• За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти
PR ZONE
ADVERTISEMENT
ПОДКРЕПИ НИ
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
  • Начало
  • България
  • Македония
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Патриотизъм
  • Земеделие
  • Да разлаем кучетата
  • Изкуство
No Result
View All Result
PR ZONE
No Result
View All Result
Home България

ХАДЖИ МИНЧО СЕЛВЕЛИ ОТ ТЪРНОВО- СВЕТИЛНИК НА БЪЛГАРЩИНАТА

Петко Русанов by Петко Русанов
юли 25, 2020
in България
0
ХАДЖИ МИНЧО СЕЛВЕЛИ ОТ ТЪРНОВО- СВЕТИЛНИК НА БЪЛГАРЩИНАТА
1
SHARES
112
VIEWS
Сподели във FacebookСподели в Twiter

ХАДЖИ МИНЧО ОТ ТЪРНОВО- СВЕТИЛНИК НА БЪЛГАРЩИНАТА- Змей Горянин

Малцина го познават истински. Знаят го от една стара песен, сега вече опростачена и превърната на безсъдържателен кръчмарски шлагер.
“ В Цариград се беглика продава,-
Хаджи Минчо от Търново наддава…“
А Хаджи Минчо най-малко е подходящ за герой на кръчмарски шлагери. Та и самата тази стара песен, със своята историческа стойност звучи безобразно и грозно в устата на цигани цигулари. Защото е създадена за един войник служил достойно на своя народ и умрял на поста си. Хаджи Минчо е търговец- тежък търговец на колониални стоки и манифактура. В Търново има седем магазии и седем клона на фирмата му разнасят неговата слава из цял свят: от Бирмингам, през Хамбург, Лайпциг, Виена, Пеща, Смирна до Калкута. Освен това две негови подцентрали работят в Одрин и Цариград. И този тежък търговец, облечен с анадолски кюрк, подплатен с кожи от белки, с черни еминии и венедишки чорапи си е позволявал патриотичната дързост да не носи морав анадолски фес, а черен самурен калпак- българска народна шапка. Той си позволява тази дързост, защото касите му пращят от злато и защото австрийският консул на пътя от Свищов за Цариград се отбива непременно в Търново да му гостува и да му донесе много здраве от неговия ортак, завеждащ клона във Виена-прочутият народник Д-р ЕВСТАТИ СЕЛВЕЛИ. Отивайки си по пътя, консулът е натоварен от Хаджи Минчо да занесе много здраве на приятеля му Великия везир на Цариград. И тъкмо този човек, този първенец на Отоманската империя е най-отявлен народник, най-решителен закрилник на сиромашията, която в ония черни години е била най-голяма част от българското поробено население.
Хаджи Минчо не държи парите си затворени в касите, защото има философско разбиране за тяхната стойност:
– Парата е дадена да робува на човека, а не човекът на нея. Като стои затворена, тя зеленясва. Като се търкаля по света, добрини прави.
В 1835 година един Хаджи Минчо побратим- търговецът Велчо Джамджията бива обесен насред Търново, защото подготвял бунт против Падишаха. Хаджи Минчо не е замесен във Велчовата завера, но именно поради това му са развързали ръцете да продължи Велчовото дело, ако не с барут и стомана, поне с просвета. Още с обесванеето на Велча, той поема изцяло издръжката на българското училище, което противопоставя на гръцкото-владишко. Той удвоява заплатата на даскал Андон Никопит, та да не би фанариотът Иларион Критски да го съблазни с повече пари. И най-голямата му радост е тази да види, че гръцкото училище се затваря. Тогава той пише на зетя си в Цариград:“ С Божа помощ смогнах да отсеча най-страшната глава на греческата стоглава хидра!“
Няколко години по-късно Хаджи Минчо повиква от Цариград лекар- варненецът Д-р Алеко Христофидис, който да цери безплатно търновската беднотия. За всеки беден болник е заплащал Хаджията. Тук му е мястото за една скоба. Доктор Алеко е бил от Варна, но когато изучил медицина във Франция и се убедил, че никой не знае къде се намира България, предпочел да минава за грък. С идването си в Търново, той бил изненадан от факта, че един толкова голям и почитан човек, като Хаджи Минча може не само да не се срами от българщината си, ами и да се гордее с нея. Това го заставило да се опомни и още в първия месец от работата му в сърцето на България, той заменил предателското гръцко име с български-така станал Д-р Алеко Христов.
За да може докторът да работи спокойно, Хаджи Минчо му отпуща безплатно един от своите дюкяни за аптека и амбулатория. И веднага пише на ортака си във Виена: „Достопочтений ми Доктор Евстате, драгий ортак, моля с първия пампор да ми изпратиш една специрия /апетека/ цял такъм. Да е от хубава по-хубава, а за парите не мисли! Прати ми фактура!“
Той получава медикаментите за специрията заедно с фактурата за стойността им и веднага отнася последната в своята сметка, като „лични и домашни разходи“.
Когато през зимата Селвелията се връща в Търново, за да приключат баланса на фирмата и вижда как е наредена Хаджи Минчовата амбулатория и аптека и как е заведена по книгите виква обидено:
– Дядо Хаджи, грехота е! И аз искам да бъда съдейник на такова благородно дело. Каквото е направил Хаджи Минчо за доброта на българите, направила го е цялата фамилия. Искам и аз да участвам в загубата от специрията!
На тази постъпка на ортака си Хаджията се усмихва и отвръща:
– Ех, Стате, Стате! Не са те развалили съвсем европейците! Още си е останала у тебе чиста българщина!
А колко е била чиста българщината у Хаджи Минча личи от неговото последно дело: най-голямото събитие в империята през 1855 година.
В топлата кантора на фирмата „Хаджи Минчо, Селвели и съдружие“ не влиза воя на януарския вятър, нито едрите снежинки. Жаравата аленее в големия бакърен мангал. На една маса Иванчо Радювич- търговски пътник на фирмата-брои пари. На други две маси писарите нанасят по тевтерите сметки и фактури. При прозореца на низката софа седи със скръстени крака Хаджи Минчо, отпива с дребни глътки кафето, върти тежките божигробски броеници и бавно чете „Благонравие“-то на Райно Попович. В кантората страхливо се вмъкват неколцинаа селяни с протрити ямурлуци, с окърпени цървули и с почтително свалени охлузени калпаци.
– Ако идвате за стока, – казва Иванчо Радювич,- идете в долната магазия.
– Не! Ний… такъво… при дядо Хаджия… по работа!- казва най-старият от селяните.
– При мене ли?- запитва Хаджи Минчо, бичва настрана книигата и намества сребърните букурещки очила. – Кажете да видим, какво ви води?
И селяните разказват, че са пратеници от Добруджа и Тракия, че са овчари и че идват да молят Хаджи Минча да вземе беглика, защото досега го вземали един турчин Хаджи Мехмед и един грък Хаджи Перикли. А те били такива разбойници, че от една овца по три кожи искали да дерат.
– Ами аз никога не съм бил бегликчия!- очудва се старият търговец. Защо сте дошли при мене?
– Защото си най-верният човек, дядо Хаджи, – отвръща най-старият овчарски пратеник. – И си богат. Само ти можеш да го вземеш. А ако не- ние ще си натирим стадата я в Черно море, я в Бяло.
Хаджи Минчо дълбоко се замисля. Сетне повдига глава и отсича:
– Да бъде! Вървете си по живо, по здраво. Ще взема беглика, щом е за народно добро!
И на единия от писарите си рече:
– Пиши на зет ми Хаджи Николи в Цариград да вземе беглика.
– Друго, дядо Хаджи?
– Нищо друго! Пиши му две думи: вземи беглика!
Скоро в Търново се получава отговор, че хаджи Мехмед предлага сгодни условия за сортачаване. Хаджи Минчо избухва и заповядва:
– Пиши на зет ми: ХАДЖИ МИНЧО ТУРЧИН ОРТАК НЕ РАЧИ! Толкоз!
Старата песен продължава:
„Хаджи Мехмед люто му се закани,
аз ще те тебе, Хаджи Минчо убия!“
И изпълнил заканата си.
На връх Петровден трима арнаути причакват хаджи Минча навръщане от лозето му и го прострелват. Благородният българин умира, ала овчарите не натирват стадата си я в Черно море, я в Бяло.
И чудно: като че ли да завърши напълно кръга на своята народническа служба, Хаджи Минчо умира с грижа за народа. Малко преди да се скъса нишката на живота му, той идва на себе си и казва на д-р Алеко:
– Докторе, прави каквото правиш, гледай да нагласиш болница, както сме говорили. За пари не мисли! Парите не са за целуване! Болницата гледай! И в нея прибирай само българи, само сиромаси българи!
Само тъй светят сърцата на истинските българи!
Източник на снимка- Държавен архив

Снимка на Старо Търново.
През Възраждането Търново е един от най-добре развитите занаятчийски и търговски центрове в българските земи северно от Балкана. Съществено значение за стопанския просперитет на града и региона в края на ХVІІІ и първата половина на ХІХв. има разширяването на търговските отношения и връзки с европейските държави, които се активизират осезаемо след Кримската война. Заслуга за това имат някои от най-големите търговски къщи в старата столица, ръководени от будни и предприемчиви българи. Един от тях е Евстати Хаджиниколов Селвели (1801-1871). Той е не само един от най-видните търговци в града, но и член на Търновската градска община, председател на местното търговско съдилище, активен участник в борбата за църковна независимост. Роден в семейството на стария търновски род Селвелиеви, получил образование в гръцко и българско училище, той развива мащабна за времето си търговска дейност, като работи самостоятелно и в съдружие с редица изявени търновци като хаджи Минчо х. Цачев, хаджи Николи Минчев, Атанас Михайлов и др. Основаното от тях съвместно търговско дружество функционира от 1841 до 1865г. и открива свои постоянни представителства във Виена и Цариград. Евстати Селвели ръководи Виенската кантора и седалището в Търново. Търговската къща поддържа активни контакти с Австрия, Русия и Англия, внася разнообразни манифактурни и колониални стоки и изнася местни земеделски произведения. Търговска фирма „Никола Минчоолу & Евстати Селвели и съдружие” е една от най големите търговски фирми в България през Х1Х век. Тъй като бил избран за член на Търновската градска община през 1858—1864г., запазил прозвището „депутатинът“. Член е на българската народна партия при изгонване на гръцките владици от Търново. Когато през 1849г. търновци изпращат делегация в Цариград с искане за повторното изгонване на Неофит, Селвели поема издръжката на двама от делегатите: дядо Пено и Петко Рачов Славейков. Заради участието си в борбата срещу гръцките владици лежи шест месеца в затвора. През 1860г. е избран за делегат в Цариград по църковните въпроси. След това се премества във Виена, откъдето ръководи търговската дейност на фирмата. Последните години от живота си прекарва във Виена, където ръководи делата на търговската фирма. Свидетелство за материалното благополучие и изискания европейски вкус на Евстати Селвели са съхраняваните в търновския исторически музей негови лични вещи. Източници: http://www.desant.net, http://journals.uni-vt.bg/epohi/bul/vol20/iss1/15 Старо Търново
ADVERTISEMENT
Previous Post

ПРАСТАРИ ВРЕМЕНА С ИРЕНА ГРИГОРОВА – ПРОИЗХОД НА ПЪРВИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ И НЕЩО ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ

Next Post

ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЕГЕЯ – ИЗВОРИТЕ НА РЕКА ДРАМАТИЦА В ЦЕНТЪРА НА ГРАД ДРАМА АНДРЕЙ ХРИСТОВ

Петко Русанов

Петко Русанов

Аз съм от Стара Загора.

Next Post
ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЕГЕЯ – ИЗВОРИТЕ НА РЕКА ДРАМАТИЦА В ЦЕНТЪРА  НА ГРАД ДРАМА АНДРЕЙ ХРИСТОВ

ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЕГЕЯ - ИЗВОРИТЕ НА РЕКА ДРАМАТИЦА В ЦЕНТЪРА НА ГРАД ДРАМА АНДРЕЙ ХРИСТОВ

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Останете на линия

  • 55.4k Followers
  • Trending
  • Comments
  • Latest
БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

БЪЛГАРСКИ СЛЕДИ В ЕДНА РУСКА СЪДБА

юни 7, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

юни 4, 2020
4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им.  РУМЕН ЖЕРЕВ

4 май 1903 г. загива Гоце Делчев. Изхвърлят костите му от влака при пренасянето им. РУМЕН ЖЕРЕВ

май 4, 2020
КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

КОИ СА ТРОНКИТЕ – ПУБЛИКУВАНО ОТ ДАНИЕЛ ЙОНКОВ

юни 18, 2020
СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

СТАЛИН И УБИТИТЕ НАД СТО ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ПРИ ГЛАДОМОРА

21
ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

ЗА ИСТОРИЧЕСКОТО НИ НАСЛЕДСТВО

10
ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

ХРИСТО ЖИВКОВ – ЗИНАТА – АТАНАС ФИЛИПОВ –

9
ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

ВНИМАНИЕ! АНТИБЪЛГАРСКО СЕПАРАТИСТКО СПИСАНИЕ ИЗДАВАНО В ИЗМИР СЕ РАЗПРОСТРАНЯВА НЕОБЕЗПОКОЯВАНО В БЪЛГАРИЯ!

9
Аргир Авков     АТАНАС ФИЛИПОВ

Аргир Авков АТАНАС ФИЛИПОВ

март 30, 2023
Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

март 8, 2023

Последните публикации

Аргир Авков     АТАНАС ФИЛИПОВ

Аргир Авков АТАНАС ФИЛИПОВ

март 30, 2023
Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

НОВАТА БЪЛГАРСКА ГЕНЕРАЦИЯ – СТАНИСЛАВ ДИМИТРОВ

март 17, 2023
Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

Даниел Йонков БЪЛГАРСКАТА ТРАДИЦИОННА КУХНЯ

март 8, 2023
PR ZONE

PR ZONE .INFO - СТЪПКА КЪМ АДА ИЛИ РАЯ - БЛОГ И ЗОНА НА ПЕТКО РУСАНОВ
БЛОГ ЗА ИСТИНСКАТА И НЕПОДПРАВЕНАТА ИСТОРИЯ
БЛОГ ЗА МОЕТО , ТВОЕТО ИЛИ НЕГОВОТО МНЕНИЕ
БЛОГ ЗА ПОЛИТИКАТА НА БАЛКАНИТЕ , БЪЛГАРИЯ , СВЕТА
БЛОГ ЗА ХОРАТА У НАС И ПО СВЕТА
PR ZONE .INFO - СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ ОБЕКТИВЕН И ДА БЪДЕШ ЧОВЕК
БЛОГ ЗА СМЕЛОСТТА ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
БЛОГ В КОЙТО СЕ ОПИТВАШ ДА КАЖЕШ ИСТИНАТА
PR ZONE .INFO - ЕДНА МЕЧТА , КОЯТО ГЛЕДА В БЪДЕЩЕТО

Последвайте ме

Преглед по категория

  • БОСИЛЕГРАД
  • Боян Чуков
  • Българи зад граница
  • България
  • ВМРО
  • ВОВ
  • Волжка България
  • Да разлаем кучетата
  • Древна история
  • ЕВРОВОТ
  • Земеделие
  • Изкуство
  • ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
  • История на света
  • Католици
  • Колониални войни
  • лични
  • Македония
  • НИКОГА КОМУНИЗЪМ
  • НИКОЛА ТРАЙКОВ
  • Патриотизъм
  • Погледнато в интернет
  • ПОЛИТИКА
  • ПРОАНТИ
  • ПСВ
  • РУСИЯ
  • Света
  • СТАРА ЗАГОРА
  • СТАРА ЗАГОРА ОБЛАСТ
  • Традиции
  • ТУРИЗЪМ

Последни публикации

Аргир Авков     АТАНАС ФИЛИПОВ

Аргир Авков АТАНАС ФИЛИПОВ

март 30, 2023
Тракийски градове  Севтополис

Тракийски градове Севтополис

март 20, 2023
  • За мен
  • Реклама
  • Права и условия
  • Контакти

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

No Result
View All Result
  • Подкрепи ни
  • България
  • Българи зад граница
  • Македония
  • Погледнато в интернет
  • ВМРО
  • Света
  • Земеделие
  • СТАРА ЗАГОРА
  • Волжка България

© 2020 RagCom - WebDesign&Internet Marketing.

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password?

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In

Add New Playlist