Ляво-либералната извънпарламентарна опозиция обича – когато не коленичи пред президенството – да говори за пленена държава, пленени институции и т.н. Всички ние често сме се чудили какво означават тези доста разтегливи понятия, които на моменти изглежда да обхващат основно тези институции, които въпросната опозиция не контролира. Днес този въпрос намери своя категоричен отговор. Да превърнеш президенството, което съгласно българския конституционен модел заема уникално място в триъгълника държавен глава-парламент-правителство, в шпионска централа, работеща в полза на чужда и враждебна нам държава; да го обърнеш на свърталище на организирана престъпна група; да осъществяваш такова вмешателство в независимата съдебна власт, щото да получаваш решенията й преди да бъдат официално обявени , ето това е истинското олицетворение на пленени институции и пленена държава. Едва ли има съмнение, че престъпната и противодържавна схема спира до президентските секретари и съветници, а не води до техния шеф. На този етап по-нататъшното отвоюване на държавността и институциите ще трябва да изчака решението на Конституционния съд, но датата 23 юли идва със страшна сила. И след това ще стане видно за всички кой наистина стои на страната на своята Родина и на нейния суверенитет и кой е готов да ги продаде за паница леща и някой и друг процент към мижавия си рейтинг.
