РЕЙМСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ – ДУХОВНОТО ВЛИЯНИЕ НА БЪЛГАРИЯ В СВЕТА

Когато българската княгиня Олга – внучка на княз Борис Покръстител – тръгва за Киев, за да се омъжи за езическия владетел Игор, (техният внук Владимир ще покръсти в християнската вяра своя народ), тя получава от духовния си наставник отец Нектарий изключително ценен подарък: ковчеже от кедрово дърво със сребърна заключалка.
През целия дълъг път от Преслав до Киев годеницата-княгиня държи в скута си ковчежето и после до края на живота си не се разделя с него, завещавайки го на своите наследници по женска линия – внучки и правнучки.
Когато през 1050 г. красивата киевска княгиня Анна Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри и правнучка на Олга тръгва от Киевска Рус за Франция, за да се омъжи за крал Анри Първи, тя държи в скута си същото онова ковчеже от кедрово дърво, което се съгласява да отвори само пред своя бъдещ духовен наставник отец Готие Савейер, учен богослов и епископ на град Мо, като му заявява, че дори десетте талиги със зестра, съпровождащи годеницата, не са толкова ценни, колкото светата книга, заключена в сандъчето.
Пред пречистия взор на божия намесник се открива гледка, която той могъл да осмисли едва в края на пътуването: в подвързия от абаносово дърво и червен марокен, стегната в златен и сребърен обков, в чиито ъгли под кристални плочки се пазели скъпи реликви на просветеното християнство – парченце от кръста Господен и късче от скарамангията ( скъпа дълга горна дреха) на светия Константин (Кирил) Философ – били побрани деветдесет и четири страници старобългарски текст, изписан с чудновати букви при това „на два езика”, както после разказвал отецът. Пак по неговите думи пергаментовите страници излъчвали особена мистичност , характерна за древните етиопски, индийски и персийски текстове и правели книгата да изглежда като някакъв особен първоизточник с магическо действие.
Едва по-късно историците открили, че преславското евангелие на княгиня Олга, (а по-късно и на правнучката й Анна Ярославна) , е представлявало препис от по-стар ръкопис и преписът – едната му част на глаголица, а другата – на кирилица) е бил направен специално за сватбен подарък на бъдещата киевска княгиня.
Крал Анри Първи – четиридесет и седемгодишен дебел и енергичен вдовец – бил известен на свитата и на поданиците си с това, че никога не се усмихвал. Но не това е била причината той да не може да си намери нова съпруга сред принцесите на католическа Европа. Просто църквата не разрешавала бракове между братовчеди, а династията на Капетингите, чийто наследник бил Анри, се била разпростряла върху всички европейски тронове. Така се стигнало да необходимостта невестата да бъде потърсена сред” варварските” народи.
Срещата на краля с избраницата му се състояла край град Реймс, където той я очаквал в обкръжението на целия двор. От каретата слязла осемнайсетгодишна красавица, чиято северна прелест заслепила негово величество с режещия блясък на кристал.
Анри не просто се усмихнал. Той се влюбил и – както твърдят съвременниците – запазил непроменено чувството си през оставащите му десет години живот.
След срещата последвало подписване на брачния договор. „На какъв език трябва да се подпиша?” – попитала невестата. Тя владеела латински, старогръцки и старобългарски. Избрала латинския. А Анри вместо подпис сложил срещу името си малко кръстче. Кралят на Франция бил неграмотен.
Бракосъчетанието било последвано от коронясване на новата съпруга на Анри. Традицията изисквала приемащия короната да произнесе клетва, полагайки ръка върху евангелие. Латинско, естествено.
Но Анна Ярославна настояла пред съпруга си – и получила разрешението му – приемайки френската корона, да се закълне пред Бога и пред нацията с ръка върху своето евангелие.
И под високия свод на Реймската катедрала проехтели божествените слова от текста за коронясването, записан с буквите на Кирил и Методий.
В следващите векове – до крал Шарл Десети през 1824 година – всички френски крале са приемали короната, слушайки по време на тържествения акт традиционния текст, написан на старобългарски.
Кралица Анна овдовява преди да е навършила трийсет години. По домашния закон на Капетингите тя трябвало да бъде омъжена отново. Но бидейки роматнична натура, Ана направила така, че по време на лов да се заблуди в Булонския лес, където била похитена от непознат рицар, (граф Ралф III Валоа от династията на Каролингите), той я отвел в замъка си и там историята продължила, макар че тогавашния папа Александър II – по настояване на живата и законна съпруга на графа – обвинил влюбените в прелюбодеяние и ги отлъчил от църквата. Скоро обаче неговият наследник Григорий VII отново ги върнал в светото лоно и бракът им просъществувал, докато и вторият съпруг на Анна починал. Трети брак не се предвиждал и кралицата-майка се върнала в двора на сина си Филип Първи, където преживяла доста години сред уважение и почит, преди в залеза на живота се да реши да поеме към родния Киев… За пребиваването й там обаче няма сведения. През 1717 година във Франция пристига на посещение руският император Петър Първи. В Реймската катедрала му показват мистичната книга – макар и вече лишено от скъпоценните камъни и реликвите, евангелието продължавало да тревожи въображението на светите отци. Какво било изумлението им, когато руският император – без дължимото към една реликва вълнение – отворил книгата и на висок глас започнал да я чете „на своя си език”. На последната страница се откроявал саморъчен подпис „ANNA REGINA” („Кралица Анна”).
Преди години френският учен Робер Бернар – професор в Сорбоната, известен славист и българист с международна репутация, нарече старобъргарския език трети класически език (наред с латински и старогръцки).
Нашето време потвърди тезата му – днес българският език е признат като автентичен език на Договорите, а също като официален и работен език , който се използва от институциите на Европейския съюз, а кирилицата се превръща в една от трите азбуки (заедно с гръцката и латиницата), които се използват официално в Съюза.
А преславското евангелие на Анна Киевска още се пази в общинската библиотека в Реймс.