Родила ме е в горещниците българска майка юнашка пет килограма и сто грама – малко слонче:)
Казали й докторите, че е рискова тая бременност, до смърт рискова.
Ала не дала дума да се каже майка за аборт, въпреки всички болежки.
Имахме почти 30 години, прекрасно и благословено време заедно…за всяка минута от него благодаря на Бога.
И цялата си майчина любов, цялата си майчина вяра, цялата си безкрайна човечност и топлота – всичко това тя вля вътре в мен, “мен в сърцето и в душата”.
И се покланям днес пред българската майка – пред смелостта, пред издръжливостта – като слабичка тръстика, огъваща се пред силния вятър, но по-силна от него!
Пред любовта, пред вярата и надеждата на българската майка – покланям се!
Колкото дължим на силните български воини в историята, два пъти повече дължим на силните български майки, дарили ни живота.
Майко, поклон!
