За битката в Кресненския пролом е писано малко, сякаш някой го е страх да не обиди съседите. За провеждането и могат да се намерят редица документи, затова няма да се спирам в подробности за участващите военни съединения, а ще разкажа за един по малко известен факт. Краят на Междусъюзническата война вече е бил ясен. Победителите се събрали в Букурещ да откъснат кой каквото може от тялото на смъртно ранената България. Румънците вече били в Южна Добруджа, Сърбите взели Македония, Турците – Тракия, а Гърците с две армии пълзели по долините на Места и Струма с цел да се съберат някъде към Горна Джумая или Кюстендил.
Българите с остатъци от две войскови съединения, едното през Осогово, Влахина и Малешевската планина спряло гърците в началото на Кресненския пролом, а другото през Самоков, Рила и Разлог спряло гърците от Местенското направление и помогнало през Предел, Брежани, Мечкул да ги обградят в дефилето. Щаба на Българските войски се намирал при Бело поле до Горна Джумая. В Букурещ всички потривали доволно ръце от очертаващите се териториални придобивки и били готови да подпишат мирния договор. Само гърците отказвали да го подпишат, защото имали информация, че техните войски напредват към София.
Българите нямали никакъв глас, защото отстъпвали по всички фронтове. Нашите преговарящи получили информация, че голяма гръцка част е заградена в Кресненското дефиле и предложили на гърците да се изтеглят на линията Беласица – Кулата, а те ще освободят обградените техни войници. Като разбрали истинското състояние на този фронт гърците се съгласили на това условие. От Букурещ била изпратена заповед до България, че гърците ще се предадат и следва да бъдат обезоръжени и освободени. В Щаба извикали вестоносец, предали му писмена заповед и го изпратили да я предаде на предните части, които били на позиция в началото на дефилето.
Не знам за колко време е стигнала тази заповед до предните линии, защото все пак от Бело поле до Крупник са някъде към 20-30 километра. Войникът, който носел писмото бил посрещнат от един млад офицер, който го прочел и…извадил пистолета си. Насочил го към вестоносеца и му заповядал да падне на колене. През това време от дефилето започнали да излизат колоните гръцки войници с бели флагове, уведомени преди това от собственото командване за уговореното примирие. Когато излезли на равното офицера заповядал на българските войници да открият огън. След като всичко утихнало, офицера изправил войника, който носел заповедта и му казал – Ето сега ти донесе писмото!!!
Разстрела на гръцките войници бил отчетен като грешка от забавяне на заповедта. Българската войска се изнесла на юг, а Пиринска Македония била спасена от алчните гърци на които не им стигала Егейска Македония и Южна Тракия. Освен териториалните загуби и паричните репарации България се задължила да се грижи за това ново гръцко гробище на стотици войници погребани на чужда земя заради ненаситните си управници.
Сега това запуснато гробище може да го видите на входа на Кресненското дефиле и моето мнение е, че то трябва да бъде възстановено. Редом с него обаче трябва да се издигне и един паметник на героичния български войник. Даже идеята ми е, че този паметник трябва да представлява една фигура на български офицер с пистолет в едната ръка и писмо в другата, а пред него на колене един войник, който го гледа с неразбиращи очи.
