ГРЪЦКИ ГЕНОЦИД В ТЪРЛИС, ДРАМСКО
На 26.07.1924 г. в с. Търлис е инсциниран „бомбен атентат”. Това става повод гръцките военни да арестуват 27 българи от района. На следващия ден, командирът м-р Калабаликис разпорежда на помощника си Доксакис (критянин) да ги откара до Сяр на разпит за връзки с ВМРО. Задържаните са вързани по двойки и в общо въже, за да не избяга някой. Освен офицера в конвоят са още двама войника и 4 цивилни, бежанци от Понт. Конвоят тръгва не по установения редовен и пряк път към с. Горно броди, а по странична пътека към местността Черна гора, където след час спират за почивка. Навързаните селяни сядат притеснени, а на някои сълзи избиват в очите, предусещайки края си. Доксакис нарежда залпов огън по беззащитните българи. Убити на място са 17 души. Незасегнатите от куршумите се разбягват в различни посоки, като влачат мъртвите, с които са привързани. Убийците също са смутени, но продължават да стрелят по бягащите. Успяват да се спасят 10 души, от които трима са тежко ранени. Ангел Кочанов от с. Каракьой, по-късно е намерен в безпомощно състояние от власи, които го предават на военните и е доубит в покрайнините на селото. Тялото му не е предадено на близките му да го погребат. Петима от избягалите: Костадин Т. Хаджиянакиев, Стоян Шимов, Янаки Х. Янакиев, Атанас и Иван Шуманови се скриват в гората до смрачаване. Иван Шуманов, тежко ранен, остава в с. Ловча и по-късно минава на българска територия. Останалите 4-ма, боси и гладни, след 6.часово лутане в камениста местност, пристигат на границата при с. Голешово, където се предават на българските граничари. Нахранени са, почиват си, след което са настанени в заставата в с. Петрово. Там разказват всичко, което се е случило в Черна гора, след което са изпратени в Петрич. В града злодеянието бързо се разчува и веднага е съставен граждански комитет от общественици и членове на ВМРО, които апелират пред международната общественост за намеса срещу гръцките зверства. Това масово убийство предизвиква протест на България пред Обществото на народите (ОН). Секретариатът на ОН възлага на смесена българо-гръцка комисия да проучи инцидента и представи доклад. Разпитват оцелелите един по един, които дават подробни показания за случилото се от деня на арестуването им, разстрела и минаването на гръцко-българската граница. Комисията заминава в Гърция, където разпитва местното население и един от оцелелите, който се крие до идването й. Гърция първоначално обвинява тези 27 българи, че са от ВМРО и имат участие в „атентат“, извършен в центъра на с. Търлис, преди задържането им. Всъщност „атентатът“ е извършен от самите гърци, за да ликвидират набелязаните будни българи, неподдаващи се на асимилация. Масовото убийство е повод за международно осъждане на гръцките репресии към българите в Македония. За да си спести неприятните обяснения в Женева, гръцкото правителство приема искането на България и на 29.09.1924 г. двете страни подписват с ОН двустранни протоколи, известни като Политис – Калфов, които ги задължават да гарантират правата на малцинствата. Парламентът в Атина обаче категорично отказва да ги ратифицира, защото предвижда анкети на ОН в Гърция, а това „било посегателство върху суверенитета на Гърция“. Споразумението фактически не влиза в действие. След клането, останалите българи напускат Търлис, а на тяхно място идват няколко десетки гръцки колонисти от Мала Азия. В доклада на проверяващите, Марсем де Роовер и А. Ц. Корф от 2 март 1925 г. в ОН се подчертава, че в района не е имало никакви акции на ВМРО, което на практика осъжда гръцкия геноцид, наречен дипломатично „Търлиски инцидент”. Светла да е паметта на загиналите българи: Илия Г. Сиганов, Петър Дамянов, Георги Дамянов, Иван Н. Бусаков, Петър Линдев, Ангел Кочанов, Никола Иванов Бакъров, Петър Хаджинеделчев, Петър Иванов Сеганов, Иван Илиев Мардов, Костадин Линдев, Илия Д. Ондрев, Васил Терзиев, Стефан Духов, Х. Костадин Пъдарев, Ангел Сухулев, Атанас Гемиев, Васил Д. Джингаров, Васил Чалкънов от селата Търлис, Каракьо и Ловча!.
(източници: по спомени от Костадин Т. Хаджиянакиев, записани от сина му Иван К. Хаджиянакиев, издадени във в-к „Македония“, брой 36, 7 октомври 1998 г.; снимката е от книгата на Любомир Милетич „Гръцките жестокости в Македония…)
ПП.Ние от страницата „Грубовци, Енидже Вардар – роден край“ инициираме изготвянето и внасянето в българския парламент на проект на Закон за обявяване датата 27 юли като Ден на възпоменание за геноцида над българите в Македония.
