Горещото лято на Александър Вучич КВАДРАТ 5 НИКОЛАЙ КРЪСТЕВ

Горещото лято на Александър Вучич

    Тръгва ли сръбският президент Вучич по пътя на Слободан Милошевич?

    Николай Кръстев*

    Какво става в съседна Сърбия? Това се питат днес всички местни и европейски наблюдатели, които следят процесите в балканската държава. Ставащото всъщност в Сърбия е съвсем закономерно. Изблика на гняв сред съседите ни е, смесица от много фактори – недоволство от управлението на президента Александър Вучич, липсата на демокрация в Сърбия, недоверие към дейността на местния кризисен щаб по борба с Ковид-19 и не на последно възможността данните за заболелите да са били компрометирани в националната база за пострадалите от глобалния вирус, както съобщи в свой доклад регионалната журналистическа разследваща организация BIRN . Всъщност обаче в Сърбия вирусът далеч не е само свързан само с Ковид-19, а в голяма степен е и политически. Протестите в Сърбия са отговор на арогантия опит на президента Вучич да прехвърли вината за завръщането на Ковид-19 на гражданите . Това обаче показа, че властимащите в Сърбия нямат контрол върху епидимиологичната ситуация, а се занимават да санират последиците от покачването на бройките на новозаразените и починалите от Ковид-19.

    Примерите са много. Ставащото в областта Санджак, населена с местно мюсюлманско бошняшко население, отключи недоволството на хората, където въпреки хвалбите на президента Вучич за обновената болница в Нови Пазар, се оказаха неподготвени за вълната от новозаразени от вируса. Картината от заразени хора чакащи по коридорите не само там, но и в останалите големи градове на Сърбия, показа че властите трудно се справят с кризата.

    Оказа се, че мерките които са предприемали властите в Сърбия свързани с борбата с Ковид-19 не са били адекватни и са били насочени в немалка степен на защитата на властта им. Отдавна кризисния щаб в Сърбия се превърна, според мнението на наблюдателите в място където се прави ПР на управляващите, а гласът на експертите не се чува достатъчно.

    Преди време опозицията с насмешка определи президента на Сърбия, като „д-р Вучич“ искайки да му покаже, че трябва остави щаба да работи самостоятелно. Но тогава посланието на опозицията не беше чуто от управляващите. Провелите се неотдавна парламентарни избори в западната ни съседка, показаха, че Сърбия стремително тръгва към еднопартийно управление. Партията на президента Александър Вучич в новоизбраната Скупщина ще разполага с „желязно мнозинство“ от 190 депутати от общо 250 местния парламент. Практически в новата Скупщина , няма опозиция, а само близки в определена степен на управляващите в Сърбия. Арогантното поведение, на президента Вучич се видя и от екрана на обществената телевизия RTS, където в 120 минутно интервю се опитваше да атакува водещата на интервюто, да и показва, че не разбира темите по които го пита, да я пита кои са й източниците с които разполага, както и да не го прекъсва, казвайки че такова поведение не е очаквал в тази медия.

    Всъщност това негово появяване по близката до управляващите медия, показа, че вече президента Вучич няма да се прикрива и ще действа, както намери за добре. На специална пресконференция той съобщи, че има замесени чужди служби в организирането на протестите в Белград, без да уточни за кои точно държава става въпрос. Казвайки многозначително, че ставало дума за спецслужби от региона. Можем да предполагаме за кои служби става дума. Президента Вучич добави, че интереса към организирането на тези протести, целят да отслабят позициите на Сърбия преди преговорите за Косово в Париж под домакинството на френския президент Макрон. Недоволството на гражданите на Сърбия е предизвикано ,освен от лошата организация за справяне с пандемията от Ковид-19 , но и заради задкулисното намерение да се договори размяната на територии между Сърбия и Косово. След пропадналата среща във Вашингтон в края на юни, на която трябваше да се видят президентите на Сърбия и Косово – Александър Вучич и Хашим Тачи, заради повдигнатото обвинение от Международния съд за престъпленията на паравоенната формация АОК, преговорите зациклиха. Франция се възползва от вакуума, получил се в този момент и покани в Париж сръбския президент Александър Вучич и новия косовски премиер Авдулах Хоти на среща. Франция има емоционална обвързаност със Сърбия още от 19 век, която бе обновена наскоро от президента Макрон. Преди една година в емоционална реч на сръбски език в Белград, пред паметника на френско-сръбското приятелство, президента Макрон даде ясно да се разбере, че Франция ще обърне своя поглед отново към стария си съюзник на Балканите-Сърбия. По време на операцията на НАТО срещу режима на югославския диктатор Слободан Милошевич през 1999 година, бе разкрит френски офицер в щаба на Алианса, които предаваше важни сведения на югославските служби.Това е само един пример за близостта между Париж и Белград независимо от превратностите на историята, която остава непроменима във времето. Париж показа, че ако лидерите на Косово и Сърбия се разберат за размяната на територии помежду си , то Франция, не би имала нищо против. И ако в това френско поведение, няма нищо изненадващо с оглед на заявката от Париж за обновяване на старите си връзки с Белград, то изненада буди позицията на ЕС по темата. Новият върховен представител на Европа по външната политика и сигурността Жозеп Борел и специалният пратеник за диалога между Белград и Прищина- словашкия дипломат Мирослав Лайчек, ясно показват макар и доста нюансирано на моменти, че ако се постигне договор между двете балкански държави, то Брюксел не би имал нищо против… Брюксел проявява двойственост спрямо Белград свързана с президента Вучич, от една страна, вече се чуват гласове, да не бъдат отваряни нови глави в преговорите между Сърбия и ЕС докато не се възстанови демокрацията в страната, а от друга страна мълчаливо дава съгласието си по темата Косово и промяната на границите на Балканите. Именно от тази политика днес Вучич се възползва много умело. В тази сложна днес ситуация, президента на Сърбия се опитва да се промъкне през иглени уши, за да постигне целта си за размяна на територии. Белград през последната година успя да спре процеса на международно признание на Косово и да амортизира стремежа на най младата балканска страна да стане член както на ООН, така и на редица международни организации, като ЮНЕСКО и Интерпол. В тази си стратегия Сърбия беше подпомагана негласно от Русия и нейната дипломация, която поддържа открит интереса към темата в международен план и по специално в Съвета за сигурност на ООН.

    Това задкулисие и опита на Вучич да заобиколи сръбските граждани и институции, за да постигне целта си също вбеси гражданите на западната ни съседка. Освен опозицията, която е не е съгласна, против е и влиятелната Сръбска Православна Църква, която отдавна има ясно разработена стратегия по темата, целяща максималистично да запази Косово в сръбските граници. Никак не е изключено, ако продължат протестите, а потенциал за това има, президентът Вучич да бъде принуден да състави програмно правителство, което да отвори пътя към предсрочни избори в Сърбия след няколко месеца, въпреки мнозинството си в Скупщина. Вече се поставя въпроса дали Александър Вучич няма да е първият президент на Сърбия, чиято партия спечелила с толкова много парламентарните избори, да му се наложи да проведе нови избори и да загуби комфорта си в управлението. Вучич вече каза, че няма да се съобрази с волята на протестиращите в Белград, Нови Сад ,Ниш и Враня и попита, какво би станало ако привържениците на неговата партия излязат на улиците… Възможен ли е в Белград „румънски сценарии“ от началото на 1990 година, когато миньорите дойдоха и нападнаха протестиращите срещу комунистическото управление на Йон Илиеску? Сърбия днес отново е на кръстопът и е изправена пред неясно бъдеще, защото управлението на страната се превръща в рисков фактор, който може да предизвика нестабилност.Това от своя страна може да прелее в региона, както в Косово , така и в Македония и Черна Гора, където белградската пропагандна машина лесно може да разпали стари и позабравени конфликти.

    Ще разчете ли Александър Вучич правилно знаците на общественото недоверие към него и протестите в Сърбия ще видим? Но никак не е изключено президента Вучич да си тръгне от властта по подобие на Милошевич под ударите на камъни и криещ се под полицейските щитове. Накъде ще тръгне сръбската революция и до къде ще доведе народното недоволство в западната ни предстои да видим.

    *Авторът е бивш кореспондент на БНР в Сърбия и Западните Балкани 2003-2011г.

    ADVERTISEMENT
    Next Post

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Останете на линия

    • Trending
    • Comments
    • Latest

    Последните публикации

    Welcome Back!

    Login to your account below

    Create New Account!

    Fill the forms bellow to register

    Retrieve your password

    Please enter your username or email address to reset your password.

    Add New Playlist