ДНЕС СЕ НАВЪРШВАТ 78г ОТ КРАЯ НА ЖИВОТА НА ПРОТИВОРЕЧИВИЯТ, НО ТАЛАНТЛИВ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ НИКОЛА ВАПЦАРОВ!
Никола Йонков Вапцаров (1909 – 1942) е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика.Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици. Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на БКП е повлиян от идеите на македонизма. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война.Посмъртно е амнистиран след 1944 г.
Възгледи по македонския въпрос
Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на бански родолюбци. Баща му участва в българското национално-освободително движение в Македония и активно работи за българщината. Самият Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това, проявява българското си национално съзнание, но и горещ романтичен патриотизъм. Впоследствие, като прокомунистически ориентиран младеж, той е повлиян силно от тезата на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 година – за създаване на отделна народност на базата на македонската етнографска група от българския народ. Става член на т.нар. Македонски литературен кръжок, инициативата за чието създаване е на Централния комитет на Работническия младежки съюз (РМС). В доклада му: „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея…“, прочетен пред сбирка на кръжока през октомври 1938 г., се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза…“ Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, активистът Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „… ние тогава така вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно…“.
Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отрицателни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени. През септември 1940 г. той в унисон с другите български писатели и поети възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България. През април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията, обхванала цялата страна, Македонският литературен кръжок се саморазпуска. В броя си от 20 април 1941 г. седмичникът „Литературен критик“, чийто уредник е Вапцаров, приветства разгрома на Югославия от германските войски и честити Обединението на целия български народ.
За отбелязване е, че Вапцаров пише само на български език и не достига до опити за кодификация на отделен македонски език. В неговия доклад от 1938 г. въпросът за създаването на македонски книжовен език липсва. Отделно в полицейското му дознание са запазени обясненията му от 1940 г. където той се самоопределя като българин.
Според академик Димитър Митрев, сам участник в Македонския литературен кръжок, преселил се след войната в Скопие, „македонските емигранти“ в България, които се стремели да бъдат „македонски патриоти“ в „съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от „великобългарски шовинизъм““. Такива „нюанси“ според него се забелязвали и в поетическите опити на Никола Вапцаров. В Република Македония Вапцаров е смятан за етнически македонец.
УЧАСТИЕТО НА НИКОЛА ВАПЦАРОВ В СЪЗДАВАНЕТО НА МАКЕДОНСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪЖОК
„В голяма степен това се отнася за Вапцаров, на когото значителна част от ръкописното наследство до 1989 г. беше иззета и се пазеше строго в Централния партиен архив на ЦК на БКП. Редица от неговите стихотворения доскоро не можеха да намерят своите обяснения и тълкувания, без помощта на ръкописното му наследство и без излезлите напоследък документални публикации. Истината по никакъв начин няма да разруши нито паметниците на поета, нито ще намали достойнствата му на един от най-големите български поети. За съжаление неговата поезия и творчество са преплетени от политическите му убеждения и дейност при изпълняването на партийната повеля за отпочването на създаването на македонски език и литература, както и написването на македонска история, за да се намерят аргументи, макар и фалшиви, за утвърждаването на измислената с коминтерновски декрет македонска нация (вж. Резолюцията на Коминтерна от 11 януари 1934 г.).
Дори съпругата на поета Бойка Вапцарова, въпреки изключително ценните си спомени и публикации за поета, не се осмелява да каже истинското име на създадения и оглавен от Н. Вапцаров Македонски литературен кръжок, а говори само за някакъв неопределен Литературен кръжок. Тази истина се спестяваше и в учебниците по българска литература. Тя не намери място и в историята на българската литература. Цензурата и страхът бяха пречка и за анализа на стихотворенията му „Татковина”, „Земя”, „Елтепска”, „Майка”, „Реферат”, „Илинденска”, „Крали Марко”, които са вписани в документите на кръжока като планирани. Никой не смееше да каже истината за творчеството на поета след излизането на резолюцията на Коминтерна. Дали това беше поезия, рожба на вдъхновението, или резултат от подръчкването с коминтерновския остен, за който нямаше нищо свято, като отечество, род, родина, народ, произход и т.н.
Македонският литературен кръжок е учреден през октомври 1938 г. в София в дните, когато се навършват 45 години от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Негови учредители са Никола Й. Вапцаров, Антон Попов, Михаил Сматракалев, Георги Абаджиев, Тодор Янев, Кирил Николов, Асен Шурдов, Антон Великов, Иван Керезиев и Васил Александров. По-късно към кръжока се присъединяват и Коле Неделковски, и Венко Марковски.
Началото е сложено с доклада на Никола Вапцаров „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея, които трябва да следват революционните идеи на Гоце Делчев и Даме Груев”. В него политически ангажираният поет излага задачите, които Коминтернът поставя пред „македонските” поети и писатели в изпълнение на резолюцията от 11 януари 1934 г., която до тогавашния момент остава неразбрана дори от лявата българска комунистическа и прокомунистическа интелигенция и увисва във въздуха. Ако в този доклад търсите българския патриот Вапцаров, няма да го намерите. Тук той нарежда фалшивите комунистически постулати и директиви, нямащи нищо общо с историческата истина. Няколко месеца по-късно Вапцаров изнася втори доклад. Този път докладът е върху две стихотворения („Изповед” и „Солун”) на партийния стихоплетец и кръжочник Михаил Сматракалев, известен с поетическия си псевдоним Ангел Жаров. След 9 септември 1944 г. той ще се прочуе и като прокурор в Пиринска Македония, където е един от организаторите на гоненията и изтребването на привържениците на Иван Михайлов и горяни.
Кръжокът се саморазтуря от само себе си след освобождението на Македония през пролетта на 1941 г., без да остави сериозна следа, както в българската литература, така и дори след лявата интелигенция от онова време. През този период се разгаря и особено плодотворна дискусия, както около въпросите на българската литература и коминтерновските решения и внушения, така и около поставения и в доклада въпрос за „македонската нация и език”. Бих искал само да носача вниманието ви към статиите, критиките и брошурите на Йордан Бадев, Данаил Крапчев, Васил Хаджикимов, Стоян Бояджиев и др. (всичките родом от Македония). /Цочо Билярски/
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php…
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
Жалко за таланта му, жалко за България!
Нека почива в мир!
