може да се противопостави на кавалерия с такава упоритост, за да оправдае толкова жертви. Освен това при атаката е била ранена и една жена (вж. Приложение „В16“). Капитан Софрониев заявява, че неговите хора са взели също военнопленници. Той ги поверил на турски селяни, надошли от съседните села – хора, изпълнени е омраза към гърците поради техните изстъпления. Той разрешил на тези турци да се въоръжат с оръжието на победените гръцки въстаници. Всъщност той е можел спокойно да разпореди избиването на тези военнопленници. Турците отправиха тежки обвинения срещу гърците, които бяха дошли в Доксат заедно с българската войска с цел грабеж и отмъщение.
Кавалерията действала извън населеното място. В него влязло само едно пехотно поделение – главно от българи-мюсюлмани (помаци). Според г-н Добрев, който явно е по-откровеният свидетел, когато един склад с патрони избухнал в селището, поделението изпаднало във възбуда и започнало да избива безразборно всички жители, които срещали на улицата, включително и деца. Поделението за щастие останало твърде кратко време в Доксат.
Поручик Милев приписва това клане на местните турци и заявява, че двама от тях били екзекутирани заради престъпленията им. Според него убитите от неговите войници жители били въстаници.
Не можем да си обясним това несъответствие. Ясно е обаче, че систематичното избиване е извършено от местните турци, оставени да се разпореждат на това място цели два дни. Те ограбвали, опожарявали и избивали, като не пожалили дори жените, потърсили убежище в къщите на приятелски настроени турски семейства. До този момент съществува много малка разлика между описанието на тези събития, дадено от капитан Кардейл, което се основава на местни гръцки източници и показанията на нашите български свидетели. Това, което сами чухме в селото няколко седмици по-късно, съвпада с това, което ни съобщи капитан Кардейл. След ожесточено сражение българските войски започнали да избиват хора от мирното население. „По-голямата част от избиванията – както казва капитан Кардейл, – бяха извършени от турците.“ Без да го приема за пълна истина, той цитира изказване на част от останалите живи жители, че турците действали по „нареждането“ и „подстрекаването“ на българските офицери. Установяваме, че той не е получил никакво убедително доказателство за това твърдение, нито пък се е срещнал с човек, който лично да е чул или да е виждал български офицери да дават нареждане за убийства. Ето защо това обвинение може да се отхвърли като неоснователно. Но въпреки това част от отговорността за тези избивания пада върху българските офицери. Те са въоръжили турците и са ги оставили да контролират селището. Трябвало е да знаят какво ще последва. Използването на турски башибозуци като съюзници срещу беззащитни християнски селяни представлява престъпление, за което в някои случаи носят вина и гърци, и сърби, и българи. Никой офицер в балканска страна не може да предприеме такава стъпка, без да предвиди последствията.
Справедливо е да се отбележи, че българите са попаднали в трудно положение. Те не са имали възможност да окупират Доксат с постоянен гарнизон, тъй като били застрашени от гръцки колони, приближаващи от няколко посоки. А да се оставят турците невъоръжени, е равностойно те да бъдат изложени на гръцки издевателства. От друга страна, да се въоръжат турците, означава да се осъдят гръцките жители на избиване. В случая е извършена една заслужаваща порицание грешка при условия, които дават възможност само на един избор между две злини. Като подчертаваме тежката отговорност, която пада върху българските офицери за тази катастрофа, ни най-малко не се колебаем да заключим, че клането в Доксат представлява турска, а не българска жестокост.
* * *
ПРИЛОЖЕНИЕ „В“
ДОКУМЕНТИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ГЛАВА II
ПОВЕДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ ВТОРАТА ВОЙНА
А. Събитията при Доксат
14. ПОКАЗАНИЯ НА БРИТАНСКИЯ МОРСКИ КАПИТАН КАРДЕЙЛ, ПРЕПЕЧАТАНИ ОТ „NATION“ ОТ 23 АВГУСТ 1913 Г.
„Драги Касавети,
Получих вчера твоята телеграма и ми бяха необходими 24 часа, за да обмисля какво да ти отговоря. Това, което докладвах от видяното в Доксат е било толкова силно изопачено от репортери и други хора, че, естествено, аз съм вече твърде предпазлив, когато трябва да кажа каквото и да е. Разбира се, това не се отнася до твоя случай. Както би могъл да си представиш, ужасите на това кърваво място са ме поразили толкова, че мразя да говоря за тях. Тъй като ти ме молиш за това, аз ще ти кажа всичко, което видях, и ти давам разрешение да публикуваш цялото мое писмо или желана част от него.
Отидох до Кавала непосредствено след като българите бяха опразнили града; няма нужда да ти пояснявам какви бяха моите задължения при тази обстановка. Действах по заповед на гръцкото правителство, на което, както знаеш, служа в момента. При пристигането ми чух много страшни неща в Доксат. Говореше се, че почти всички жители са избити от българските войски, преминаващи през града при отстъплението си. Може би ще ме разбереш, че след като един човек като мен е преситен от най-различни измислици, а от друга страна, като знам, че войната не се води с кожени ръкавици, не вярвах на всичките тези слухове и ми се струваше, че се е касае чисто и просто за опожаряване на града от оттеглящите се българи и може би с няколко неприятни инцидента, при които са убити хора извън въоръжените сили при възбудата на едно подобно отстъпление. Обаче ранените и осакатените хора, които бяха пренасяни в Кавала от Доксат всеки ден и след като чух някои подробности от обективни хора от всички националности в Кавала, реших да отида в Доксат и сам да видя какво се е случило там. Взех един файтон и отидох там, придружен от един гръцки морски офицер, един гръцки гражданин от Кавала и моите гръцки телохранители angeliophores. Разстоянието е около 17 мили. Не съм го мерил точно по картата, тъй като понастоящем нямам карта у себе си. Пътувахме около 3 часа и половина. Изглежда че българите са напуснали Кавала набързо, тъй като не бяха развалили и взели със себе си палатките, които видяхме покрай пътя на няколко мили от Филипи.
Във всяко от селата, през което минахме по пътя за Доксат, намирахме някои окаяни, останали живи след масовото избиване, които бяха бездомни, но не искаха да се върнат в своите разрушени домове след всичко, което бяха преживели. Пристигайки в Доксат, намерихме град на мъртвите – всичко опожарено и опустошено и с такъв мирис на кръв и разлагащи се тела, който надявам се никога няма отново да почувствам в живота си. Дори пет минути, преди да влезем в града, докато се движехме през равнината, на някои места миризмата беше непоносима. В тази равнина имаше купища от тела, покрити с тънък пласт пясък, които останалите живи жители на Доксат се бяха опитали да укрият с оглед запазване на санитарните изисквания, но оживелите очевидно са били твърде малобройни, за да могат да извършат добре тази работа, и телата всъщност не бяха истински погребани. При влизане в Доксат намерихме хора, които все още живееха сред развалините на своите бивши домове и се опитахме да разберем какво се е случило, фактически цялата гръцка част на града бе опожарена и ние навсякъде по улиците видяхме обгорени останки от човешки тела. Оказало се е невъзможно да се извършват погребения в самия град, за да се справят с този проблем, хората заливали телата с газ.
В някои от градините и дворовете видяхме гробове на деца, всеки от тях с малко диви цветя, но изглежда хората са погребвали единствено децата си. Горките хора! След целия този ужас човек просто се чуди как са могли изобщо да погребат някого. С малки изключения, турският квартал не беше пострадал от пожара. Според това, което чух от оживелите жители на града, в този квартал са се извършили голямата част от убийствата. Видях много стаи, на които подовете бяха напоени с кръв, а килимите, чергите и възглавниците бяха покрити с кръв и с останки от човешки тела. Плочите на дворовете на тези къщи бяха изцапани с кръв. Говори се, че повечето от тези, които били убити в дворовете, всъщност били убити с камъни. Останалите живи граждани на Доксат ни показаха една къща, заобиколена с висока стена, която огражда един двор и лозе, където са били убити известен брой гърци. Петна от кръв имаше навсякъде – както в двора, така и в градината. Там намерихме мотики и други земеделски сечива, изцапани с кръв, и кървави стъпки, които водеха до една барака. Според останалите живи жители тук жертвите са били настигнати и избити. Къщата и районът около нея принадлежал на един турчин, който, като чул, че има възможност да бъдат извършени масови убийства, съобщил на гърците, че предлага убежище за техните жени и деца. Над 120 души са били събрани в неговата къща. Той и няколко от неговите сънародници, по указание на един български офицер, избили всички свои гости. Разбира се, всичко това са сама сведения, които чух от останалите живи жители. Аз мога да кажа в резултат на моите лични наблюдения, че мястото изглеждаше като кланица, независимо кой е извършил това дело. Всъщност лозето, дворът и къщата ми напомняха силно нанриказките, които сме чели за убийствата в Каунпур.(Касае се за масово избиване на мъже, жени и деца в Индия от Нана Сахиб през 1857 г. – Б. пр.) Навсякъде се намират места, които миришат на кръв. Без да искам да бъда сензационен, този малък град наистина миришеше на кръв. Казаха ни, че българската кавалерия, която навлязла в града, посякла някои от неговите жители и че пехотата, която дошла след кавалерията, убила всички, които се намирали по улиците. Истинската голяма част от убийствата обаче били извършени от турците, подстрекавани от българските офицери. Не мога да кажа до каква степен това е вярно, тъй като не съм видял това със собствените си очи. Има обаче едно многозначително обстоятелство, а именно, че турският квартал не е бил опожарен. Много малко турци са били убити, а също така всички местни турски жители са избягали от града, а техните къщи до този момент са незасегнати, макар и опръскани с кръв, което представлява доказателство за невероятни жестокости. Мога да ти дам повече подробности относно сведенията, които получих за извършените жестокости, но право да ти кажа, има някои неща, за които ми е много трудно да говоря. От мен поискаха да изчисля колко души са били убити в Доксат. Такова нещо е невъзможно, тъй като много от тези, които се предполагаше, че са убити, междувременно се оказаха живи, тъй като се успели да избягат по време на масовите убийства. Но ако се опитам да направя някакво изчисление на базата на броя на телата, които видях, както и на купищата от обгорени останки от човешки тела и от това, което можеше да се види след извършените убийства в градините и в дворовете, струва ми се, че броят на убитите е бил не по-малко от 600 души, а може би много повече, и че голяма част от тях са били жени и деца.
С най-любезни поздрави, искрено твой
Хюбърт Кардейл
Хотел „Империал“, Атина,
4 август 1913 г.“
15. ПОКАЗАНИЯ НА КАПИТАН СОФРОНИЕВ ОТ ГВАРДЕЙСКИЯ ПОЛК.
„Командвах два ескадрона от македонската кавалерия, което представляваше войскова част от войници главно от запаса. На 10 юли, докато бях на гарнизон в Отолигос на около 20 км от Доксат, изпратих разузнавачи, които да ми докладват за състоянието на района. Те съобщиха, че последната част от нашите войски, които се връщали от Кавала, са били обстрелвани от селяните в Доксат, някои от които носели гръцка униформа. Тези гърци убили много от нашите хора и успели да плячкосат обоза. Конните каруци успели да избягат, обаче тези, които били теглени от волове, са заловени от гърците и плячкосани. Изпратих подпоручик Писаров с 30 войници да разбере какво става в Доксат и да възстанови реда там. След това един от моите изпратени преди това разузнавачи се върна от своята втора задача и съобщи, че срещнал голям брой гръцки въстаници, които напредвали от Кавала. Той научил от турски селяни, че тези гръцки въстаници се командват от гръцки офицери. Те убили всички български и турски селяни, които заловили по пътя си. Моят разузнавач видял обезглавени жени и деца, чиито тела, били разсечени. Имало голяма паника сред населението в района. (Ние видяхме оригиналните бележки на доклада на този разузнавач, написани с молив.) Подпоручик Писаров съобщил, че гръцките войски са разположени близо до развалините на моста при Александра. Гърците безмилостно убивали мъже, жени и деца. Доксат бил окупиран от два гръцки батальона и планински оръдия се насочвали от Вълчица. Подпоручик Писарев помогнал на местното българско и турско население да избяга своевременно (видяхме оригиналния текст на неговия доклад). След това докладвах на командира на моята дивизия, генерал Делов. Той ми заповяда да отида веднага в Доксат и да арестувам виновните, както и да възстановя реда. Тръгнах през нощта на 13 юли, но загубих пътя в тъмното и при изгрев слънце се намерих между Дойран и Доксат. Имах два кавалерийски ескадрона с около 250 души. Неприятелят веднага откри огън и трима разузнавачи, които бях изпратил да разузнаят за неговите позиции, бяха убити. Най-силният огън идваше от покрайнините на Доксат. Равнината беше почерняла от хора, които търсеха да намерят закритие от стрелбата. Изпратих един ескадрон към Доксат, а другият ескадрон под моя команда продължи настъплението си към Дойран. Стрелбата продължи около два часа. От моя ескадрон бяха убити 17 души и 24 ранени. Най-накрая проведохме саблена атака. Неприятелят, напълно въоръжен, запази спокойствие и изчака атаката им. При тази атака убихме най-малко 150 души, а може би дори и 300. Много от тях се предадоха. След това чух, че гръцка колона от село Вълчица настъпвала към Алистрати. Реших да се оттегля и побързах да се съединя с колоната на подполковник Бърнев. Оставих турците, които набързо пристигнаха от съседните села, да пазят моите пленници и им казах да разоръжат хората в Доксат и да поддържат реда. Те се въоръжиха с пушки и патрони, главно „Мартини“ и „Грас“, взети от убитите гърци. Преди това не сме имали установени отношения с тези турци, но те винаги ни помагаха с ценни сведения. На следващия ден, 14 юли, водихме бой, за да дадем възможност на селяните бегълци да достигнат до планините. Турците, бягащи от Доксат, ни казаха, че гърците убили всички българи и турци, които намерили в селото. Питах ги защо тези българи и турци не са избягали навреме. Отговориха ми: „Защото се занимавахме с грабежи и с отмъщение.“ Моите разузнавачи ми съобщиха този ден, че нещо страшно се е случило в Доксат. Турците започнали да убиват, а след това гърците дошли и започнали да избиват турците. Полето било покрито с мъртви човешки тела. Следващия ден, 15 юли, гърците разрушили българското село Гиреджик. Селяните не могли да избягат и били избити почти всички. Трима или четирима успели да избягат и те съобщиха какво е станало в селото.“
Капитанът заяви, че лично той не бил вътре в Доксат. Вероятно някои от неговите пехотинци са влезли в града, но това той не може да потвърди със сигурност. Той даде честна дума като офицер, че хората от неговите два ескадрона не са убивали.
От едно писмено показание на капитан Софрониев ние взимаме следния пасаж:
„Когато се върнах в околностите на Доксат [след като атакувах една далечно разположена част от въстаници] към 2,30 ч. следобед, видяхме турците, които, избягали преди, сега се връщаха в селото в състояние на крайна възбуда. Тъй като нямахме никакво време на разположение, наредихме им да съберат пушките, разпръснати наоколо. В този момент видяхме как селото пламва в огньове. Не знам кой причини тези пожари.“
16. ПОКАЗАНИЯ НА Г-Н ЖИВКО ДОБРЕВ, ГРАЖДАНСКИ УПРАВИТЕЛ НА ОКРЪГ ДРАМА.
Населението на окръг Драма възлиза на 18 000 души, от които 13 000 са мюсюлмани – 3000 от тях са помаци, а останалите – турци. Доксат и две от неговите съседни села представляват гръцки оазис в компактна маса от турско население, с което винаги са съществували конфликтни отношения. По този начин Доксат естествено се превърна в център на гръцкото въстаническо движение срещу турците. През време на Първата война, във втората половина на октомври, гърците в този район, които се държаха като наши съюзници и бяха под закрила на нашите войски, започнаха да извършват актове на отмъщение срещу турците, като убиваха, плячкосваха и изнасилваха. Администрацията, организирана от хора сред местните първенци, главно гърци и по-специално епископа, твърдят, че не знаели за всички тези жестокости. Увеличиха се апетитите за грабежи и гърците започнаха да изискват от турците декларации, че им отстъпват земите си. С оглед да окаже защита на законните интереси на тези турци, българското правителство публикува общо постановление, с което се анулираха всякакви договори, отнасящи се до прехвърляне на земя по време на войната. Аз пристигнах в Драма на 3 декември, макар че този град всъщност бе превзет на 5 ноември. Твърде късно бе, за да мога да предотвратя несправедливостите, които са били извършени срещу турците, но аз им върнах джамиите, въпреки протестите на гърците, и им помогнах да си възвърнат част от откраднатите стоки.
На 8 юли българските официални власти напуснаха Кавала и градът остана без редовна администрация цяла седмица. На 10 юли изпратих разузнавачи, които да ми докладват какво се извършва в Кавала. При това разузнаване един от нашите войници бе убит, а другият – ранен в Доксат. Изпратих по-голям отряд на 11 юли, около 30 души, и по този отряд също бяха стреляли от Доксат. През нощта на 11 юли един по-голям отряд, съставен от два ескадрона кавалерия, две роти пехота и четири оръдия беше изпратен в същата посока. [Забележка: Тук има несъответствие между датите, дадени от капитан Софрониев и от г-н Добрев. Верни са датите, дадени от капитан Софрониев.] Всъщност в Доксат имаше истинско въстание, чиято цел беше да се откъсне Драма от крайбрежието. Кавалерията обкръжи Доксат. Пехотата бе посрещната със залп, след което командирът заплаши, че ще си послужи с артилерия и поиска градът да се предаде. Когато артилерията откри огън, около 500 до 600 въоръжени мъже с местното население започнаха да бягат. Нашата кавалерия ги преследва. Селото бе запалено от нашите снаряди и по едно време се чу огромна експлозия, като че ли някой склад с боеприпаси бе засегнат от пожара. Експлозиите продължаваха да се чуват в продължение на един час. Българската пехота се състоеше главно от мюсюлмани от българското царство. Те се възбудиха много при експлозията на склада и започнаха да избиват безразборно. Възможно е да са били убити и деца. Пристигнах следобеда на 12(13?) юли и открих, че местните турци вървят от къща на къща, като ограбват каквото намерят. Видях една къща с полуотворена врата и в нея имаше убита жена. Къщата явно бе ограбена. Видях турчин, който се бе покачил на една стълба и наливаше газ от един бидон върху къщата, с оглед да я запали. Заповядах му да спре, обаче други турци вършеха същото в други части на града. Отново отидох в Доксат в 2 часа следобед на следващия ден, 13(14 ?) юли. Къщите все още горяха и повечето от хората избягали в съседното село Чаталджа. Тези, които бяха останали в селото, дойдоха да ни посрещнат. Измежду тях имаше жени, една от които носеше рана от сабя на някой от нашите кавалеристи. Заведох я във фермата на г-н Лавалет, където тя получи помощ. В Чаталджа всичко беше спокойно. Кметът на селото и първенците бяха поискали предишния ден да изпратя войници до тяхното село, тъй като въстаниците от Доксат се опитвали да ги накарат да вземат участие в тяхното въстание и ги заплашвали с наказателни мерки, ако не се съгласят. Изпратих 60 войници. По-късно изпратих и полиция на 14(15 ?) юли, за да погребе труповете в Доксат. Полицията изброи 300 трупа. По това време пристигна гръцката армия, която се движеше от Зиляново. Някои от моите полицаи бяха убити от гръцкото население.
16 а. ПОКАЗАНИЕ НА ПОДПОРУЧИК О.З. МИЛЕВ (ПРЕДАДЕНО НА КОМИСИЯТА), БИВШ КМЕТ НА ПЛОВДИВ И ОКРЪЖЕН УПРАВИТЕЛ В СТАРА ЗАГОРА, КОЙТО Е БИЛ КОМАНДИР НА ПЕХОТЕН ОТРЯД, ДЕЙСТВАЛ В ДОКСАТ.
Сутринта на 11 юли един отряд, съставен от кавалерия, пехота и артилерия, тръгна от Драма към Кавала, за да наблюдава движенията на андартите. На 1 км от Доксат бяхме посрещнати с пушечни изстрели. Стрелбата се засили, когато наближихме селото. Изпратихме парламентьори, но гърците отказаха да ги приемат и продължиха да стрелят. Пехотата се разгърна в боен ред и продължи своето напредване, без да стреля. На около 500 крачки от селото дадох заповед да се отвърне на гръцкия огън и по-специално да се стреля срещу училището, което беше щабът на андартите и върху което се вееше гръцкото знаме. Стрелбата продължи два часа, след което андартите напуснаха училището, запалиха го и започнаха да бягат към Кавала. Когато пехотата навлезе в Доксат, установихме, че не всички андарти бяха напуснали селото, защото някои от тях продължаваха да стрелят по нашите войници от гръцките къщи. Започна бой, който продължи до пладне, когато бе сломена съпротивата на жителите на Доксат. Само 27 андарти бяха убити в селото. Останалите успяха да избягат към Кавала и към съседните възвишения.
Жителите на Доксат успяха да евакуират повечето от техните жени и деца, които още на 11 юли заминали за Кавала. След битката българската пехота намери само около 100 жени и деца в селото, които бяха поставени по наша заповед в няколко къщи и дворове и се ползваха със защитата на българските войници срещу местното турско и циганско население, което още от началото на битката бе започнало да опожарява, да граби и да изнасилва жени и момичета. Двама турци бяха хванати на местопрестъплението и бяха веднага екзекутирани от българските войници. Следователно няма никакво престъпление, което да тежи на съвестта на българската армия. Ако в някои изолирани части на селото действително са били убивани жени и деца (селото всъщност представлява една-единствена улица, която е дълга един километър), това е било дело на местните турци и цигани. Впоследствие се доказа, че андартите, подстрекавани от гръцки войници и офицери, умишлено запалили училището, за да могат да изгорят живи 20 българи, които били затворени в него. Това бяха работници, арестувани по полето с вързани ръце и крака, държани от гърците без храна в продължение на 4 дни, когато българските войници ги освободиха.
Армията напусна Доксат в 2 часа следобед, като остави в селото 20 войници да пазят реда.
16 б. ПОЛКОВНИК БЪРНЕВ, КОЙТО РЪКОВОДЕЛ ДЕЙСТВИЯТА СРЕЩУ ЕВЗОНИТЕ И АНДАРТИТЕ ОКОЛО ДОКСАТ, Е ДАЛ СЛЕДНИТЕ ПОКАЗАНИЯ (КОИТО БЯХА ПРЕДАДЕНИ НА КОМИСИЯТА):
Сутринта на 13 юли два ескадрона кавалерия под моя команда, достигнаха околността на Доксат, където намерих и други български части, изпратени със същата цел. На около 800 крачки от Доксат срещнах вестовой със заповеди и донесения. Докато се занимавах с вестовоя, наредих на капитан Софрониев да продължи настъплението по посока на Доксат – Кавала, след което предвиждах да настигна отряда. Забелязах, че околността на селото беше наситена с въоръжени хора, които веднага откриха огън. Ротата, командвана от подпоручик Милев, която напредваше на юг паралелно на нашите части, измени фронта си и се насочи към Доксат предвид на това неочаквано нападение, като сформира боен ред и напредна към селото. Огънят бе насочен срещу тази рота и тя бе сериозно застрашена. Положението изискваше най-напред да се премине към отбрана, след което да последва енергично преследване на андартите. Появяването на кавалерийските ескадрони вся паника сред андартите и те избягаха, като напуснаха своите позиции и потърсиха убежище по височините на североизток от Доксат, където се укрепиха. Междувременно се получиха съобщения, че други войски и андарти са се запътили от Кавала към нас, които от своя страна откриха силен огън срещу нас и ние бяхме принудени да ги атакуваме. Част от тях се оттеглиха към същите височини, откъдето продължиха да стрелят срещу нас. Кавалерията ги атакува и прогони. След преследването дадох заповед да се вземат необходимите мерки за ранените, да се закарат на безопасно място и да бъдат евакуирани по пътя към Бадем-чифлик. Едва бяхме минали Дойран, когато подпоручик Танев изпрати вестовой и ме осведоми, че срещу нас напредвали андарти, идващи от Кавала, че те вече заели височините близо до развалините на Александрос и пътят към Бадем-чифлик е прекъснат. Изпратих бързо капитан Софрониев в тази посока и въстаниците избягаха към Кавала. В този момент получих известие от изпратените от мен разузнавачи, че една гръцка колона напредвала от Вълчица по посока на станцията Ангиста-Алистрати. Виждайки, че тилът ни е заплашен, дадох заповед на отряда да се върне и да заеме първоначалните си позиции (проходът Просечен). Съгласно получените сведения, местните мюсюлмани, подтикнати от чувство на мъст срещу гърците, се отдали на изстъпления до полунощ. Точно това са изстъпленията, които се приписват на българските войници на страниците на гръцкия печат.
Аз отхвърлям всичките обвинения за непристойно поведение на моите войници в Доксат и твърдя, че те са неверни. Българският войник, смятам, е дал всички възможни доказателства за толерантност и дисциплина.
Публ. в Другите Балкански войни. Изследване на Фондация „Карнеги“, от 1913 година в историческа перспектива с нов увод и размисъл върху съвременния конфликт на Джордж Ф. Кенан. София, 1995 г., с. 73-78, 269-274.
ДОКУМЕНТИ:
Документ № 1
30 юни 1913 г.
Щаб с. Зърново
Коменданта на Драма с № 26 донася, че никакви гръцки войски няма освен андарти в Доксат. Н[ачални]ка на Просеченската колона донася, че двата взвода изпратени в рекогносцировка по посока Алистратик, височината 150 и Вакъв – Кьой донасят, че далеч от тези села няма никакъв противник; също – в с. Порна. Тук там стреляли андарти.
До щаба на 2-а армия, копие Действующата армия с № 3494 се донася, че в долината на Правешко, Ангиста, чак до Серес гръцки войски няма, а само андарти. Моли се за изпращане действующ полк, съвместно с него да се завладее Серското поле. Главната гръцка маса е на десния бряг на Струма. Моли се за една планинска батарея. Рекогносцировочен отряд към Доксат. С № 5758 от Щаба на армията се предлага нашата дивизия да не се оттегля по на с[еверо]-з[апад] от сегашното положение, защото би изложило фланга на генерал Сарафова от към Мелник. Трябва да се държи заплашително положение против фланга на противника и да привлича част от силите на противника.
Началник на 11-а дивизия: Полковник Делов
ДВИА, ф. 744, оп. 2, а.е. 4, л. 49. Оригинал. Ръкопис.
Документ № 2
1-ий юлий 1913 г.
Щаб бивак с. Зърново
Майор Бърнев с № 24 телеграф[ически] докладва за действията на рекогносцировочния отряд в с. Доксат, описан в телеграма № 3523 до Щаба на Армията със съдържание: Противника – андарти и около 200 души пехота с артилерия и кавалерия настъпват от Алистратик за Просечен, Драма. Дребни непр[иятелски] части се движели през Боз пл[анина] към Калапот. Изпратения рекогносциров[очен] отряд към с. Доксат превзел селото избил андартите. Употребена е и артилерия. Подпалило се селото, турското население помагало. В много от горящите къщи избухвали бомби и бойни припаси. Към Бадемли чифлик нямало никакви войски, а в Кавала имало само няколко моряка.
Началник на 11-а дивизия: Полковник Делов
ДВИА, ф. 744, оп. 2, а.е. 4, л. 50 гр. Оригинал. Ръкопис.
Документ № 3
Гор. Джумая
Щаба 2-а армия
По донесения от конницата противника – андарти в колона от около 2000 души с артилерия и кавалерия, настъпва по посока от Алистратик за Просечен – Драма. Други дребни части се движели през Боз пл[анина] към Калапот. Наредих да се запазват дефилетата при Калапот и Просечен и да се действува срещу неприятеля, който би настъпил към Драма. Изпратения рекогносцировочен отряд към Доксат в състав: две оръдия, две роти от 57 полк, заедно с дивизиона (1 и 10 к ескадрони) – е превзел селото, избил всички андарти (около 250 души) и запалил селото като е употребил и артилерийски огън. Андартите от близките села като чули стрелбата се разбягали и атакувани от конницата били изклани. Турското население в Доксат е помагало на действията, като казвало къде имало андарти. В много от горящите къщи избухвали бомби и бойни припаси. Един самостоятелен офицерски разезд по посока Бадем чифл[ик]. Донася, че нямало никакви гръцки войски, освен андарти, по сведения от турското население, а в Кавала имало само няколко моряка. 3523
1.VII.1913 г. , 12 ч. 30 м. сл[ед] пл[адне].
Зърново
Началник 11 дивизия: Полковник Делов
Вярно
Старши адютант майор Кирпиков
ДВИА, ф. 744, оп. 2, а.е. 14, л. 123. Препис. Ръкопис.
Документ № 4
Пол. 1.VII.1913
11 ч. пр[еди] пл[адне]. К[…]
ТЕЛЕГРАМА
Г-ну Н[ачални]ку 11-а дивизия
Приета от Просечен – Зърново. Дата 1.VII.1913 г. 10 ч. 25 м. пр[еди] пл[адне].
Подадена в Просечен № 30. Дата 1.VII.1913 г. 6 ч. 25 пр[еди] пл[адне].
(Устна по телефона)
От самостоятелния разезд по шосето за с. Доксат, чрез подпор[учик] Писаров се донася, че разезда на подпор[учик] Янев вчера в 10 ч. пр[еди] пл[адне] е бил обстрелян от андарти, които заели позиция ю[го]-з[ападно] и северно от селото. Подпор[учик] Янев донесал ескад[ронния] к[оманди]р и в това време се приближил и нашия отряд, идящ по шосето от Драма. Отряда заел позиция и нашата артилерия (кап[итан] Дрехаров) открила огън по андартите. Ротите насочили и заели ю[го]-з[ападната] и сев[ерната] окрайнина, като се стремили за към шосето Бадем чиф[лик], към което отивала и конницата, която запазила изходите на селото. В това време турското население в Доксат се впуснало на отмъщение и грабеж, като убивало всякой жител по улицата, а също и запалило къщята на гърците и пожара се подел. Нашите войски са били обстреляни от андартите, които по-рано ограбили нашия оръжеен склад в Бадем чиф[лик] и се въоръжили. Турците се разправили жестоко със своите съселяни за извършените върху тях изстъпления от гърците, щото когато той се връщал по улицата и гдето минал видял няколко трупа андартски, женски и турски.
Приел за ст[арши] адютант кап[итан] Кисов
ДВИА, ф. 744, оп. 2, а.е. 14, л. 120 гр. Бланка. Оригинал. Ръкопис.
Документ № 5
Докладвано … – Джум[ая]
Щаб на армията – 5.VII.1913 г. вх[одящ] № 9438
ТЕЛЕГРАМА
Тв[ърде] бърза
Действ[ующата] армия и Щаба 2-а армия Г[орна] Джумая
Приета от Дж[умая].
Дата 5.VII.1913 г. 10 ч. 5 м. в[ечерта].
Подадена в Долна Сушица № 282
Дата 5.VII.1913 г. 2 ч. в[ечерта].
На Действ[ующата] армия № 6354. На 2 армия на № 5871 и 5883.
На гръцкия владика избухнали 2 бомби. Рекогнисцирова[чния] отряд на Доксад също бил посрещнат с пушечни гърмежи от прозорците вследствие, на което тези къщи, от които се стреляло, били обстреляни с артилерия и запалени. При отстъплението на Драма на 2 того нашите са запалили нашите останали там складове с фуражни и хранителни припаси (за 2 армия). Същото е донесено в Щаба на Действующата армия на негово № 6354. 3678.
Началник 11 дивизия Генерал-майор Делов
ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 235, л. 34. Бланка. Оригинал. Ръкопис.