Наум Христов Шопов е български филмов и театрален актьор.

Роден е на 27 юли 1930 година в гр. Стара Загора в семейство Мара Шопова (по баща Делчева) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в гр. Ст. Загора. Актьор в театрите в гр. Ст. Загора (1948 – 1950), гр. Пловдив (1952 – 1958), гр. Бургас (1967 – 1968) и гр. София – Театър на Народната армия (1958 – 1975, с прекъсване) и Народния театър (от 1985).

Шопов няма завършено висше образование. Съпруг е на Невена Симеонова, актриса.

Синът му, Христо Шопов, също е известен актьор. Има и дъщеря, Лиза Шопова, също актриса.

През 2007 г. получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва.

Участва в няколко десетки филми и театрални постановки. Най-известните филми, в които се е снимал, са: „Цар и генерал“ (1966), „Случаят Пенлеве“ (1968), „Крадецът на праскови“, „Иконостасът“ (по романа на Димитър Талев „Железният светилник“, режисьори Тодор Динов и Христо Христов), „Инспекторът и нощта“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1970), „Трета след слънцето“ (1975), „Топло“, „Вилна зона“, сериалът „Капитан Петко Войвода“ (1981), „Константин Философ“ (1983), „Граница“, и др.

През 2010 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.^[1]

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Наум Шопов.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Шопов умира на 81-годишна възраст на 18 април 2012 г. след дълго боледуване.

Награди и отличия

• Награда за най-добро актьорско изпълнение на Международния кинофестивал в Карлови Вари (1966).
• Заслужил артист (1974).
• Димитровска награда (1980).
• Народен артист (1986)
• Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2010).

Театрални роли

• „Делото Дантон“ (1978) (Станислава Пшибишевска, реж. Анджей Вайда)
• „Дните на семейство Турбини“ (Михаил Булгаков) (1978) – Алексей Турбин
• „Напразни усилия на любовта“ (1975) (Уйлям Шекспир)

Кралят в „Животът е сън“ от Калдерон де ла Барка, в Театъра на Армията, Сф

Телевизионен театър

• „Лисичета“ (1975) (Лилиян Хелман)
• „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
• „Малтийският евреин“ (1970) (Кристофър Марлоу)
• „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева)
• „Искрици от огнището“ (1967) (Николай Хайтов)
• „Бягство в новогодишната нощ “ (1964) (Михаил Тонецки)

Филмография

като режисьор:

като сценарист:

Библиография

• Георги Тошев. Наум Шопов: Личен разговор. Бележки от един живот. С., Сиела, 2010, 144 с.

Външни препратки

• Наум Шопов в kino.dir.bg
• ((en)) Наум Шопов в  Internet Movie Database
• ((ru)) Наум Шопов в КиноПоиск
• ((ru)) Наум Шопов в Кино-Театр