Наум Шопов
Наум Христов Шопов е български филмов и театрален актьор.
Биография
Роден е на 27 юли 1930 година в гр. Стара Загора в семейство Мара Шопова (по баща Делчева) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в гр. Ст. Загора. Актьор в театрите в гр. Ст. Загора (1948 – 1950), гр. Пловдив (1952 – 1958), гр. Бургас (1967 – 1968) и гр. София – Театър на Народната армия (1958 – 1975, с прекъсване) и Народния театър (от 1985).
Шопов няма завършено висше образование. Съпруг е на Невена Симеонова, актриса.
Синът му, Христо Шопов, също е известен актьор. Има и дъщеря, Лиза Шопова, също актриса.
През 2007 г. получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва.
Участва в няколко десетки филми и театрални постановки. Най-известните филми, в които се е снимал, са: „Цар и генерал“ (1966), „Случаят Пенлеве“ (1968), „Крадецът на праскови“, „Иконостасът“ (по романа на Димитър Талев „Железният светилник“, режисьори Тодор Динов и Христо Христов), „Инспекторът и нощта“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1970), „Трета след слънцето“ (1975), „Топло“, „Вилна зона“, сериалът „Капитан Петко Войвода“ (1981), „Константин Философ“ (1983), „Граница“, и др.
През 2010 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.[1]
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.
Шопов умира на 81-годишна възраст на 18 април 2012 г. след дълго боледуване.
Награди и отличия
- Награда за най-добро актьорско изпълнение на Международния кинофестивал в Карлови Вари (1966).
- Заслужил артист (1974).
- Димитровска награда (1980).
- Народен артист (1986)
- Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2010).
Театрални роли
- „Делото Дантон“ (1978) (Станислава Пшибишевска, реж. Анджей Вайда)
- „Дните на семейство Турбини“ (Михаил Булгаков) (1978) – Алексей Турбин
- „Напразни усилия на любовта“ (1975) (Уйлям Шекспир)
Кралят в „Животът е сън“ от Калдерон де ла Барка, в Театъра на Армията, Сф
Телевизионен театър
- „Лисичета“ (1975) (Лилиян Хелман)
- „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
- „Малтийският евреин“ (1970) (Кристофър Марлоу)
- „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева)
- „Искрици от огнището“ (1967) (Николай Хайтов)
- „Бягство в новогодишната нощ “ (1964) (Михаил Тонецки)
Филмография
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2012 | Инкогнита | България / Русия | проф. Исак Давидович | |
2007 | Кратка история | стария жокей Сандо | ||
2007 | Деца от восък – („Children of Wax“) | Германия / България / Италия | Мустафа | |
2006 | Приятелите ме наричат Чичо | Тото | ||
2006 | Врабците през октомври | |||
2005 | Грешница | |||
1999 | Магьосници | 4 | Злия магьосник | |
1998 | Вагнер | бригадирът / поп Пешо / слепец – просяк / продавач на близалки | ||
1997 | Рекет – („Il Racket“) Гражданинът въстава – (2 заглавие) |
6 | Италия | |
1996 | Горски дух | |||
1995 | Езерното момче | |||
1994 | Граница | България / Франция | капитанът | |
1994 | Честна мускетарска | Дьо Гренвил | ||
1993 – 1995 | Полицаи и престъпници | 3 | полковник, началник на следствен отдел в полицията (в 1-ва „Голямата ченгеджийница“) | |
1991 | Мълчанието | историкът доцент | ||
1991 | Бащата на яйцето | 4 | България / Алжир | генерал Фето |
1991 | О, Господи, къде си? | бащата Марин Стефанов – „Маринката“ | ||
1991 | Онова нещо | Филипов | ||
1991 | Тишина | Никола Петров | ||
1988 | „Екехард“ – („Ekkehard“) | 6 | (в 4-та серия: „Es ist Krieg“) | |
1989 | Завръщане | Богдан | ||
1989 | Заплахата | |||
1988 | Вечери в Антимовския хан | 2 | Киро Котомана | |
1986 | Ешелоните | Йосиф Леви | ||
1985 | Скакалци | |||
1985 | Горски хора | следователят Гавраилов | ||
1985 | Не се сърди, човече | Владов | ||
1985 | Денят не си личи по заранта | 6 | Уилям Сеймур, резидент на ЦРУ | |
1985 | Константин Философ | 2 | логотетът Теоктист | |
1983 | Голямата игра – („Большая игра“) | 6 | СССР / България | Майкъл Уелш, заместник-директор на ЦРУ |
1983 | Константин Философ | 6 | логотетът Теоктист | |
1983 | За госпожицата и нейната мъжка компания | Петросян | ||
1981 | Под едно небе – („Под одним небом“) | СССР / България | Ангел Найденов | |
1981 | Капитан Петко войвода | 12 | Халид паша в 2 серии (в 3-та серия: „Бягството“ и 5-а серия: „Русия дойде“) | |
1979 | Роялът | Тодоров | ||
1978 | По дирята на безследно изчезналите | 4 | генерал Иван Вълков | |
1979 | Бедният Лука | Лука | ||
1978 | Топло | журналистът | ||
1978 | Рàли | 2 | България / СССР | Томру Агаса |
1977 | Завръщане от Рим | 5 | България / Италия | архитект Карев |
1976 | Войници на свободата – („Солдаты свободы“) | 4 | СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР | Цар Борис III |
1975 | Вилна зона | баджанакът Минчо Минчев | ||
1974 | Дубльорът | Боян Панов | ||
1974 | Вечни времена | Иларион | ||
1973 | Нона | Милевски | ||
1973 | Бялата одисея | капитан Стоевски | ||
1972 | Трета след Слънцето | 2 | странникът, Лен | |
1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие | 3 | д-р Александър Карастоянов, зъболекар | |
1971 | Комитетът на 19-те – („Комитет девятнадцати“) | СССР | Асеверо | |
1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | 2 | Конрад Раймен | |
1971 | Демонът на империята | 10 | Нафъз ага – „Лисицата“, племенник на матисарифа | |
1971 | Гола съвест | затворникът | ||
1971 | Златният мираж | Теодор Драйзер | ||
1970 | Князът | Хан Чоки | ||
1969 | Скорпион срещу Дъга | полковник Тодоров | ||
1969 | Иконостасът | Таке | ||
1968 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | майор Ранко Иванов, о. з. полковник Ранко Иванов | |
1968 | Небето на Велека | Цветан | ||
1967 | Ако не иде влак | инструкторът Димо | ||
1967 | Изгонен от рая | музикантът | ||
1966 | Цар и генерал | Цар Борис III | ||
1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица | 6 | капитан Милев | |
1965 | До града е близо | Златев | ||
1965 | Вълчицата | Кирилов, преподавател по физкултура в детска изправителна колония | ||
1964 | Невероятна история | |||
1964 | Крадецът на праскови | Дьо Гревил, пленен френски офицер | ||
1963 | Инспекторът и нощта | лейтенантът | ||
1962 | Двама под небето | дървеният философ | ||
1960 | Бедната улица | Жорж |
като режисьор:
Година | Филми |
---|---|
1972 | Хляб |
като сценарист:
Година | Филми |
---|---|
1972 | Хляб |
Библиография
- Георги Тошев. Наум Шопов: Личен разговор. Бележки от един живот. С., Сиела, 2010, 144 с.
- ↑ Премиерът Бойко Борисов връчи държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2010 г., която тази година беше присъдена на актьора Наум Шопов. // Министерство на културата, 09.11.2010. Посетен на 16.02.2016.
Външни препратки
- Наум Шопов в kino.dir.bg
- ((en)) Наум Шопов в
Internet Movie Database - ((ru)) Наум Шопов в КиноПоиск
- ((ru)) Наум Шопов в Кино-Театр