ГОСПОДАРИТЕ НА СТРАНДЖА, ЛЕГЕНДАРНИЯТ РОД – “БИМБЕЛИТЕ”
Едно от българските селища с войнишки статут е странджанското Факия, намиращо се в община Средец на 70 км от Ямбол и на 53 км от Бургас. В далечното минало на Първата българска държава, по времето на цар Петър I, Факия се утвърждава като голям и добре укрепен град. Toй е трябвало да свързва столицата Преслав с Цариград и заедно с останалите близки до него крепости са били здраво укрепена погранична зона между България и Византия. По време на турските нашествия, Факия е завладяна.
Главният местен род са Белените, които по-късно са наречени Бинбелови или Бимбелови, което идва от „Бин-бела” („Хиляда бели). Защо са наричани така ще Ви разкажем по-долу.
Легендите разказват, че началото на рода дава славният самостоятелен български владетел Момчил войвода, който е един от първите борци срещу турските нашественици през далечния XIV-и век. След като обединената войска на турци и византийци убиват Момчил, сестра му Стоянка вероятно бяга с останалите от рода в село Факия. Тя е имала трима сина – Вълко, Нико и Пейчо. Според народна песен, пята от майката на Стефан Караджа, която е от същия този род, тримата племенници на Момчил, като научават за смъртта на вуйчо си “натъкмяват три дружини по една за всеки” и “тия юначни дружини знаели как да си отвърнат и на турци, и на гърци за пролятата кръв на вуйчо си Момчил”.
Ако се проследи родословието на Бинбелския род ще се установи, че от него произлизат много войнушки аги и войводи, защитници на българщината в този край.
Така след тримата племенници на Момчил във Факия се появява Пейчо Овчаря (наричан така, защото притежавал огромни стада овце), той спасява султанския син Селим от баща му, султана Баязид II при опит да извърши преврат срещу баща си. След време, когато става султан, Селим се отблагодарява на Пейчо и му подарява голям калпак и чанта, които да му бъдат отличителни белези и му дава званието на войнишки ага. Това се случва в периода на борбите за престола между Баязид II и сина му Селим – 1512 г. – 1520 г.
Следват години, за които нямаме много сведения, но е известно, че правнук на Пейчо Овчаря на име Нико наследява званието на дядо си. Турците ненавиждат Нико и убиват двама от синовете му, а след тях от мъка умира и той. Званието се предава на третия Ников син. Той е наречен Стоян Чанталията, който бил войнишки ага и взема участие с войниците си в обсадата на Виена през 1683 г. и там е убит. Четвъртият син на Нико, наречен от турците Дели Пейчо, събира дружина и се обявява за войвода, създава много неприятности на турците.
Стоян Ников се нарича внукът на Стоян Чанталията. Той наследява специалните калпак и чанта, а брат му – Вълко, става ага на няколко крепости. Двамата братя поддържат тесни връзки с хайдушки войводи и се обявяват за господари на цялата местност Равна гора и Хасекията. Те се оказват по – големи врагове на турците и от чичо си Дели Пейчо. Турците пропищяват и от тях и тогава започват да ги наричат Бинбели (хиляди бели).
Големи неприятели на османците са и синовете на Стоян и Вълко. Синът на Стоян – Маринчо Палабуюка е описан като едър, снажен и безстрашен, който всява уважение и страх у противниците. Никой не смеел да излезе насреща му, но на сватба в село Вълчаново е премазан от злонрав бик и умира. Братовчед му също с име Маринчо, наречен Страшния е голям и красив с големи очи и вежди и с „един метър мустаци”. Той наследява символите подарени от Султана и един от най-известните от легендарната Бинбелова династия.
